Актьори, връстници на Ромео и Жулиета от вечната драма играят премиерно Шекспировата пиеса в Благоевград

„...И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета...”

В петък е премиерата на вечната драма, най-известната Шекспирова трагедия „Ромео и Жулиета”. „За първи път ми се случва да промотирам нещо и да каня хората за нещо, което вече е продадено. Билети за премиерата няма”, казва директорът на театъра, режисьорът Бранимир Митов.

Постановката „Ромео и Жулиета” е на Благоевградски младежки театър, сътворили театър за големи с деца. Ромео, Жулиета, всички от враждуващите фамилии Монтеки и Капулети са... деца от първи до осми клас, от школата на Брано и Поли от Благоевградски младежки театър. Ромео е 14-годишният Александър Карасански. Жулиета е осмокласничката от Математическата гимназия Елеонора Панчева.

„Това е представление за пораснали в публиката с деца на сцената. И колкото и абстрактно да прозвучи на някои, че правим драматизация, театър с деца, нашите Ромео и Жулиета от постановката са точно на възрастта на Ромео и Жулиета, за които Шекспир е писал”, казва режисьорът Бранимир Митов, според който – зрителите ще видят вечната драма „Ромео и Жулиета” през един различен прочит.

Актьорът с две роли в постановката е шестокласникът Стефан Николов. Той излиза на сцената като Сеньор Капулети, бащата на Жулиета и брат Лоренцо, отчето. “Симпатичен ми е повече брат Лоренцо. Tой е винаги спокоен, уравновесен. Винаги има решение за случващото се”, казва малкият голям актьор Стефчо. Той е и детето, което ще представи Благоевград на международния етап от конкурса за руски четци „Живая класика”. „Много ми беше интересна пиесата. Историята на Ромео и Жулиета, наистина, малко ме натъжи, но... случват се такива истории и днес понякога. Не винаги краят е щастлив”, философски разсъждава шестокласникът.

Стефан Николов, заедно със сценичните си партньори от „Ромео и Жулиета” са от самото начало в школата на Благоевградски младежки театър. Театърът, който поема предизвикателството да прави постановки за големи с деца. „Прави се и трудно и лесно театър с деца. Трудно е защото те приемат задачите много буквално. Но е и лесно, защото те толкова много си вярват, че няма нужда от други начини на въздействие. Когато Стефи е брат Лоренцо, той наистина си вярва, че е брат Лоренцо”, казва Бранимир Митов.