Агрономът на Сандански Иван Велков: Реколтата от грозде е отлична, но няма кой да я изкупи
Гроздоберът на винените сортове по поречието на р. Струма в общините Сандански, Струмяни, Кресна и Петрич стартира при изкупна цена от 0.90 до 1.10 лв. за килограм. Реколтата е много добра, от декар лозарите ще съберат от 800 кг до 1.2 тона.
За агронома Иван Велков от Сандански, който е на 85 г., това е 60-а година, в която ще прибере гроздето в бидони. „Грозде има, а търсенето е нулево. Причината, е че винзаводите отказват да купуват, а търсенето сред населението е намаляло. Захарността тази година е много добра – от 24 до 26 градуса. Но лошото е, че няма търсене, а бидоните на почти всеки лозар са пълни. Кампанията по прибирането на сорт „Мерло” ще приключи до средата на септември. От октомври започва брането на най-масовите сортове в нашия край „Мелник 55” и „Мелнишки рубин”. В Катунския район 300 декара лозя са вече изоставени от стопаните заради високи цени на препаратите и услугите като оране, пръскане…”, твърди Ив. Велков.
Ето какво сподели агрономът пред вестник „Струма”: „Гроздобер е, но радост няма! В резултат на едногодишния труд на лозарите дойде и гроздоберът. Винаги тържествено отбелзван с радост, романтично възпят от поетите, за жалост в днешно време гроздоберът е болка, огорчение и силно разочарование. Колкото повече наближава гроздоберът, толкова повече се засилват и тревогите на нас, лозарите, а именно кой ще ни купи гроздето и каква ще е цената.
Лозарите тази година се радваме на много добра реколта и добро качество. Годината беше благоприятна. Но тревожна е тенденцията на ежегодното намаляване на винопроизводството, още по-тревожно е увеличаването на изоставените необрани лозя, особено в Катунския район. Голяма част от лозарите в момента очакват да наберат по 15-20 тона грозде. Питам аз, къде ще го продадат? Няма винзаводи, няма търсене. И те сега се принуждават да го приберат вкъщи в бидони за вино. За да отгледаш един декар грозде, е необходимо да направиш първоначално разходи в размер на около 600 лева. Това са материално-трудови разходи. При този умопомрачаващ скок на цените на торове, препарати и услуги…
При цена на гроздето от 0.80 лв. до 1 лв. на килограм не може да се покрият направените разходи. Човек гледа цяла година грозде и накрая чака да вземе някой лев. Но няма откъде да ги вземе. За виното няма пазар, отива на ракията, но и за ракията също няма пазар. Основният извод е изоставяне на лозята. Миналата година гроздоберът продължи до края на октомври. Хората държаха гроздето на място, като чакаха някой да се обади и да купи. И воля-неволя накрая го поставиха в бидоните. И тази година ще последва същата съдба. Тази година с още 200-300 декара ще се увеличат необраните лозя в района и ще станат над 500 декара. Може би това цели и държавата.
Самият факт, че преди години тя обяви гроздобер на зелено, което никъде не се е чуло в света, а ние щяхме да го въведем, това е с цел да не се прави вино в България. Ние сме единствената страна в Европа, където не се дава субсидия за лозарство. В Гърция на килограм се дава 40 цента. Единствената причина е, че държавата не се интересува и не се намесва в пазара на гроздето. Защото не иска грозде, това е отговор, защото няма износ на вино, и като няма износ, няма производство на грозде. Истината е, че вече много лозя се изоставят, а този благороден отрасъл – лозарството, не заслужава такава съдба. Природата е дарила нашия район с най-добри и прекрасни условия за развитие на тази култури. Този спад не се очакваше и много млади хора създадоха млади лозя по 50 декара с цел инвестиция. Едни за основен бизнес, други за допълване на семейния бюджет. Тези млади хора останаха излъгани и разочаровани, след като видяха, че няма кой да изкупи гроздето им дори и на безценица. Някои от тях с мъка се освободиха от лозята, а други продължават да се измъчват.
Има фирми, които създадоха собствени лозя, а някои от тях и собствени малки винарни. Но и при тях тежи проблемът. Страшно е, че пазарът на гроздето е затворен отвън. Никой не идва отвън, на местна почва пък никой не търси грозде. Това намаляване на гроздопроизводството се отрази и на малките обекти за изваряване на ракия – казанджийниците, и особено след въвеждане на Закона за спирт и спиртни напитки. Съгласно Закона за изваряване до 30 литра алкохол се плаща такса 2.20 лева на литър, над 40 литра по 4.40 лева на литър. Кой би си позволил да плаща такава цена? И за това хората спряха да изваряват ракия. Намаляването на гроздопроизводството накара много млади хора, които изградиха нови казанджийници, да затворят и да ги обявят за продажба, особено в Петричкия район. Но няма кой да ги купи.
„Винпром Дамяница” отдавна е затворил вратите за лозарите, също е положението и с винпром „Мира“, както в Сандански, така и в с. Хърсово. В миналото „Винпром Дамяница” се построи с пари от кооператорите и даде мощен тласък за развитието на лозарството в най-крайната югозападна точка на България – Петрич, Сандански и Кресна. И за кратко време преди 50 години полята се покриха със зелен килим от лозя. Тогава „Винпром Дамяница” изкупуваше два месеца гроздето на хората, ежегодно на ден взимаше по 1500 тона, а годишно 35 хиляди тона. Но тогава ежедневно излизаха от рамката на жп гарата влакови композиции с вино, а сега това го няма.
Промени се положението, защото износът на вино в България е почти замрял. Трябва да се знае, че няма ли износ на вино, не може да има успешно лозарство и не може да има производство, и естествено този сектор ще загине. С много лека ръка изгубихме над 50 пазара в различни краища на света. Без страх ще кажа, че единственият виновник е държавата, в лицето на нейните управляващи. Те допуснаха да се наруши онази изключително изградена структура между винпрома-изкупвач и лозарите – производители на грозде. В същото време държавата създаде закони, които са несъвместими. Ще цитирам Закона за спирт и спиртни напитки, в гл. 9, чл. 67, ал. 7 е записано стабилизиране на пазара на гроздето с цел гарантиране доходите на лозарите“… Това няма нищо общо с обаче с картината в действителност.
В същото време се създаде Изпълнителна агенция по лозата и вината, която ограничава и контролира производството на грозде, ракия и вино. В случая има и наказани производители на вино и ракия и конфискувана продукция за нарушаване на закона. А от край време лозята са били поминък на хората от този край. В днешно време поговорката „Който сее лозе на младини, мисли за старини” е само на хартия. При това положение лозарите изпитват голямо огорчение – цяла година гледаш един декар лозе и накрая не може да вземеш нищо. Всичко това доведе до големия парадокс в днешно време държавата да контролира производството на грозде и виното. Резултатът е все повече занемарени и изоставени лозя. Това го нямаше през годините. Съвсем друго ще бъде положението, ако се гарантира пазара на гроздето. Тогава ще се спазват и законите и няма да има наказани.
Спасението е държавата да търси пазар за износа на виното и това от самосебе си ще даде тласък на гроздопроизводството. Засега само тъмнина в тунела, няма светлина. Дейността на изваряване на ракия все повече продължава да намалява, тъй като хората се отказват. Трябва да се погледне сериозно към проблема с гроздопоризводстото, управляващите трябва да се чукнат по главите и да се подобри положението на пенсионерите, които отглеждаме лозята си. Да се рестартира секторът. Европа сега не иска вино от нас, това е основната причина за проблемите на лозарите. А България беше на първо място по производство и по износ на десертно грозде.
Бяхме на едно от първите места със САЩ по износ на вино и на цигари. Не им ли е обидно на тези управляващи, които през изминалите години сринаха отрасъла. Преди демокрацията 90 процента от виното отиваше за износ. Това е действителността, и за мен е обидно защо управляващите допуснаха този провал. Не мога да си представя как може да изхвърляме гроздето и да изоставяме лозовите си масиви. Но сега се върви усилено към изчезване на този отрасъл и той ще последва съдбата на тютюнопроизводството. И не трябва да се учудваме, че сега Германия е най-големият производител на тютюн, а утре някоя друга европейска страна ще заеме нашето място и в сектор „Лозарство”.