27-годишният Благоевградски пианист Симеон Гошев завладява музикалната столица на Европа
Единствената истина е музиката. Твърдението е на американския писател Джак Керуак, автор на прочутия роман „По пътя”. За един талантлив благоевградчанин музиката е и истината, и пътят му. 27-годишният Симеон Гошев впечатлява зрителите на концерти, журито – на конкурси, преподаватели, колеги и близки с дарбата си да свири на пиано.
Той е убеден, че това е неговият път. Не се отклонява от него, а го следва с много воля, отдаденост и себеотрицание. Затова и успехите идват един след друг.
„За мен музиката не е просто даденост, тя е възможност за развитие не само на музикалния ти талант, но и на личността ти. Разбира се, че дава поле за реализация – тя е идея, емоция, чувство”, казва с плам младият музикант, който е докторант в Музикалната академия в София, но е завършил образованието си в Университета за музика и сценични изкуства във Виена, където е в момента. Признава, че да те оценят във Виена никак не е лесно, а още по-трудно е да успееш и да продължиш напред. Но не и за пианиста от Благоевград, който завършва в престижното учебно заведение „Пиано” с пълно отличие. Представя се страхотно и на своя дипломен концерт на 22 юни 2016 година. Преди да стигне до Виена завършва Националното музикално училище в София. Отново с пълно отличие. Взема петте години обучение за четири. Но няма нищо случайно в таланта и в успеха на младия мъж. Баща му Йордан Гошев е професор, композитор и пианист, преподавател по “Хармония с аранжиране”, “Пиано” и “Инструментознание” в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Но и той, и съпругата му Катя Симеонова, която е архитект, оставили избора на своя син.
„Симеон винаги е бил много отговорен и зрял. Започна с пианото едва на 4. Беше в седми клас, когато взе съвсем осъзнато решение да продължи по трънливия път на музиканта. Той е много амбициозен. В десети клас се яви на Международен конкурс в Кипър и спечели първа наглада. Стана първи и на конкурса „Млади виртуози” през 2007 г.”, разказва майката. Лауреат е и на още няколко конкурса в България. Симеон е целеустремен, обича музиката, талантлив е. Има много пианисти с добра техника, без грешка въпроизвеждат музиката, но не влагат собствено виждане, а синът ми се опитва да е креативен и мислещ музикант, допълва Катя Симеонова.
Като ученик Симеон участва в концерт във Виена, преподавателите го харесали и поискали да продължи образованието си там. През 2008 година го приели да следва в австрийската столица при професор Щефан Владар, известен австрийски пианист.
„Разликата между България и Австрия по отношение на музикалното образование е голяма. Взискателни са много австрийците. Затова имат и успехи. Има колеги, които са много талантливи, но не всички са дисциплинирани. Лошото поведение не се толерира, има и изключени. Много са добри преподавателите по теория на изпълнителското изкуство, много добра подготовка ни дават, можем и да импровизираме. Но са строги при оценките, не правят никакви компромиси”, казва българският пианист, който завършил бакалавърска степен, а по-късно и магистърска степен, но при друг преподавател – професор Лилия Зилберщайн от Русия. Учил е при Алън Вайс, професор от САЩ. Минал и през класа на Олег Майсенберг – руски пианист, емигрирал в Австрия.
Той успял да го разчупи, да му даде увереност и кураж. Записал втора специалност „Музикална педагогика” в същия университет. Симеон не обича да говори за успехите и наградите си от различни конкурси.
Наскоро, през септември, заслужи трета награда на Международния музикален конкурс „Леош Яначек” в чешкия град Бърно. Направи го в конкуренцията на музиканти от Чехия, Словакия, Ирландия, Румъния, България, Австрия, Германия, Италия.
Представил се с Концерт №4 на великия композитор Лудвиг ван Бетовен. Журито му присъди награда за най-добро изпълнение на творба на патрона на конкурса – Леош Яначек, чешки композитор. Симеон има много записи в Българското национално радио, в Българската национална телевизия.
„На концерти се чувствам в свои води – особено при добра атмосфера и акустика и при публика, която слуша с внимание и интерес. Това задължава да направиш най-доброто, да дадеш всичко от себе си, за да зарадваш тези хора, които са в залата. В Австрия музиката е издигната на пиедестал и това не е хипербола, а самата истина. Във Виена да си музикант е особен престиж, музика се учи в училищата наравно с останалите предмети – математика, литература, история, химия, биология. Никой не подценява това изкуство, което прави живота ни по-красив и смислен”, разкрива Симеон Гошев.
80 000 - 90 000 деца само в австрийската столица се занимават с изучаването на някакви музикални инструменти. Повечето го правят, за да имат музикална култура, да усетят тръпката от досега с инструмента, а не да станат прочути музиканти и това да е попрището им в живота. Музиката и музикантите се уважават от обществото, затова Симеон е повече от добре приет във Виена. В България няма такова отношение към изкуството, понякога дори липсват добри инструменти. А в Австрия – база, преподаватели, програма, всичко е уредено, остава само да се развиваш, не мислиш за нищо друго, нямаш никакви проблеми.
Но Симеон никога не забравя, че е българин, обича Родината си. Но знае, че трябва да се развива, да усъвършенства уменията си на пианото. Признава, че близките му липсват много. Прибира се у дома, когато няма ангажименти. До края на годината му предстоят три концерта – два във Виена, един в България с Врачанската филхармония.
„Работя и с деца, обучавам ги да свирят – искам да го правят не само с разбиране и талант, но и с радост, да се наслаждават на музиката, да го правят със сърце и душа”, твърди младият и талантлив пианист.
Амбицията му е да бъде концертриращ музикант, има способностите да е на световната сцена.
„За мен няма връщане назад. Пътят ми е напред с музиката към световната музикална сцена”, убеден е благоевградският музикант. Вярва, че ще успее. Защото има не само таланта и волята да успее, но и не спира да се труди и развива в името на успеха.
източник: Kmeta.bg