5 юли в световната история

На тази дата през 1954 г. се излъчва първата емисия новини по Би Би Си. Нейният водещ Ричард Бейкър поставя рекорд, като чете новините в продължение на 28 години - от 1954 г. до 1982 г. 
През 1946 г. на 5 юли дизайнерът Луи Риер показва на модно ревю в Париж новия женски бански костюм, състоящ се от две части.


2014 г.
Правителствените сили на Украйна овладяват Славянск и Краматорск.


2013 г.
Преостановено е членството на Египет в Африканския съюз


2013 г.
Папа Франциск канонизирва Йоан Павел II.


2000 г.
Четиристотин тридесет и седем депутати от Европейския парламент гласуват България да бъде извадена от "черния" Шенгенски визов списък, 97 са против. Това решение е представено за потвърждение на Съвета на външните министри.
Шенгенското споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. Страните, които го подписват са: Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург. Споразумението предвижда премахване на граничния контрол между страните – членки на ЕС, свободно движение на хора и стоки, засилен контрол по “външните” граници на съюза. Споразумението влиза в сила на 26 март 1995 г. за седем от подписалите го 10 страни. Тези седем страни са Германия, Белгия, Холандия, Испания, Франция, Люксембург и Португалия. През септември 1995 г. Европейският съвет приема списък на страните, за които се изисква входна виза.
На 26 януари 2000 г. Европейската комисия взема решение да извади България и Румъния от "черния" Шенгенски визов списък. Официалното изваждане на страната ни от списъка става на 15 март 2001 г.


1994 г.
В Китай е забранена експлоатацията на детски труд.


1986 г.
В Москва са открити първите Игри на добра воля, организирани по идея на Тед Търнър.
Тед Търнър е роден през 1939 г. в щата Охайо, в семейството на собственик на рекламна агенция. Учи в университета в Род Айлънд, но не успява да го завърши. Занимава се с телевизия от 1970 г. През 1980 г. създава в Атланта денонощния новинарски канал "СиЕнЕн". Инициатор е на провеждането на спортните Игри на добра воля.


1977 г.
В Пакистан генерал Мохамед Зия Ул Хак сваля с кървав преврат правителството на Зулфикар Али Бхуто. Бхуто е арестуван и обесен.


1971 г.
В САЩ се предоставят избирателни права на лицата, навършили 18 години. До този момент право на глас имат лицата над 21-годишна възраст.


1959 г.
Индонезийският президент Сукарно разпуска парламента и поема цялата власт.
През 1925 г. Сукарно завършва Бандунгския технологичен институт. Той е един от организаторите на “Бандунгския изследователски клуб”, който подготвя създаването на Националната партия на Индонезия (1927 г.); пръв неин председател. През декември 1929 г. е арестуван от холандските колониални власти. След излизането си на свобода през 1932 г. влиза в партията “Индонезия” (основана през 1931 г.) и е избран за неин председател. През 1938 г. е отново арестуван и заточен на о-в Флорес. През 1938 г. е преместен в Южна Суматра, където остава до японското нашествие в Индонезия (1942 г.). Сукарно формулира идеите на т. нар. мархаенизъм (индонезийски вариант на дребнобуржоазен социализъм). По време на японската окупация (1942-1945 г.) поддържа външна лоялност към окупационните власти, като запазва връзките си с национално-патриотичните нелегални организации. На 17 август 1945 г. провъзгласява независимостта на Индонезия. Един от инициаторите за Бандунгската конференция (1955 г.) на страните от Азия и Африка. В края на 50-те години въвежда нова форма на управление - т. нар. “управляема демокрация”, която засилва личната власт на президента. През 1963 г. сесията на Временния народен консултативен конгрес му дава титлата “велик вожд на революцията” и го назначава за пожизнен президент. След събитията от 30 септември 1965 г., в резултат на които на власт идват военните, влиянието на Сукарно в политическия живот на страната отслабва. На 20 февруари 1967 г. е отстранен от власт; отстъпва президентския пост на ген. Сухарто.


1954 г.
Излъчва се първата емисия новини по Би Би Си. Нейният водещ Ричард Бейкър поставя рекорд, като чете новините в продължение на 28 години - от 1954 г. до 1982 г.
Би Би Си е създадена през 1922 г. като първата частна радиопредавателна компания във Великобритания. Ръководи се от Кралска харта. Световните служби на Би Би Си излъчват от 19 декември 1932 г.; предавания на чужди езици от 1938 г. Основни принципи: относителна вътрешна независимост и пълна политическа ангажираност по отношение на британската държава. Финансира се от лицензионна такса, плащана от всеки притежател на ТВ приемник. Би Би Си има днес 5 национални радиостанции и 2 национални ТВ канала. Излъчва на 37 езика. Редакцията на Би Би Си в България е създадена през февруари 1940 г. След падането на "желязната завеса" тя е дистанциран наблюдател на Източна Европа, който регистрира "грешките на социализма". Популярни български коментатори: Петър Семерджиев и Г. Марков; след 1990 г. - П. Увалиев. Центърът на Би Би Си в София е първият и единствен извън Великобритания. Издава книги, аудио- и видеопродукти; организира курсове за изучаване на чужди езици и курсове за журналисти.


1946
Дизайнерът Луи Риер показва на модно ревю в Париж новия женски бански костюм, състоящ се от две части. Костюмът получава названието бикини - на името на тихоокеанския остров, на който четири дни по-рано САЩ правят първия ядрен опит след края на Втората световна война. Названието символизира шока, който новият бански костюм предизвиква в света на модата.


1945 г.
По време на Втората световна война завършва Филипинската операция. Военна операция на американската армия с цел разгромяване войските на ХIV японска армия (повече от 450 000 души, 980 самолета), главните сили на обединения японски флот и завладяване на Филипинския архипелаг. Филипинската операция започва на 20 октомври 1944 г. В нея участва VI армия (240 000 души), III и VII военни флотове (245 бойни кораби, от които 35 самолетоносача и 29 подводници), военновъздушните сили на Далечния изток (над 2 500 самолета). Операцията започва с десант на о-в Лайте. По време на боевете за острова се води голямо морско сражение, в което японския флот е разбит. На 9 януари 1945 г. американските войски правят десант на о-в Лусон, а през февруари - на Минданао, Палаван и други южнофилипински острови. Официално бойните действия на Филипините завършват на 5 юли, но на Лусон и други острови отделни групи японци се съпротивляват до завършване на войната. След Филипинската операция морските съобщения на Япония със зоната на южните морета са напълно прекъснати.

1943 г.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) започва настъплението на немската армия при Курск - най-голямата танкова битка в историята. Курската битка се води на Източния фронт от 5 юли до 23 август 1943 г. в района на Курската дъга. След поражението в Сталинградската битка (1942-1943 г.) командването на Вермахта планира по време на лятната кампания да проведе голямо настъпление на Източния фронт, за да си върне изгубената стратегическа инициатива. В района на Курската дъга са съсредоточени до 50 германски дивизии, 2 танкови бригади, 3 отделни танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на IХ и II армия от групата армии “Център” (командвани от ген. фелдмаршал Х. Клюге), IV танкова армия и оперативна група “Камп” на групата армии “Юг” (командвани от ген. фелдмаршал Е. Майнщайн). Нацистката армия включва в настъплението 900 000 души, до 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2 700 танка и щурмови оръдия и повече от 2 000 самолета. Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии. Съветското командване получава сведения за подготовката на противниковото настъпление и взема решение за временно преминаване към отбрана на Курската дъга, за да спре настъплението на противника и да създаде благоприятни условия за преминаване в контранастъпление. Северната част на Курската дъга е отбранявана от войските на Централния фронт (командвани от ген. К. К. Рокосовски), а южната част е отбранявана от войските на Воронежкия фронт (командвани от ген. Н. Ф. Ватутин). В тила им е съсредоточен мощен стратегически резерв - Степният фронт (командван от ген. полк. И. С. Конев). Координацията на действията се осъществява от представителите на Главното командване - маршалите Г. К. Жуков и А. М. Василевски. В периода април-юни на Курската дъга съветските войски създават 8 отбранителни рубежа с дълбочина до 300 км. Направлението на очакваните противникови удари е минирано със средна плътност 1 500 танкови и 1 700 противопехотни мини на 1 км фронт. В началото на юли на Курската дъга Червената армия разполага с повече от 1,3 млн. души, до 200 000 оръдия и минохвъргачки, около 3 600 танка и самоходни оръдия и до 2 800 самолета. Германските войски започват настъплението на 5 юли в северната част на Курската дъга. За 5 дни фашистите успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част нацистите успяват да постигнат значително превъзходство, но успяват да проникнат само на около 35 км. На 12 юли в битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1 500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка; германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. Войските на Воронежкия (от 19 юли и на Степния фронт) започват преследване и отблъскват германските войски на изходното им положение. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт (командвани от - В. Д. Соколовски) и Брянския фронт (командвани от - ген.-полк. М. М. Попов). На 26 юли нацистките войски отстъпват Орел (освободен на 5 август). В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление за освобождаване на Украйна. В Курската битка са унищожени около 30 фашистки дивизии, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. Тя извършва коренен прелом в хода на войната на Източния фронт и съществено влияе върху хода на цялата Втора световна война. След Курската битка стратегическата инициатива окончателно преминава в ръцете на съветското командване.


1940 г.
Френското правителство във Виши скъсва дипломатическите отношения с Англия. Генерал дьо Гол съставя френско правителство в изгнание в Лондон.
Шарл Мари дьо Гол е президент на Франция (1959-1969 г.), председател на Временното правителство (1944-1946 г.), министър-председател (юни-декември 1958 г.). Участва като офицер в Първата световна война. Във Втората световна война е бригаден генерал в битката за Франция (май 1940 г.). След капитулацията (юни 1940 г.) възглавява комитета "Свободна Франция" в Лондон. През 1943 г. създава в Алжир Френския комитет за национално освобождение. Съставя нова конституция и поставя начало на Петата република. Ликвидира алжирската криза (1962 г.). През 1969 г. подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите на Дьо Гол. Пише трудове по въпроси на политиката, военната стратегия; мемоари.


1937 г.
В Букурещ приключва конференция на българите от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац, която учредява българска малцинствена партия (Върховен народен съвет на българското малцинство в Румъния).


1932 г.
Антонио де Оливейра Салазар става премиер на Португалия, след което създава нова конституция, установяваща авторитарен режим в страната и управлява като диктатор до 1968 г.
Антонио де Оливейра Салазар е роден през 1889 г. Той е професор по финанси и икономика. През 1930 г. основава партията "Национален съюз". През 1928 г. е назначен за финансов министър, а през 1932 г. президентът Антониу де Фрагозу Кармона го назначава за премиер. Преди да стане премиер, Салазар успява да реорганизира финансите на страната и за пръв път от десетилетия да реализира бюджетен излишък, което му спечелва подкрепата на армията, църквата, монархистите, средната класа и аристократите. През 1933 г. Салазар налага нова конституция, която му дава на практика неограничени правомощия и така авторитарният режим в страната е узаконен. По време на управлението си Салазар твърди, че изгражда Estado Novo, буквално - нова държава. Като основа на своята диктатура той сочи стабилността, а реформите му облагодетелстват висшите съсловия. Образованието не е считано за приоритет и в него не се инвестира, но за сметка на това старателно се изгражда мрежата на тайната полиция PIDE, която потушава всяко недоволство.


1908 г.
Младотурците публикуват обръщение към българите в Охридско за съдействие с обещание за равноправие, след като в Ресенския османски гарнизон в Македония на 3 юли 1908 г. избухва Младотурската революция на комитета "Единение и напредък". Дадена е политическа амнистия и са освободени около 1500 българи.
Комитетът "Единение и напредък" е организация на младотурците. Основана е през 1889 г. в Цариград. Поставя си за задача събарянето на абсолютисткия режим на султан Абдул Хамид II и заменянето му с конституционно-парламентарен, а във външнополитически план – премахване на зависимостта на Турция от Великите сили и възвръщане на някогашното и величие. От 1907 г. ролята на централно ръководство поема Солунският клон на комитета. Под ръководството на комитета се извършва Младотурската революция 1908 г. След поемането на управлението на страната комитетът се преустройва в политическа партия, която постепенно се преориентира към предишния политически курс на султана както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план. Бързо забравя за обещаните права на немюсюлманското население в империята, сред което са и българите от Тракия и Македония. След разгрома на Турция в Първата световна война (1914-1918 г.) комитетът се саморазпуска, но отделни негови дейци продължават участието си в политическия живот на страната. Поради враждебното им отношение към кемалистите през 1926 г. се слага край на тяхната дейност.
Младотурска революция (1908 г.) е извършена в Османската империя от Комитета "Единение и напредък". Първи въстава гарнизонът в Ресен, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. Безсилен да се справи с положението, султан Абдул Хамид II обявява на 23 срещу 24 юли, че възстановява конституцията от 1876 г. и съгласието си за провеждане на избори за парламент. Привлечени от измамните лозунги на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност, на тяхна страна минават и някои чети на ВМОРО, които слизат от планините и се саморазпускат. Те участват заедно с младотурците в потушаването на държавния преврат от април 1909 г., след който следва и детронирането на султан Абдул Хамид II. Осигурили си цялата държавна власт, младотурците бързо забравят дадените обещания и по отношение на българското население в европейските предели на империята продължават старата султанска политика. Това довежда до охлаждане на отношенията им с ВМОРО и четите и отново излизат в планините, за да доведат до край борбата си за освобождение от османското владичество.


1865 г.
Англичанинът Уилям Буут създава в Лондон Християнската мисия, преименувана после в Армия на спасението. През 1880 г. Буут става главният организатор на Армията, посветила се на християнските добродетели и прилагането им в живота. По-късно е и неин генерал. През 1885 г. е изправен на съд по обвинения, свързани с усилията му да прокара законодателство, което да защитава девойките от морални посегателства. Оправдават го. Процесът е шумен и убеждава скептиците, че младите жени са беззащитни, и че могат да бъдат търгувани с неморална цел против волята им. Буут пропагандира доктрината за християнското съвършенство. Издава 9 книги. Работи с ентусиазъм за религиозното възпитание на младите.


1850 г.
Избрана от селските старейшини делегация е приета от извънредния султански комисар Али Риза паша. Въстаниците поставят искане за отстраняването на Видинския управител Зия паша, както и за "точното определяне на техните данъци за в бъдеще; отменяване на досегашния начин за събиране на същите от т. нар субаши и да се предават непосредствено на управителите; отстраняване на всички турци от техните селища и разрешаване да носят оръжие също както мюсюлманите".


1811 г.
В резултат на Войната за независимост на испанските колонии в Америка Венецуела получава независимост.


1770 г.
Започва битката между руската флота и османците в района на Чесменския залив (между о. Хиос и малоазийския бряг). Това е най-голямата морска битка по време на войната от 1768-1774 г. Отряд от 9 руски кораба, командвани от адмирал Григорий Спиридов и от Фьодор Орлов, унищожава турската флота край черноморската крепост Чесма. Победата позволява на руския флот да блокира Дарданелите и да превземе редица острови от Архипелага.
Войната между Русия и Турция се води за руски излаз на Черно море и спиране на турската експанзия в Русия и Украйна. На страната на Турция участва Кримското татарско ханство. Русия започва военните действия през октомври 1768 г. През 1769 г. руските войски превземат Азов и гр. Таганрог на брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко. Руския експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда крепостта Поти. През 1770 г. турския флот е разгромен в Чесменския залив край бреговете на Мала Азия. През 1717 г. руските войски превземат Крим, който окончателно влиза в състава на Руската империя. През 1774 г. руски части преминават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и преминават на юг от Стара планина. В кампаниите от 1773-1774 г. се отличава А. В. Суворов. Войната завършва с Кючюккайнарджанския мирен договор (1774 г.). Договорът изменя съотношението на силите в района на Черно море в полза на Русия, която получава правото да защитава християнското население в Османската империя.


1439 г.
Във Флоренция е обявена унията между Римокатолическата църква и Византия. Според Флорентинската уния Православната църква се присъединява към Римокатолическата, като признава филиоквистичния догмат и върховенството на папата в християнския свят. Унията предизвиква недоволство сред православните в християнския Изток.


1413 г.
В битка при с. Чамурли, многобройната армия на Мехмед I (на снимката) разгромява войските на своя брат Муса, който загива. Балканските народи приемат победата на Мехмед І (1413–1421 г.) като край на насилието, но тя слага край и на политическата криза в османската държава. Общата борба на християни и мюсюлмани срещу разбойническото управление на Муса Челеби е обективна необходимост, но нейният краен резултат стабилизира османската власт на Балканите и открива нова интензивна фаза на експанзията в Европа.
Муса Челеби е син на султан Баязид I. Пленен заедно с баща си в битката при анкара (1402 г.) остава в монголски плен до 1405 г. През 1405 г. връща тялото на Баязид в Бурса и го погребва, а след това се включва в османската гражданска война на страната на Мехмед. През 1409/1410 г. Муса преминава на европейска територия. Силно антиаристократичните му виждания го превръщат в обединителна фигура за християнската и мюсюлманската рая, подкрепян тайно от византийския император Мануил II Палеолог и от влашкия воевода Мирчо стари и сръбския депот Стефан Лазаревич. Начело на армията си (включваща тюркски племенни опълчения, българи, власи, сърби), поставил мюсюлманския шейх Бедреддин Симави, който проповядвал религиозна търпимост и толерантност. През 1411 г. побеждава и убива брат си Сюлейман и се провъзгласява за владетел на Румелия. Скъсва споразуменията с доскорошните си съюзници и с Мехмед и започва военни действия срещу всички, вследствие от което Балканите са опустошени от подчинените нему туркмени. През 1413 г. срещу Муса се организира коалиция, в която на страната на Мехмед влизат както Византия, Сърбия, Влашко и българската аристокрация, така и независимите османски областни управители. На 5 юли 1413 г. Обединените им сили разбиват Муса в битката при Чамурли, а него убиват.


На тази дата са родени:


1911 г.
Роден е Жорж Помпиду – френски политически деец, президент на Франция (от 1969 г.), министър-председател (1962-1968 г.). През 1934 г. завършва Екол Нормал Суперийор. Получава диплом от Свободното училище за политически науки. Автор е на трудове по история на френската литература. По време на Втората световна война служи в армията като лейтенант от пехотата (1939-1940 г.). Включва се във френската Съпротива след капитулацията на Франция (1940 г.). През 1944 г. е референт по въпросите на образованието в секретариата на ръководителя на Временното правителство Шарл дьо Гол. Впоследствие става един от неговите най-близки сътрудници. Играе активна роля в създаването на партията "Обединение на френския народ". След оттеглянето на Дьо Гол от активна политическа дейност през 1953 г. Помпиду работи в частни компании. През 1954 г. е един от директорите на банка "Ротшилд", а през 1956-1962 г. е неин генерален директор. След връщането на Дьо Гол на власт през 1958 г. участва в разработката на конституцията от 1958 г. Член е на Конституционния съвет (1959-1962 г.).


1891 г.
Роден е Джон Нортръп - американски биохимик. Носител на Нобелова награда за химия за 1946 г. (заедно с У. М. Стенли и Дж. Б. Самнър). Завършва Колумбийския университет през 1912 г., където става доктор по философия през 1915 г. В периода 1915-1962 г. работи в Рокфелеровия институт за медицински изследвания. Основните му изследвания са върху биохимията на ферментите. Пръв (заедно със свои сътрудници) отделя в кристален вид протеолитични ферменти: пепсин (1930 г.), трипсин (1932 г.) и др., както и един от вирусите на дифтерита и дифтерийния антитоксин. Доказва белтъчната природа на ферментите (след Дж. Б. Самнър).


1889 г.
Роден е Жан Кокто - френски поет, драматург, белетрист, актьор, режисьор и сценарист. Изявява се в драматургията, поезията, белетристиката, есеистиката, живописта и графиката. В киното работи от 1930 г. Пише сценарии за 22 филма; поставя 6 игрални и 2 късометражни филма. Естетико-философските си възгледи разкрива в “Красавицата и звярът” (1946 г.), “Ужасните родители” (1949 г.) и в трилогията “Кръвта на поета” (1930 г.), “Орфей” (1950 г.) и “Завещанието на Орфей” (1969 г.). Сценарист е на “Вечното завръщане” (1943 г.), “Дамите от Булонския лес” (1945 г.), “Ужасните деца” (1950 г.). Член е на Френската академия от 1955 г. Издава няколко стихосбирки: “Лекомисленият принц” (1911 г.), “Нос Добра Надежда” (1919 г.), “Речник” (1922 г.), “Опера” (1927 г.), “Загадка” (1939 г.), “Алегории” (1941 г.), “Цифрата седем” (1952 г.), “Светлосянка” (1954 г.), “Другият свят” (1958 г.), “Реквием” (1962 г.).


1879 г.
Родена е Ванда Ландовска - полска пианистка, популяризаторка на клавесинната музика. Интерпретаторка на старинна музика за клавесин (Бах, Моцарт и др.). Концертира в Европа и Америка. Създава Школа за старинна музика близо до Париж (1925 г.). От 1941 г. живее в САЩ. Авторка е на музика за пиано и оркестрови пиеси, на трудове за Й. С. Бах и за музиката на XVIII в.


1879 г.
Роден е Дуйат Фили Дейвис (1879 - 1945), американски военен и политик, създал международния тенис-трофей, който носи неговото име - купа Дейвис.


1872 г.
Роден е Едуард Ерио - френски политик, министър-председател на Франция (1924-1925 г.; 1932 г.), един от лидерите на Радикалната партия. От 1946 г. е член на Френската академия. От 1905 г. е постоянен (с изключение на годините на фашистката окупация на Франция) мер на Лион. Първото правителство на Ерио (правителство на "левия блок") установява дипломатически отношения със СССР през 1924 г. Второто правителство подписва със СССР пакт за ненападение през юни - юли 1932 г. и участва в Лозанската конференция. Обявява се против Мюнхенското съглашение (1938 г.). През 1942 г. е арестуван и въдворен в германски концентрационен лагер. През есента на 1945 г. е освободен от съветската армия. През СССР се завръща в родината си. В следвоенните години се обявява против политиката на разкол в Европа, противопоставянето на военните групировки и ремилитаризацията на Западна Германия. Ерио е виден публицист, историк, писател, литературен и музикален критик. Автор е на монография, посветена на философията на Филон (1897 г.), на книгите "Мадам Рекамие и нейните приятели" (1904 г.), "Към историята на френската литература" (1905 г.), "Новата Русия" (1922 г.), "Лион по време на войната" (1925 г.), "Животът на Бетовен" (1929 г.) и др.


1863 г.
Роден е Пьотър Шевирьов - руски революционер. От 1883 г. следва в Харковския, а след това в Петербургския университет. През зимата на 1885-1886 г. организира нелегалния студентски “Землячески съюз”. В края на 1886 г. заедно с А. И. Улянов подготвя покушение над император Александър III. Болен от туберкулоза, през февруари 1887 г. Шевирьов заминава за Крим. Арестуван е на 7 март 1887 г. в Ялта. На 19 април на процеса по делото “Вторият 1 март” е осъден на смърт и обесен.


1857 г.
Родена е Клара Цеткин – германска общественичка, основател на германската комунистическа партия, инициатор за честването на Международния ден на жената. Клара Цеткин отрано се включва в немското работническо движение. Член е на Германската социалдемократическа партия от 1881 г. Заради проповяд