90 години от смъртта на войводата Тодор Александров

На 31 август 1924 г. в местността Равна бука край пиринското село Сугарево е застрелян ръководителят на ВМРО Тодор Александров, наричан Старио въпреки неговите 43 г. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от организацията, все още няма ясен отговор на въпроса кой е истинският подбудител. Убийството слага начало на поредния разкол в македонското освободително движение и води до практическо ликвидиране на по-голямата част от дейците на така наречената левица.История на убийството

На 30 август 1924 г. към 22 часа вечерта Тодор Александров и генерал Александър Протогеров потеглят за конгреса на Серския революционен окръг в местността Лопово в Пирин. Те вземат двамата телохранители Панзо Зафиров и Христо Балвански. Групата пристига в Горна Джумая към 3 часа през нощта на 31 август и се прехвърлят в другата кола, която е изпратена да ги посрещне. В нея обаче вече има двама куриери, така че има място само за единия от телохранителите - Панзо Зафиров. Христо Балвански остава в града, което му спасява живота.

Към 6 часа сутринта на 31 август вторият автомобил стоварва Александров и Протогеров на шосето за Мелник при моста на Горносушицката река. Там ги чакат войводите Щерю Влахов и Динчо Вретенаров с още двама души - Динчо Сугарски и Динчо Балкански. Двамата са четници на Алеко Василев и куриери на делегатите на Серския окръжен конгрес. Войводите не са подбрани случайно: Те са в лоши отношения със зетя на Александров – Михаил Монев и се страхуват, че Старио скоро ще ги накаже.

Групата продължава на коне из Пирин, като спира за кратка почивка в село Горна Сушица. Към 11 часа тръгват отново през планината, към 14 часа спират и обядват. Към 15 часа спират в малка долчинка, за да починат те и конете им. Докато разговаря с Протогеров, Тодор Александров е застрелян в гръб от Влахов и Вретенаров, а куриерът Динчо Балкански убива телохранителя му Панзо Зафиров.

Генерал Протогеров побягва към гората, но никой не го гони. За него няма заповед да бъде убит. С това върху него пада тежкото подозрение, което и до днес не е разсеяно, за негово участие в заговора.

Труповете са заровени набързо с шума.

Със смъртта на Тодор Александров югославското правителство си спестява 100 000 динара – такава награда е определило за главата му. Сега я получава безплатно.

Последици

Протогеров прави опит да организира погребение и на 3 септември от София са повикани с телеграма секретарят на Александров - Иван (Ванче) Михайлов, зет му Михаил Монев и още няколко приближени. Телеграмата е подписана от Илия и Миле – псевдонимите Александров и Протогеров. Изключително подозрителен, Иван Михайлов тръгва чак след втората покана. Той надушва, че се е случило нещо лошо. Едва след като пристигат им казват, че Александров е убит, а виновниците още не са заловени.

Така три дни след убийството им, Александров и телохранителят му са погребани до параклиса „Свети Илия“ в планината над Сугарево. На погребението присъстват и Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов.

Макар да ги подозира като организатори на убийството, Михайлов е изключително прикрит. Той веднага планира ответен удар и на 14 септември са ликвидирани както подстрекателите Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов, така и редица представители на левицата по време на така наречените Горноджумайски събития.

Ден по-късно са убити и извършителите на убийството Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров. Убийствата в областта продължават три месеца. Ванче Михайлов успява да се разправи с всичките си противници.

Версиите за убийството тръгват от лична вражда на Щерю Влахов, през общи политически интереси на генерал Протогеров, Алеко Василев и подполковник Атанасов, до неудобността на Александров за правителството на Александър Цанков след подписването на Майския манифест.

Според показанията на Денчо Сугарски, Александър Протогеров, Атанас Джолев и Перо Шанданов, Щерю Влахов убива Тодор Александров заради личната им вражда. Щефан Трьобст изказва мнение, че зад убийството на Тодор Александров стои Иван Михайлов, а Александър Цанков в спомените си заключава, че убийството е резултат от вътрешните борби във ВМРО.

Широко разпространен факт е, че Тодор Александров е в лична вражда с Алеко Василев и Георги Атанасов, като подготвя процес срещу тях на предстоящия конгрес, на който да бъде официализирано бъдещото им изключване от организацията. Те двамата са запознати с тези му намерения, а също така че мнозинството делегати са на страната на Александров, което вероятно ги е провокирало да го отстранят.

Решението Александър Протогеров да не бъде убит е продиктувано от факта, че той самият в този момент е в лоши отношения с Александров. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват: „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров.

Въпреки младостта си Ванче Михайлов (Скромния) още през същата година е избран за член на ЦК на ВМРО, като получава най-много гласове и фактически наследява Тодор Александров. Още четири години той е принуден да работи с ген. Протогеров в ЦК, докато на 7 юли 1928 г. решава, че е дошъл сгодният момент, и нарежда да го убият.

Михайлов става единствен лидер на ВМРО. Под негово ръководство тя окончателно се отказва от четничеството и се превръща в терористична организация. Липсата на масова опора прави възможна забраната й от военния режим, дошъл на власт на 19 май 1934 г. Така въпреки няколкото перфектни атентата ВМРО само след няколко години слиза от българската историческа сцена.

/По материали в интернет/