46-ият парламент отива в историята! 52 дни скандали и обиди и никаква промяна
46-ият парламент отива в историята. Президентът Румен Радев обяви, че на 16 септември ще го разпусне и ще насрочи изборите за нов на 14 ноември. Така те ще се проведат заедно с президентските.
Какво стори 46-тият парламент за своите 52 дни живот, събран в 26 заседания?
46-ото Народно събрание, както и 45-ото преди него, се провали в основната си задача – да излъчи редовно правителство – поради некадърност или поради преследване на други цели, тепърва ще става ясно. Нищо не остава скрито дълго време.
Опитите да се състави редовно правителство бяха три – както повелява конституцията. Според основния закон държавният глава връчва мандат първо на първата и втората политически сили, а след това на някоя от останалите. Не успяха и трите опита – на ИТН, ГЕРБ и БСП.
ИТН сякаш нямаше никакво намерение да прави правителство. Поне за това говореше начинът, по който пристъпиха към реализация на това намерение - с много перчене, много приказки за „суверена“ и никаква диалогичност и такт. Няма как с 65 депутати да излизаш с претенции, сякаш имаш 165.
Още на другия ден след изборите на 11 юли, лидерът на ИТН Слави Трифонов обяви от фейсбук и ефира на своята телевизия състав на правителство начело с икономиста и бивш вицепремиер Николай Василев. Тази презентация буквално взриви интернет, не срещна нито един положителен отзив от останалите политически сили. Не заради личността на посочените за премиер и министри, а заради начина, по който го направи Слави Трифонов – още преди да са известни официалните резултати от изборите, без да се консултира с никого, но пък с изискването – ето това е, гласувайте.
Претенциите на Трифонов бяха, че едва ли не е пророк на „суверена“ и затова останалите политически сили трябва да се съгласят мигом с идеите му за министри. Нищо че има едва 0,57% повече (15,6 хил. гласа) от втората политическа сила – ГЕРБ.
Не успя и същинският опит на ИТН да се сформира правителство с техния мандат. Той им бе връчен от президента Радев на 30 юли. Получи го излъченият за кандидат за министър-председател Пламен Николов. ИТН започна консултации с останалите политически партии, но се оказа, че на практика провежда презентации – не приема отношения към кандидатите, признават само категорична и безапелационна подкрепа. И резултатът бе като първия път – взрив. Още повече, че неколцина от министрите съвсем не бяха „умили зорите“, както казва народът. Много въпросителни имаше към кандидата за правосъден министър Момчел Иванов, заради чатовете му със студентки, които викал на изпит „по жартиери“.
Готвеният за вицепремиер и министър на вътрешните работи адвокат Петър Илиев пък успя да ядоса почти цялата държава от раз – с едно телевизионно интервю, където се държа арогантно и нагло. Соченият за почетен консул на Барбадос и подозиран в плагиатство избухна в ефир: „Голям страх тресе кочината! Ще водя битка на нож! Няма да ме оттеглят!“ Илиев успя да настрои срещу себе си почти всички партии, от които ИТН чакаше подкрепа за кабинета си. БСП дори постави като условие да подкрепи кабинета на ИНТ оттеглянето на Илиев.
Трифонов първо се перчеше, че няма да оттегли Илиев, „пък да видим какво ще стане“, но после оттегли целия кабинет. И пак го направи не по реда, а „от дивана“. А номинираният за премиер Пламен Николов се отказа да е кандидат за министър-председател. Парламентът трябваше да измисля процедура как хем да се съобрази с волеизявленията на лидера на ИТН и на кандидат-премиера, хем да спази конституцията. Голяма драма. Накрая в отсъствието на Пламен Николов парламентът гласува отказа му да е премиер.
ГЕРБ получи мандата и на мига го върна.
Не успя и третият мандат на БСП, въпреки че партията положи максимум усилия да го реализира. Тактът и диалогичността, демонстрирани от социалистите и лидера на партията Корнелия Нинова отчетоха дори политолози от десния спектър.
Но какво от това.
Безплодните опити да се състави правителство, както и целият парламентарен дебат бяха изпъстрени с думи, които ако не бяха излъчвани в новините, сигурно трябваше да им се сложи червена точка. Обвинението в биполярно разтройство и шизофрения бяха най-нежните слова, които едни депутати използваха за колегите си. Приказките за „сватби“, „шавливи булки“ и кой кого „оженил“ съпътстваха приемането на бюджетите, станало на среднощни заседания. Родителите сигурно са видели доста трудности да обяснят на любопитните деца какво точно искат да кажат тези важни лелки и чичковци от екрана и защо използват думи, които на тях са им строго забранени.
В използването на обиди всички партии гледаха да не изостават. Зам.-председателят на парламента Татяна Дончева се произнесе за колегата си председател на парламента Ива Митева от ИТН, че се държи като „булонка на сценаристите“.
Но палмата на първенството безспорно се държи от зам.-председателя на ИТН Тошко Йорданов, който с лекота посягаше към острите думи. Последно нарече „боклук“, при това писмено, евродепутата Радан Кънев за изказването му в ЕП, че ваксинацията в България не върви и затова ЕС трябва да се намеси. Същият човек заяви, че Татяна Дончева e предлагала на хора от ИТН да се отцепят срещу 500 000 лв. Позова се на колегата си Радостин Василев, който отрече, но това не смути Йорданов.
„Този човек нормален ли е! Абсолютни бълнувания!“, реагира Дончева. Факт е обаче, че в момента срещу нея специализирана прокуратура образува проверка по повод „публично изнесени данни в медиите, съдържащи твърдения за корупционно поведение на народен представител от 46-тото Народно събрание“.
Същата спецпрокуратура, която заедно със спецсъда ИТН, ДБ и ИБГНИ искаха да закрият. Но не успяха.
Както не успяха и да накривят шапката на главния прокурор Иван Гешев.
Колкото и да го атакуваха словесно, депутатите от т.нар. партии на промяната/протеста не успяха да съберат сили, нито да „му вземат“ бюрото за защита, нито да променят закона за НСО така, че обвинител №1 да не ползва държавна охрана.
Парламентът прие само три закона – актуализира бюджетите на ДОО, НЗОК и „големия“ държавен бюджет.
Вместо да стане ковачница на закони, народното представителство се зае с безкрайни изслушвания на служебните министри. Първоначално това бе добра идея, на фона на тоталното подценявате на парламента от ГЕРБ в предишния управленски мандат. Тогавашният премиер Бойко Борисов за повече от година не намери време да отиде в Народното събрание. Затова изслушването на министри, включително и по „тежкото наследство“ на ГЕРБ бе очаквано и оправдано. В началото. От един момент нататък обаче министрите започнаха да се повтарят. А и нямаше как, след като през ден ги викаха в парламента.
„Ти не съставяш правителство, но разиграваш по цял ден съществуващото правителство“, коментира по този повод бившият служебен премиер Стефан Софиянски. На него принадлежи и идеята депутатите от 46-ия и 45-ия парламент да не се кандидатират повече за народни представители.
Екстравагантно, но не без основание. Ако същите хора, които за няколко месеца успяха да напълнят с негативизъм думата „парламентаризъм“ са кандидати и за следващия парламент, какво ще се промени? Може ли същите хора, демонстрирали такова възпитание и отношение към политиката, в 47-ото Народно събрание изведнъж да родят друг резултат.
Ако това се случи, с основание ще възникне въпросът за скритата цел на цирка, на който още два дни ще бъдем свидетели.
И който вероятно ще продължи и след два месеца. Защото народните представители вече дадоха друг смисъл на думата "порламентаризъм". Направиха я синоним на "скандал", вместо да бъде диалог в парламента с цел сближаване на позициите в името на общото благо.Епицентър.бг