13 години от кървавия разстрел на Милчо Бонев - Бай Миле и 5 охранителя

Точно преди 13 г. Милчо Бонев-Бай Миле, 4-ма негови охранители и друг бизнесмен бяха застреляни в столичен ресторант от килъри, маскирани като полицаи. Осъдени за шесторния разстрел посред бял ден няма - всички обвинени бяха оправдани.

Припомняме събитията от фаталния ден и продължилите години съдебни дела. Бай Миле е бивш полицай, по-късно един от лидерите на бившата групировка СИК. Бил е съдружник на Големия Маргин, Младен Михалев - Маджо, Румен Николов - Пашата, Дмитрий Минев - Руснака (който също беше убит), взривения шеф на "Интерпетролиум" Стоил Славов и президента на ФК "Славия" Венцислав Стефанов, в чийто управителен съвет участва. На 1 октомври 2001 г. Бонев оцелява при взрив в дома си в софийския кв. "Изток".

Три години по-късно обаче няма този късмет...

На 30 юли 2004 г. преди обяд 42-годишният бизнесмен излиза от дома си в кв. "Симеоново" заедно с охранителите си. Движат се с в две коли по обичайния си маршрут към ресторант-градина "Славия", който използва за своеобразен офис - там прави деловите си и приятелски срещи.  Когато пристигат, двама от гардовете му остават отвън при автомобилите, а другите влизат вътре - единият сяда на бара, другият - в сепаре.  Бай Миле е в друго - с бизнесмена от Пазарджик Методи Маринков.  Междувременно се случват две събития, които тогава не правят впечатление.  Първо моторист минава бавно по улицата и оглежда входа на заведението и гардовете, а след това мъж влиза в заведението и поръчва на бара 4 кафета в пластмасови чаши. Докато чака, той вижда обстановката и разположението на охраната.  Няколко минути по-късно пред заведението набиват спирачки две коли с полицейски буркани и от тях слизат маскирани мъже с автомати и бронежилетки с надписи "Полиция". За секунди двамата гардове са застреляни, а някои от въоръжените нахлуват в ресторанта с викове "Лягай, полиция!" и откриват стрелба и там.

Първо са повалени другите двама охранители, а сред това Бонев и Маринков. При аутопсията съдебните медици изброяват 21 огнестрелни рани по Бай Миле, като 6 от тях са в главата.  Тежко ранени са още двама души. Само сервитьорката зад бара е пощадена. 

Полицията установява, че убийците са стреляли с 3 оръжия - автомат "Калашников" и два вида картечни пистолета.  След часове оглед и изземане на улики в горещия ден, започва разследване. Камери са записали колите на килърите, които, очаквано, се оказват крадени. Едната - "Субаро", е намарена опожерена в покрайнините на София.  Другата - "Нисан", е открита изоставена, но непокътната и това ги води до следа. Вътре полицаите намират синя полицейска лампа, преработен сигнално-газов пистолет с патрон в цевта, бронежилетка и пластмасова бутилка от 1,5 л с бензин. Предполага се, че убийците са смятали да запалят и този автомобил, за да прикрият следите си, но нещо ги е подплашило и са го оставили. Това обаче се оказва грешка - по шишето са откритиотпечатъци от познатия на МВР Анатолий Мънков-Плъха. Намерен е и негов косъм.

 Разследващите започват да го подслушват и след няколко дни Специалните разузнавателни средства засичат разговор, в който той казва на свой приятел: "Има проблем с голямото с гумите. Намерили са ми пръстите в онова на 4-те гуми, нещо имало и от главата."  Другият предупреждава Мънков да се обажда само от уличен телефон, но го успокоява:  "Нищо, откраднал си я и си я продал. Какво има толкова?". Плъха очевидно е предупреден за находката в колата от "къртица", но тя така и не е разкрита. Постепенно обаче разследващите успяват да стигнат до още трима души, смятани за участници в шесторното убийство - Тихомир Дочев-Мравката, Стилиян Георгиев-Мишока и Георги Стефанов.  При претърсване на жилище, обитавано от Георгиев, е открита гилза от куршум, изстрелян с картечен пистолет. Намерена е и маратонка с косъм по подметката, който е бил в условията на близък изстрел. На четиримата са повдигнати обвинения за убийствата, извършени с особена жестокост и по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и на обществено място. Срещу тях започва съдебен процес.

Съдебната сага през юли 2001 г. обаче Софийският градски съд (СГС) оправда Мънков и другите подсъдими, а по-късно Софийският апелативен съд (САС) потвърди присъдата. 

Според магистратите - доказателствата не са достатъчно. Въпреки че дактилоскопна и ДНК експертизи установиха, че биологичният материал, открит по гърлото на бутилката, открита в колата, съвпада с ДНК профила на Мънков, а отпечатъците по нея са негови.  Съдът обаче счете, че не е установено, че този "Нисан" е същият, който е бил използван за придвижване на извършителите до ресторанта. Причината - нямало съпоставяне по индивидуални признаци до идването на следователя и вещите в нея може да са привнесени или подменени, пише Dir.bg. 

Бутилката с бензин не била намерена при първия оглед в 11,30 часа, а в 14,30 - при втория. За претърсването и изземването от колата пък не било взето разрешение от съда, което опорочавало протокола. Нямало и данни как е била придвижена до Института по криминалистика на МВР и дали е била запечатана.  Освен това не можело да се докаже, че гласът от СРС-тата е на Мънков - той не желаел да даде гласови данни за фоноскопна експертиза и нямало как да се направи изследване. 

Съдиите изключиха от доказателствата и протокола за претърсване и изземване в жилището на Стилиян Георгиев, защото едното поемно лице заявило, че не е присъствало - стояло в коридора на апартамента и не е видяло буркана с гилзата. 

ВКС обаче счете, че СГС и САС не са направили пълен и цялостен анализ на доказателствата, а някои от тях са изключили неправилно като негодни. Видеотехническата експертизата сочи, че има пълно съвпадение на форма, размери и разположение на елементите на "Нисан"-а и заснетата кола на убийците. На място е бил извършен външен оглед, автомобилът е бил запечатан и закаран с паяк на МВР до Института по криминалистика, където е извършен вътрешен оглед и зад седалката е открита бутилката с бензин, подчертават от ВКС. 

Според върховните магистрати не е било нужно разрешение от съда за огледа, тъй като колата е била изоставена.  Претърсването и изземването на гилзата и косъма от дома на Георгиев са извършени по правилата. А другото поемно лице си спомня, че е намерен буркан с гилза. Предишните съдебни състави е трябвало да задължат Мънков и Георгиев да дадат гласови данни за изследване на СРС-тата, а при отказ от тяхна страна са могли дори да постановят принудително да се изземат, заявиха още от ВКС.  След първото връщане на делото обаче, САС отново оправда подсъдимите. И ВКС го върна пак. 

В крайна сметка обаче и последната инстанция потвърди оправдателните присъди - през 2014 г. окончателно оправдани бяха Тихомир Дочев, Стилиян Георгиев и Георги Стефанов, а година по-късно и Анатолий Мънков.  Така 6 убийства останаха завинаги ненаказани.
БЛИЦ