70 години теснолинейката Септември - Добринище!
Днес, 9 декември 2015 г., се навършват точно 70 години от откриването на последната отсечка по линия номер 16 в българската железопътна мрежа: Септември - Добринище. Участъкът Банско - Добринище с дължина 6 километра бива въведен в експлоатация на 9 декември 1945 година, с което линията достига крайната си и до днес точка.
Нека се върнем 70 години назад и да си припомним накратко най-важните моменти и факти от тази почти вековна история.
По време на Първата световна война България усеща огромната липса на бързи транспортни връзки към краищата на страната. Много български земи са почти откъснати, а това ги прави лесна мишена за воюващите държави, жадни за нови територии. Особено тежък е проблемът в Родопите, които тогава са почти непристъпни.
Затова през 1915 година правителството нарежда да се проучат долините на реките Яденица, Ели дере (днес Чепинска) и Въча, и да се избере откъде да се прокара железен път към Родопа планина.
През следващата 1916-а е решено! Ще се строи теснолинейка от гара Саранбей, през дефилето на река Ели дере, Чепинското корито, Аврамовата седловина и от там по долината на река Места към Разложко и Неврокоп (днешен Гоце Делчев). На 25 май 1920 година 19-тото Обикновено народно събрание гласува и приема закон № 1257 за построяването на теснопътна 760-милиметрова жп линия от Саранбей за Лъджене, Якоруда, Разлог и Неврокоп.
Веднага възниква въпросът кой ще проектира линията. Първите двама поканени инженери се отказват мигновено и подават оставка. Причината – крайно опасното и диво дефиле на Елидерска река. Тогава в България се прибира току-що дипломираният в Германия млад инженер Стоян Митов. Именно той започва проекта на тясната жп линия от Тракия до Пирин.
Работата стартирала още през същата 1920 година. Зимата настъпила и фактическата дейност била отложена за пролетта. Така през 1921 година работници от трудовата повинност, която се сформирала точно тогава от кабинета на Александър Стамболийски, и начело с инженер Митов, започнали усилена работа в първия равнинен участък между гара Саранбей и село Варвара.
За 5 години – до лятото на 1926-а, линията пробила дефилето и достигнала село Лъджене. Работило се в много тежки условия без никаква техника и механизация. Десетте тунела в този учатък са пробивани с каменарски взривове, кирки и лопати, в условия, изключително опасни за живота.
На 2-ри август 1926 година, точно в 11 часа, потегля първият влак в историята на теснолинейката. След гара Саранбей влакчето спира на гара Варвара, спирка Баните, гара Дорково, спирка Бакърджийски хан, гара Долене, спирка Дренов дол, гара Чуката и слиза в последната гара Лъджене-Каменица. Пътуването трае 3 часа и 22 минути.
През следващата 1927 година е открит участъкът между селата Лъджене и Чепино-баня, днес квартали на Велинград.
Още една година по-късно била открита и отсечката от село Варвара до град Пазарджик. От този момент със закон името на линията било сменено. Тя вече се казвала Татар Пазарджик – Неврокоп, с клон Варвара – Саранбей. В закона се казвало още, че Пазарджик ще бъде основна начална и крайна гара за влаковете по линията.
9 години по-късно е въведен в експлоатация следващият участък – от Чепино-баня до гара Якоруда. Той е най-трудният за изпълнение. Тук – между спирка Света Петка и гара Аврамово, жп линията се изкачва в 5 етажа, провирайки се под себе си посредством 16 тунела само за 9 километра. Това уникално за света съоръжение наричаме „осморка” заради формата, която прави трасето. След гара Аврамово линията прави две спираловидни слизания, наречени още „шестици” – покрита и открита. Така достига до спирка Черна Места и оттам се спуска до Якоруда по долината на река Места. Участъкът е въведен в експлоатация, но без официално откриване.
Уникално за участъка от Велинград до Аврамово е, че тук жп линията Септември – Добринище и до днес остава единствено транспортно средство за стотици местни от високопланинските села край гара Цветино. Голяма част от местното население там изкарва прехраната си благодарение на теснолинейката, която остава жизненоважна за района.
На 30-ти юли 1939 година се открива отсечката до гара Белица, като общата дължина на линията от днешен Септември вече е 101 километра. Тогава самият Цар Борис III кара празничния влак. Това събитие остава в съзнанието на местното население – двете чудеса: цар и влак – заедно.
За следващите 4 години е построен участъкът Белица – Разлог – Банско. Открит е на 3-ти март 1943 година.
На 9-ти декември преди 70 години е въведена в редовна експлоатация 6-километровата отсечка от Банско до гара Добринище. Тя остава последна и до ден днешен. 70 години по-късно линията не достига до Гоце Делчев.
В строителството на този грандиозен жп проект участват основно трудоваци – местни трудоспособни българи, които служат на държавата в изграждането на големи съоръжения в съответните райони на страната. Участъкът Банско – Добринище е построен с доброволния труд на жителите на село Добринище, днес курортно градче. Линията е проектирана от български инженери, а парите за изграждането ѝ са от държавни заеми.
Едно е сигурно – водещо е било желанието на хората. Всички са оценявали колко важен е този влак за тях. Железницата е оживила района, развила е индустриални и туристически центрове като Велинград, Якоруда, Разлог и Банско.
Въпреки, че теснолинейката остава до Добринище, тя дълги години е основен транспорт за пътниците и товарите по течението на река Места още 40 км надолу до град Гоце Делчев. Всичко за бита и индустрията в гоцеделчевско се транспортирало с теснолинейката. До Добринище с влак, а надолу с камиони. Така че Малката железница е допринесла за развитието и на своя планиран край – долното течение на Места.
За 70 години много неща са се променили. Най-голямото сътресение теснолинейката преживява през 2002 година, когато е закрит участъкът Пазарджик – Варвара и е преустановено товарното движение по линията. Но стойността на тази тясна железница остава завинаги. Теснолинейката Септември – Добринище е чудо на инженерната мисъл за годините, в които е строена, а и за днес. В едно с подвижния състав и природните дадености по протежението ѝ, тя е уникат и национална гордост.
За 125 километра, Родопската теснолинейката тръгва от низината на река Марица, минава през красивото скалисто дефиле на Чепинска река, достига най-голямата котловина в България – Чепинската и спира в СПА столицата на Балканите – Велинград. След нея с уникалната „осморка” достига на кота 1267 метра най-високата жп гара на Балканския полуостров – Аврамово, където среща Рила планина. Оттам се спуска в зелената долина на Места по стария римски път към Солун и достига Разложката котловина – най-висока в България. Преминава през ски столицата на Балканите – Банско и достига китното градче Добринище, сгушено в полите на Пирин планина.
За 125 километра тясната жп линия ни развежда покрай средновековни крепости, антични градове, митични местности, множество минерални лековити извори, снежни върхове, знайни и незнайни пътеки, хижи, вековни храмове на българщината и още много, много забележителности....
Последната теснолинейка у нас празнува 70-годишен юбилей. Тя е един от най-старите и атрактивни видове транспорт в България и чужбина. Разстоянието от 125 километра между крайните гари Добринище - Септември се изминава за около 5 часа със средна скорост 25 км/ч. Теснолинейката е единствен транспорт за стотици хора в региона. „Независимо дали е просто работа или страст, няма човек, който да е безпристрастен към красотата на природата и историите на хората, ползващи железницата“ – коментира Аделина Стоянова по цялата линия.
Юбилеят отбелязаха стотици хора, ползвайки този транспорт, но тържеството бе на гара Септември, където се състоя фолклорен концерт, след което влакът пое по традиционните си маршрути, окичен с венец. Линията е построена за 24 години, а името теснолинейка идва от междурелсието, което е с широчина 760 мм., а това е почти наполовина от нормалното-1435 мм. Линията е открита в готов и завършен вид на 9 декември 1945 г.
„Теснолинейката е изключително важна за индустриализацията на Разлог. Чрез нея градът от десетилетия е имал възможност да развие транспортните връзки със страната“.-каза кметът на Община Разлог инж. Красимир Герчев и пожела здраве и ползотворна работа на хората, които обслужват транспортната линия.