90 години вратата към знанието в Банско стои отворена
90-годишен юбилей чества днес училище“ Св.Паисий Хилендарски“ в Банско, построено до черквата “Света Троица“, а звънът на камбаните от кулата отеква в класните стаи.
Училището е известно в курортния град с инициативата учениците да играят хора във второто междучасие, както и с украсата на коридорите и класните стаи, интерактивния двор и други, впечатлиха дори и министър Красимир Вълчев при посещението му в Банско преди малко повече от месец.
Всъщност днес празникът е двоен, навършват се и 62 години от основаването на началното училище, каквото е и днес. А преди 90г. то е започнало съществуването си като средно школо.За тези години през него са преминали над 10 000 ученици, като трима от тях са завършили в Харвард. В момента в училището работят 31 служители, като 25от тях са педагогически персонал.
За всичко това разказа директорът на училището Евгения Тренчева.
Преди 90 години на 1 ноември това училище отваря врати за децата на Банско. Три години преди това е започнал неговия строеж. Ние издирихме и намерихме акта, с който е даден старт на училището – това се случва по времето на управлението на българския цар Борис III и с голямото участие на хората в Банско. Много хора са дали своя труд и дан за построяването на училището, което и до днес е емблема на нашия град. Първо, защото сградата е изключително внушителна. Планът на училището е донесен от Париж и е направен по подобие на френски лицей. В училището има и до днес 16 класни стаи, които са широки, просторни с високи тавани. Малко училища имат такава конструкция и такава свобода в класните стаи. Не е случайно, че то е направено срещу друг символ – църквата „Света Троица“. В началото известяването на учебния ден е било след като слугата е излизал на терасата, към която е имало въженце, свързано с една от камбаните на камбанарията и издавал звук, с който децата са знаели, че е започвал учебния ден.
Аз смея да твърдя, че моят живот – това е училището. 30 години аз съм тук, дойдох, когато бях на 27 години – млада, плаха, неопитна. Когато бях малка и ме питаха: „Каква се виждаш ти в бъдеще?“, аз винаги казвах „Учителка“. Тук в това училище реализирах своята детска мечта. Смело мога да кажа, че и ако и днес избирам професия, ще избера да бъда начален учител. Защото това е професията, която е в основата на всички други професии. Началният учител е този, който дава успешният старт на своите ученици, този, който дава крилата на децата и ги подготвя за бъдещето.
Изследвайки историята на училището около това събитие, проучихме и разговаряхме с много бивши учители, които са минали през училището. Жалко е, че много от тях вече не са сред живите. Опирайки се до Магда Христова, Мария Събева, Мария Маламова, Димитър Маламов, ние научихме толкова много неща, за тези, които са минали през това училище, а техният брой не е малък. Над 10 000 ученици са получили своето първоначално образование. На 1-ви ноември 1957 г., която вече се обособява началното училище като институция, оттогава съществува и Начално училище „Отец Паисий“, което днес носи името „Свети Паисий Хилендарски“. Вече 35 години това училище се помещава в тази сграда.
Децата, които са минали през това училище, съм сигурна, че то е оставило у тях незабравими мигове – те винаги с носталгия и любов си спомнят за своите първи учители. За хората, които са хванали плахите детски ръчички и са им показали А и Б в живота. Не можем да не бъдем горди, защото наши възпитаници са успели хора. Имаме трима ученика, завършили Харвард. Имаме много деца, които са получили своето образование в чужбина, имаме много успели хора, които днес градят и дават всичко от себе си за просперитета на България.
В момента училището има 31 човека – от които 25 преподаватели. Да създадеш екип от съмишленици не е лесна работа. Най-хубавото е, че аз не съм външен човек в това училище. Цялата моя професионална кариера е преминала тук. Познавам колегите, те също ме познават. Аз застанах срещу тях не от позицията на строгия директор, а погледах на колегите ми като на приятели. Екипът, който работи тук, е изключителен. Това са хора, за които учителската професия не е професия, а призвание. Всеки идва тук, за да работи и за да остави частица в детската душа. Когато спечелиш доверието, когато всяко дете се прибира вкъщи доволно, щастливо и споделя, че всеки един ден в неговото училище е различен от предишния, то тогова няма неосъществими неща.
Започнахме да играем хора заради модерната напоследък детска агресия. Който и да е затворен 8 часа между 4 стени и да няма глътка въздух през целия учебен ден, естествено това превъзбужда и деца и възрастни. Първата причина беше тази, а втората – емоцията и желанието, което усетих у самите деца, когато започнахме това начинание. Цяла година вече след всеки втори час всички деца като ято птици тичат на двора и заставаме всички заедно – деца, учители, помощен персонал. Танцуваме, играем. Научихме български хора – нима това не е нещо, което заслужава да бъде подето от други училища.
Другата инициатива е нашият интерактивен двор, който направихме заедно с родителите и с колегите. Днес децата играят игри, които са позабравени – отделение, не се сърди човече, дама, скачат на въже. Такива игри, които раздвижват тяхното тяло и ги обединяват. Ние намаляваме по този начин напрежението между тях.
В едно училище е изключително важно да има непрекъсната връзка и подкрепата на родителите.Председателят на училищното настоятелство – Иван Хаджирусков, председателят на обществения съвет – Магдалена Клечерова – това са хора, които са толкова отворени и позитивни, че просто стоят до нас и ни стимулират да работим.
А направихме стаите и коридорите цветни и привлекателни заради спомените ми от детството.
Когато бях дете не харесвах моята класна стая със зелените цокли, със старите чинове, с кафяво боядисан под. Тук е традиция всеки учител да превръща своята класната стая в неповторима и запомняща се. Това не са украсени класни стаи – това са функционални класни стаи. Накъдето и да се обърнат, децата се обучават. Още от малки те формират естетически вкус, да усещат красивото, а началният учител има е голяма роля.
В нашата работа е важна и организацията. В продължение на 5 месеца екипът учители и родители работихме много упорито, за да се случат тези неща. Получихме подкрепата на община Банско в лицето на кмета Георги Икономов, получихме подкрепата на множество спонсори. Отзоваха се всички родители, които имат възможност да помогнат с кетъринга.
Огромна е заслугата на режисьора Силвия Георгиева, хореографа Райна Асева, музиката е на Марин Бърдарев, спортната композиция е на Георги Кавръков.
Това мероприятие ще остане за обществеността на Банско, за всички настоящи ученици, които получават тениска със спомен – логото на училището. Не мога да споделя с гордост, че днес ще прозвучи химна и на началното ни училище, чийто автор е дългогодишният учител Мария Маламова, а музиката е нейният ученик и настоящ учител по музика – Марин Бърдарев.
Днешният празник започна с поднасяне на цветя пред трите емблематични паметници в Банско-на патрона Паисий Хилендарски, на Никола Вапцаров и най-новия: “Банско помни героите“
Последва музикалното междучасие е на стадиона, където ще има масов крос, аеробика и хоро. А тази вечер е кулминацията със спектакъла „Вратата“. Избрахме името, защото 90 години врата на това училище не e затваряна за знанието. /БГНЕС