22 април: Преди 100 г. Яне Сандански е убит от засада край Мелник
На 22 април 1915 г. край село Пирин, Неврокопско (дн. Гоце Делчев), е застрелян от засада Яне Сандански - български революционер, деец на Върховния комитет, дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, една от най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи. Известен е като Пиринския орел и Пиринския цар.
Ранни години
Яне Сандански е роден на 18 (30) май 1872 г. в махала на село Влахи, Мелнишко. В Дупница завършва начално училище и учи две години в прогимназията.
От 1892 до 1894 г. е войник в българската армия - в 13 пехотен полк в Кюстендил. След уволнението си като ефрейтор от казармата се завръща в Дупница и започва работа като помощник-просбописец.
През есента на 1895 г. през Дупница минава формираната край Рилския манастир Серска чета на стария войвода Стойо Костов. Яне тръгва с нея за Родопите. Четата е от около 200 души, мнозина са войници от българската армия, сред тях има и 12 млади български офицери, тогава поручици. Четата напада и подпалва помашкото село Доспат, при атаката са убити 40 от жителите му. След това преследвана от войска и башибозук, четата се изтегля в България и се разпуска.
През 1897 г. в Дупница е формирана нова чета на Върховния комитет под войводството на Кръстьо Захариев, състояща се от тридесетина четника, към които се присъединява и Яне Сандански. Четата навлиза в Пиринско. По-късно в сражение с аскер Сандански е ранен в лявата ръка и по-големият му брат Тодор Сандански, също в четата, го връща в Княжеството за лечение.
Сандански научава за съществуването на ВМОРО и е разочарован от дотогавашната си дейност. Организирана му е среща с Гоце Делчев, след която подкрепя идеята народът да се подготвя за въстание.
В редник до лидер на ВМОРО
През 1901 г. той окончателно решава да се включи в революционните борби на страната на ВМОРО, изоставя годеницата си Елена Кьосева и напуска държавната си работа като управител на затвора. Яне незабавно сформира първата си чета от осем души, с която тръгва на агитационна дейност в полза на ВМОРО из Горноджумайско и Разложко.
Остро липсват пари за въоръжаване. Така се стига до идеята да бъде отвлечена протестантската мисионерка Елън Стоун и започва аферата Мис Стоун. Поисканият откуп от 14 500 турски златни лири е за въоръжаване. Въпреки преследванията, на 18 януари 1902 г., четата успява да получи откупа в Банско. Малко по-късно мис Стоун е освободена и изнася много беседи в Америка за македонската кауза.
Междувременно нараства напрежението между ВМОРО и Върховния комитет, ръководен от генерал Цончев.
В началото на април 1902 г. Сандански се връща в Македония. Той започва да обикаля заедно с Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов селата по брега на Струма и Разлог, опитвайки се да се противопоставят на действащите в района чети на Върховния комитет. Тримата агитират и срещу идеята за преждевременно въстание, подкрепяна от върховистите. В чета на Сандански влизат 16 души. Започват братоубийствени сблъсъци с чети на върховистите.
Макар официално да е само войвода на Мелнишки революционен район, Сандански постепенно се издига в основен авторитет в целия Серски окръг.
Яне Сандански не одобрява взетото от Солунския конгрес на ВМОРО решение за въстание в Македония и Одринско през 1903 г. Той се противопоставя и не се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, но четата му участва активно в боевете.
След въстанието Сандански е един от последните, които се изтеглят в Княжеството.
Очертава се ново разцепление не само с върховистите, но и вътре във ВМОРО. Именно Сандански слага начало на кървавите междуособни борби с организираната засада на една върховистка чета.
След смъртта на Дамян Груев в организацията настава борба за власт. Сандански вижда основната пречка за амбициите си в лицето на десницата, водена от задграничните представители Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов. През 1907 г. Георги Герджикович се среща с Яне Сандански и Тодор Паница в София и им осигурява средства, с които по-късно е организирано убийството на задграничните представители. Така Сандански организира екзекуциите на Борис Сарафов и Иван Гарванов.
Яне Сандански застъпва и идеята, че македонският въпрос не трябва да се разглежда като национално обединение за българите, а да се постави на една освободена от национализма интернационална основа и подкрепя тезата за Балканска федерация. От тази гледна точка всички, които агитират за обединението на Македония и България, трябва да бъдат посрещани от ВМОРО враждебно и третирани наравно със сръбските и гръцките агитатори. Всичко това създава непреодолими пречки за каквито и да е обединителни процеси във ВМОРО. На организирания от десницата Кюстендилски конгрес на ВМОРО Яне Сандански и Тодор Паница са осъдени на смърт. От своя страна левицата организира Банския конгрес, на който е взето е решение за създаване на нова Македоно-одринска революционна организация.
След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците. Той приема идеите на османизма, който дошлите на власт младотурци провъзгласяват за официална идеология.
В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес на ВМОРО на 24 септември 1908 г. Тане Николов, заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов, извършва неуспешно покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун, при което загиват телохранителите на Сандански Мицо Врански и Танчо Атанасов, но самият Сандански се спасява и е само ранен.
През 1909 г. по заповед на Тодор Александров и Тодор Лазаров група от няколко човека, между които Кочо Аврамов, Йордан Иванов и Владе Сланков прави нов неуспешен опит за атентат срещу Сандански в Цариград.
На 14 август 1909 г. Владе Сланков прави трети, също неуспешен опит за убийството на Сандански пред кафене „Коломбо“ в Солун. Разочарован от младотурците, изплашен от атентатите и изключен след тежки конфликти от Народната федеративна партия, Сандански се оттегля през 1910 г. в Роженския манастир.
В началото на Балканската война Яне Сандански организира чета от 500 четници: на 17/30 октомври 1912 г. влиза в опразнения от турски войски Мелник, след което отбранява позиции северно от Рупелското дефиле по нареждане на командването на Седма рилска дивизия. На 17 октомври е назначен за кмет и военен комендант на Мелник, но към 20 октомври Яне Сандански е в авангарда на дивизията и подпомага настъплението й. Участва в навлизането на българските войски в Солун. Като авангард на Седма пехотна рилска дивизия, около 300 четници-кавалеристи на Яне Сандански заедно с кавалерията на майор Цонев влизат в Солун след предаването на града от Тахсин паша на гърците на 8 ноември 1912 година.
На банкет с български офицери в града Сандански вдига тост за независима Македония, което довежда до скандал. Офицерите заявяват, че след толкова много жертви от българска страна, за никаква независима Македония не може да става и дума. По-късно обаче Сандански е включен в щаба на новосформираната в Одринско 15-та щипска дружина.
След Междусъюзническата война и подялбата на Македония Сандански се оттегля в България.
Убийството
Макар Сандански да е амнистиран от властите, ВМОРО не оттегля смъртната му присъда. Самият той знае, че ще загине от насилствена смърт и казва за себе си: „Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя“. На 20 април 1915 г. Сандански тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп. По пътя преспива в родното си село Влахи. На сутринта продължава сам. Движи се без охрана.
Засадата го чака в местността Блатата, където го посреща залп. Сандански пада от коня и си счупва крака, но продължава престрелката. Нападателите са 7-8 души, въоръжени с пушки. Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва.
Смята се, че покушението е организирано от Стоян Филипов, а за физически убиец се сочи Андон Качарков. Съдът обаче ги оправдава поради липса на доказателства. Трупа му намират керванджии. На около 200 м. източно от Роженския манастир е църквата „Св. Св. Кирил и Методий“, построена през 1914 г. Неин ктитор е Яне Сандански. Там се намира и неговият гроб. На надгробната мраморна плоча се четат думите му: "Да живееш, значи да се бориш - робът за свобода, а свободният за съвършенство."
След известието за заговора срещу него, Фердинанд вероятно е подкрепял идеята Яне да бъде ликвидиран, но на погребeнието изпраща венец, който е поднесен от Йонко Вапцаров.
/По материали в интернет/