523 млн. лв. за пътна безопасност стоят неизползвани, България е сред първенците по жертви на пътя

• 523,4 млн. лв. неизразходвани във Фонда
• Само 38% от разходите са пряко свързани с пътната безопасност
• Катастрофите са се увеличили с 11% за три години
• България е сред първите в ЕС по смъртност на пътя

Близо 523 млн. лева, предназначени за подобряване на пътната безопасност, стоят неизползвани във Фонда за безопасност на движението, управляван от МВР. В същото време България продължава да е сред страните с най-висока смъртност по пътищата в Европейския съюз, а броят на катастрофите и тежко ранените расте.

Това показва одит на Сметната палата за периода от началото на 2021 г. до средата на 2025 г., който прави тежки констатации за управлението на средствата и ефективността на мерките срещу пътния травматизъм.

Основният извод е, че МВР не управлява ефективно Фонда за безопасност на движението. Според одиторите дейностите, които имат реален ефект върху безопасността по пътищата, са ограничени, а натрупаните средства остават неизползвани заради административни проблеми, забавени обществени поръчки и организационни слабости.

Само за последните четири години и половина във Фонда са постъпили 428 млн. лева от глоби, наложени чрез камери за контрол на движението. Към юни 2025 г. наличният ресурс достига 523,4 млн. лева.

Според Сметната палата, ако сегашният модел на управление не бъде променен, неизползваните средства могат да надхвърлят 873 млн. лева до края на 2028 г.

Одитът показва още, че от наличния ресурс са изразходвани едва 125,1 млн. лева. Само 38% от тези средства са били насочени към дейности с пряко значение за пътната безопасност – системи за видеонаблюдение, технически средства за контрол на скоростта и устройства за установяване на употреба на алкохол и наркотици.

Над половината разходи са за дейности с косвена връзка с контрола по пътищата, а близо 10,2 млн. лева са похарчени за дейности без отношение към безопасността на движението. Сред тях са ремонти на сгради на МВР, покупка на климатици, служебно облекло, канцеларски материали, семинари и конкурси като „Пътен полицай на годината“.

Одиторите дават пример и с проект за нова административна сграда на МВР в Силистра на стойност близо 4 млн. лева, финансиран със средства от Фонда.

В доклада се посочва още, че липсва достатъчно задълбочен анализ на причините за катастрофите. За периода на проверката в страната са регистрирани над 485 хил. пътнотранспортни произшествия, но едва около 30% от тях са били посетени от полицейски екипи.

Въпреки че през 2024 г. броят на загиналите при катастрофи намалява до 478 души, останалите показатели се влошават. Спрямо 2021 г. катастрофите са се увеличили с 11%, ранените – с 19%, а тежко пострадалите – с 30%.

80 души са загинали в катастрофи у нас от началото на годината до 21 февруари

Сметната палата отбелязва и липсата на достатъчен фокус върху инфраструктурните фактори за катастрофите. Като положителен пример е посочено поставянето на делинеатори в Кресненското дефиле, след което броят на загиналите в участъка е намалял до нула.

Под съмнение е поставена и ефективността на санкционната политика. Въпреки че броят на наложените наказания расте, не се наблюдава трайно подобрение в поведението на водачите. Сред причините са забавеното връчване на електронни фишове, високият дял на отменени санкции и липсата на достатъчно бърза реакция след извършено нарушение.

Сравнението с останалите държави от ЕС показва, че България остава сред лидерите по смъртност на пътя. През 2024 г. у нас са загинали 74 души на един милион население, докато в Швеция този показател е 20, в Дания – 24, а в Германия – 33.

Според одиторите при сегашните тенденции България няма да успее да изпълни европейската цел за намаляване с 50% на жертвите и тежко ранените при катастрофи до 2030 г.