Агенцията по храните: Има разлики между продуктите в Европа и у нас

Има разлики между хранителните продукти, които се продават на българския пазар и в страните от Западна Европа. Това показва сравнителния анализ между продуктите, направен през последния месец, обяви в рубриката „Чети етикета” на bTV директорът на Българската агенция по храните Дамян Илиев.

Той уточни, че разликите са описани в етикетите. Най-сериозни са разминаванията при млечните продукти – при тях стоки с различно съдържание се предлагат под една и съща марка в България и в Германия. Изследвано е сирене, което дори има различен вкус и вид, а се представя за същото. Сериозни разлики има в състава на шоколадите. Разлики няма единствено при месни продукти.

"Това, което е написано на етикета и в Германия, и в България е еднакво. Ние направихме изследвания за измами – да бъдат подменени видове меса или да бъде добавена соя и в същото време органолептично това да изглежда еднакво", каза Илиев.

Детски храни в България са по­-некачествени в България, отколкото в Германия. Това сочат първите резултати от проверката за двоен стандарт при 31 продукта. Пример бе даден с детски шоколад ­ в Германият той съдържа декстроза, яйчен прах, 24% мляко и тъмен шоколад – 21%. В Българския нещата са различни – процентите са по­ ниски. Като вкус обаче не се различават, обясни Илиев и добави, че различия има и в съдържанието на рапично олио в детски пюрета. Най-сериозните разлики са при млечните продукти. При тях има констатирани различия при етикетите – описанията долу заблуждават българския потребител, че си купува продукт като в Германия, заяви Дамян Илиев.

Краве маслото на българския пазар има 82% мазнини, а в германския ­80%. Вид сирене на българския пазар е с 0,2% по­-ниски въглехидрати в сравнение с етикета. Там пише нещо, но ние като изследвахме съдържанието, се оказа, че е по-­ниско, каза шефът на БАБХ.

Шефът на БАБХ отказа да коментира разликите в цените на едни и същи храни на Запад и у нас. По думите му, това ще направи министърът на земеделието Румен Порожанов. По думите му, еврокомисарят, отговарящ за качеството на храните в ЕС, ще събере данните от въпросните изследвания в различните страни, за да може въпросът да бъде придвижен на по-високо ниво.