8 август 1946 г. денят, в който в България забраниха безделието със закон

 

С него държавата решава, че безделието е враг на обществото и трябва да бъде изкоренено… със закон. Всеки трудоспособен мъж или жена, който няма постоянна работа и „прекарва голяма част от времето си в кафенета, кръчми или безцелно по улиците“, може да бъде принудително изпратен на до 6 месеца общественополезен труд.

 

Любопитното е, че законът не е насочен само към хора в крайна бедност. Под ударите му попадат и сезонни работници, и хора, които между два ангажимента си позволят „да почиват“. Според тогавашната власт това било „възпитателна мярка“, която ще приучи гражданите на дисциплина и ще помогне за възстановяването на страната след войната.

 

Принудителният труд включвал строителство на пътища, язовири, канали, земеделски дейности и други инфраструктурни проекти. Официално се говори за „обществена полза“, но историците отбелязват, че законът бил и удобен инструмент за социален контрол – особено срещу неудобни на властта хора.

 

Днес този акт звучи като част от сценарий на социална сатира, но през 1946 г. той е съвсем реален – и още един пример как държавата може да определи дори… правото да скучаеш.