Ако Нинова остане без опонент, какъв пряк избор за нов лидер ще прави БСП?!

В събота Националният съвет на БСП трябва да одобри документите, които да приеме конгресът на партията на 16 юни. 
Заседанието на 49-ия конгрес на БСП е пето по ред.

Върховните ръководни органи на социалистите са постояннодействащи и делегатите им могат да бъдат свикани по всяка време.

 

Идеята е конгресът да констатира оставката на Нинова, да приеме правилата за прекия избор и да определи някой от зам.- председателите, който да ръководи партията докато трае изборът. Те са четирима Стефан Данаилов, Деница Златева, Кирил Добрев и Владимир Москов.

Основната точка на висшия червен форум след седмица е известна още от 28 май, когато лидерът на БСП Корнелия Нинова подаде оставка пред Националния партиен съвет – конгресът трябва да вземе решение за пряк избор на председател от цялата партия, както е по новия Устав. 

Тогава Нинова не скри и, че е готова с „пътната карта“ - на 16 юни конгресът констатира оставката ѝ, взема решение за избор на нов председател чрез пряк вътрешнопартиен вот, процедурата започва веднага и приключва до края на юли, а на националния партиен събор на Бузлуджа на 3 август новият председател поздравява социалистите от Историческата поляна. 

Този ход на Нинова – да подаде оставка и да поиска пряк избор на председател, явно изненада опонентите ѝ в партията. На нейната „пътна карта“ те не успяха да противопоставят свой план. 

Във вторник на заседанието на комисията по вътрешно-партийната дейност, която трябва да подготви предложенията за правила за вътрешно-партийния вот, са се сблъскали различни становища, без да се стигне до конкретно решение. 

 

Целта на опозицията е да не допуснат Нинова до пряк избор от партията, тъй като е ясно, че ще бъде преизбрана, затова опонентите й ще се опитат на конгреса точката за прекия вътрешно-партиен на председател да бъде свалена от дневния ред. Това обаче няма как да се случи, защото уставът е категоричен: "Председателят на БСП се избира чрез пряк вътрешнопартиен избор по ред и условия, определени от НС на БСП" - чл. 16. (1).

„Пряк избор на лидер на БСП ще има!“, отсече по-късно пред Епицентър.бг Нинова. 

 

Противниците на Нинова твърдят, че не може да има пряк избор за председател, докато не е приключил мандатът на сегашния. Редовната отчетно-изборна кампания в партията е през пролетта на следващата година. Те ще настояват конгресът да избере председател, който да изкара мандата на Нинова, и чак след година да се проведе  прекия избор. 

 

Тезата им обаче се сблъсква отново с уставна норма:  "Когато изборът на нов председател не съвпада с пълен цикъл на отчет и избори, новоизбраният председател встъпва в длъжност на първото заседание на Националния съвет след провеждане на избора - чл.16 (6).

 

Значи в настоящия случай столетницата няма как да мине без пряк избор на нов председател.

 

Отиваме по-нататък - как да се случи това?

 

 Чл. 16. (1) пояснява:  Председателят на БСП се избира чрез пряк вътрешнопартиен избор по ред и условия, определени от НС на БСП.

На заседанието си в събота Националният съвет трябва да приеме ред и условия, по които да бъде проведен прекия вътрешнопартиен избор. 

Той е редовен, ако в него са участвали поне половината от партийните членове - чл. 17 (2).

Избран е кандидатът за председател, получил повече от половината действителни гласове  - чл. 17 (3).

Ако никой от кандидатите не е избран, се провежда балотаж, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове.

Избран е кандидатът, получил повече гласове - чл. 17 (4). 

 

Дотук е ясно. Проблемът е в детайлите.

Ами, ако на първи тур не са участвали 50% от членовете на партията, какво става? Изборът ще е невалиден? Какво следва от това?

 

В Националния съвет опонентите на лидера в оставка са около 1/3, а решенията се взимат с тайно гласуване. Затова „редът и условията“, които измисли пленумът, може да не е харесат на всички, но пък след това ще трябва да се прилагат както от апарата на „Позитано“ 20, така и от цялата партия. 

 

Първо изниква въпрост - колко са партийните членове? Около 100 000, казват на "Позитано" 20. Всички ли имат електронни партийни книжки?

Защото, ако не е ясен точният брой на соцчленовете, това може да отприщи сериозна полемика. След като не знаем колко са, как да определим, че изборът е редовен и законен, ще е резонен въпрос ? 

Бившият лидер на БСП Михаил Миков каза, че като председател е предприел преброяване на партийните членове, но срещнал решителен отпор от много местни структури, които предпочитали да си имат удобни „мъртви души“, с които да манипулират в желаната посока избора на делегати на конференциите и не само. Според Миков преброяването на членовете на БСП е спряло.

Но от друга страна пък щом са „мъртви“ „мъртвите души“, как ще гласуват? И нали същите „мъртви души“ са били и в списъците за провеждането на вътрешнопартийния референдум преди президентските избори през 2016 г. Тогава никой не оспорил нито резултата, нито начина на провеждането на допитването.

 

Корнелия Нинова твърди, че процесът на преброяване на членовете в БСП е приключил и проблем на тази тема не може да има.

 

Добре. Поставяме нов въпрос - какъв ще е механизмът на гласуване? 

На вътрешнопартийния референдум преди президентските избори през 2016 г. бе изпробван механизмът на гласуване – всеки партиен клуб бе избирателна секция, в която имаше урна.

Кой ще брои бюлетините, кой ще следи дали правилно са преброени?

Как ще се отчитат протоколите? Как ще се носят бюлетините? Опозицията ще прави ли паралелно преброяване?

В БСП тези дни е популярен опитът на СДС за вътрешнопартийни избори. През 2008 г. за лидер на сините пряко бе избран Мартин Димитров. Но после той дълго не можеше да изпълнява функциите си заради юридически пречки, създавани от Пламен Юруков и предишното ръководство. След Димитров пряко бе избран и Емил Кабаиванов. Но след него тази практика бе изоставена, защото последният лидер на сините Румен Христов е избран от Национална конференция, а не пряко. 

На този фон безспорно е едно, прекият избор на председател е политическа техника, нова за БСП.

 

Техническите въпроси вероятно ще се изчистят, но остава един въпрос,  на който до момента няма отговор - кой ще бъде опонентът на Нинова?

Председателят в оставка казва: "Нека да посочат един и двамата с него се изправяме пред партията. Пък партията да реши!" 

Към този момент Нинова е без противник в състезанието.

 

Основната слабост на опонентите на Корнелия Нинова е, че нямат визия за развитието на партията, която да бъде олицетворявана от едно лице. А без такава няма как да победят в пряк избор.

 

И ако до конгреса Нинова остане самотна в състезанието, защо ще се прави това състезание? Възможно ли е тогава конгресът да отхвърли оставката ѝ?

 

И изобщо какво ще реши конгресът?Епицентър