32% от българите очакват 2020 г. да е по-добра от 2019 г.

Хората, живеещи в Близкия изток, са преобладаващо песимистично настроени за идващата 2020 г. (52% от попитаните в този регион отговарят, че годината ще бъде по-лоша), докато тези, живеещи в Индия и Западна Азия, са преобладаващо оптимистично настроени.

На ниво национални държави, сред най-оптимистично настроените по отношение на новата година са гражданите на страни като Перу, Албания, Нигерия, Казахстан, Армения и т.н. Това са страни, където дяловете на отговарящите, че годината ще е по-добра превишават с над 50 и дори над 60 пункта дяловете на отговарящите, че 2020 г. ще е по-лоша. Класацията на песимистите пък се оглавява от Ливан, Хонконг, Йордания, Италия и т.н. В Ливан, например, делът на песимистично отговарящите е с 71 пункта по-висок от дела на оптимистично отговарящите. Така нетната стойност на индекса на надеждата там (дял на оптимисти минус дяла на песимисти) е силно отрицателна: -71. Глобалният индекс на надеждата и отчаянието е силно повлиян от възрастта и нивото на завършено образование – по-младите хора (до 34-годишна възраст) и тези с по-високо образование са закономерно по-оптимистични.

В това отношение религията изглежда не е решаващ фактор, с яркото изключение на хиндуистите, които са щастливи по природа естеството и на религиозната си философия. След Близкия изток, най-песимистичният регион е Западна Европа (докато европейските страни извън ЕС са почти два пъти по-оптимистични от западноевропейците). Американците пък са значително по-уверени от руснаците в очакванията си за по-добра нова година. От десетилетия световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ измерва възприятията и за лично щастие. През последните няколко години обикновено един на всеки двама жители на планетата твърди, че е много или в определена степен щастлив. Резултатите от тази година не са изключение.

Първите пет държави според глобалния индекс на щастието са Колумбия (нетна стойност 88 – дял на щастливи и много щастливи минус дял на нещастни и много нещастни), Индонезия (нетна стойност 86), Еквадор (нетна стойност 8) и Казахстан (нетна стойност 83), следвани от Нигерия и Филипините (нетна стойност 78 и за двете държави). Най-малко щастливите страни по света са Йордания (-38 нетна стойност), Ливан (-15 нетна стойност), Сирия (-7 нетна стойност), следвани от Хонконг и Ирак (-5 нетна стойност и за двете държави).

Следва да се напомни, че много от тези държави преживяха и значителни протести в хода на 2019 г. Сравнение с предишни години показва, че сега значително по-малко хора в Русия, Хонконг, Ливан и Мексико декларират щастие, докато определящите се като щастливи силно увеличават своите дялове, например силно в Азербайджан, Еквадор, Украйна и Румъния.

У нас, общият оптимизъм за непосредственото бъдеще е по-висок спрямо предходни години.

В последните няколко години може би донякъде укрепва и усещането за лично щастие, но остава много по-слабо. На фона на света, България е близо до средните стойности на оптимизъм, но когато става дума за лично щастие, продължаваме да сме в долната част на класацията.

Затова и сме по-големи оптимисти от средния гражданин на Европейския съюз, но сме много по-нещастни. Докато общият оптимизъм зависи повече от конкретната ситуация в страната и е динамичен, усещането за лично щастие в годините не се променя особено.

В края на 2019 г. 32% от българите очакват 2020 г. да е по-добра от 2019 г. 22% – по-лоша, а 34% – същата. 12% не могат да отговорят. Така нетната стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти минус дялове на песимисти) е 10 (32% минус 22%). През миналата година тази оценка беше отрицателна: -8.

Преди две години беше 3. В края на 2016 г. пък беше -5, а в края на 2015 г. беше -1. Така очакванията сега всъщност се оказват най-оптимистичните на фона на последните няколко години.

Вероятното обяснение е известната икономическа стабилизация и политическа предвидимост. България е близо до световната средна нетна стойност в индекса на надеждата от 13. На фона на страните от ЕС България стои по-оптимистично, но на фона на европейските страни извън ЕС – ние сме по-големи песимисти. И през тази година ЕС изглежда сравнително унило, в сравнение, например с развиващия се свят. И тук проличава, че не конкретното благосъстояние в една страна, а перспективите, както и актуалната политическа ситуация, са важният фактор.

В края на 2019 г. 45% у нас декларират, че са щастливи или много щастливи, а 10% са нещастни или много нещастни. 40% са в „средата“ между щастие и нещастие, а останалите не могат да определят.

Така нетната стойност на щастие минус нещастие е 35. В предходните години тази стойност се движеше така: 36 (преди две години), 33 (преди три години), 30 (преди четири), 16 (преди пет години). В последните години може би усещането за лично щастие плавно укрепва, но остава далеч от световната средна нетна стойност в индекса на щастието – която сега е 48 и в последните години се колебае около тези нива. Българите са по-нещастни и от средния европеец.