40 милиона за българското кино
Общо 40 млн. лв. заделя държавата от тази година за българското кино. Това решиха депутатите окончателно с приемането на второ четене на Закона за филмовата индустрия.
10 млн. лв. допълнително се дават за производството на български филми, промоцията им и разпространението по кината. С тази сума всяка година ще могат да се снимат по 12 пълнометражни филма, а не по 7, както бе досега. Документалните филми ще нараснат от 14 на 22, а страната ни ще може да създава по 250 минути анимация, а не 160, както е към момента.
15 млн. лв. се заделят като начална сума за финансови облекчения за чуждестранни продукции, които се снимат в страната ни. Така 25% от разходите на чуждестранните продуценти могат да им бъдат възстановявани от държавата, като очакванията са заради този финансов стимул в икономиката ни да влизат средно по 150 млн. долара на година. За сравнение подобни облекчения има в цяла Европа, като в съседката ни Румъния са 35%, а в страни като Испания достигат 40% от разходите.
За първи път сериалите ще бъдат субсидирани от държавата, но по отделна схема, която влиза в сила от 2022 г. след информиране на Европейската комисия. Държавното подпомагане за сериали и за възстановяване на разходи на филмови продукции ще се предоставя, само ако приоритетно е осигурена субсидия за българско кино.
Държавното подпомагане по схемата за производство на сериали ще се предоставя за проекти за български сериали или трансгранични продукции на сериали с продължителност от 6 до 14 епизода на сезон с времетраене на всеки епизод над 40 минути чисто програмно време, а за анимационни сериали - с обща продължителност на сериала не по-малко от 24 минути, които се произвеждат от независими продуценти.
От схемата за възстановяване на разходите ще могат да се възползват и чужди продукции. На възстановяване ще подлежат 25 на сто от допустимите разходи за производство на произведението, извършени на територията на България.
Времето за показ на български филми не може да бъде по-малко от 6 на сто от общото годишно време във всеки киносалон, равномерно разпределено във всички часови пояси, като не по-малко от 15 на сто от показваните български филми трябва да бъдат програмирани в най-посещаваните часови пояси, приеха още депутатите.
Разработена е и нова концепция, засягаща сформирането на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Национален филмов център". Към него ще има финансова комисия, както и комисии за оценка на проекти за възстановяване на разходи и за фестивали и културни прояви.
Към министъра на културата се назначава Национален съвет за киното, който е консултативен орган. Той ще се състои от 13 души и ще се назначава със заповед на министъра за срок от 2 г. Основната му работа ще е да изготвя Национална програма за развитие на филмовата индустрия у нас.
Тома Биков от ГЕРБ посочи, че е постигнато съгласие от всички политически сили, които са положили огромни усилия за кратко време да се нанесат поправки в законопроекта между първо и второ четене, които да го осмислят.
"Свидетели сме на безпрецедентен в последните 30 години закон, който за първи път осигурява на българското кинопроизводство средства, каквито досега не е ползвало", коментира председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Вежди Рашидов.
Евгени Будинов от ГЕРБ коментира, че това е исторически момент и благодари за грижата за българското кино. Той отбеляза, че след промените по три различни схеми годишният бюджет за българско кино ще надхвърли 40 млн. лева. По думите му, този законопроект гарантира повече работа за талантливите български творци и много повече и по-добри български филми.