30% от доходите ни отиват за храна

Малката потребителска кошница (МПК) поскъпва през юни 2026 г. с 8,9% спрямо юни 2025 г. и с 6.5% спрямо декември 2025 г. Това сочат анализите на КНСБ.

“Тези данни показват устойчива възходяща динамика на цените на основните стоки. По-високият ръст спрямо декември е индикатор за натрупващ се инфлационен натиск в резултат на повишените цени на петрола на международните цени на петрола, както и от засиленото геополитическо напрежение, свързано с конфликта в Иран, което оказва пряко влияние върху енергийните разходи и ценовите равнища”, заявиха от синдиката. 

Усещането при домакинствата обаче е за много по-висока инфлация. Причината -  средно домакинство дава за храна 30% от дохода си, но има и такива, при които тези разходи достигат 36%, така че всяко повишаване на цените на храните се усеща много болезнено, подчертаха от КНСБ. 

Необяснимо е нарастването на цените на доматите и краставиците. На годишна база спрямо юни 2015 г. техните цени нарастват съответно с 30,1% и 61,3%.

Възходящ тренд се наблюдава при цената на цялото пиле - от 16,3%, за една година 

Един от най-критичните проблеми на българския пазар е огромната ножица между цените на едро и дребно. Надценката на продуктите е в диапазона 23,4-151,8% на стоките при търговия на дребно. 

Традиционно при много продукти, сред които брашно, ориз, прясно мляко, сирене, картофи, ябълки, боб, домати и краставици надценката е с над 50% за крайния потребител спрямо борсовата цена. 

“В България продължават да се наблюдават едни от най-високите цени за хранителни продукти от МПК, например за брашно, ориз, прясно мляко. Ние сме на върха по цена на брашното сред седем европейски страни - Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. По-скъп ориз сме абсолютен шампион и става дума не за вносен, а за български ориз”, категорични са от КНСБ. 

С една минимална работна заплата българинът може да купи 10 МПК. Във Франция могат да се купят 25 кошници, Германия - 35, в Румъния - 15 кошници, в Хърватия - 19. 

Източник: БГНЕС