122 „за“, 70 „против“ и 36 „въздържал се“- така бе избрано новото правителство
08 Май 2026 | 12:07
0 коментара
Политика
България

Парламентът избра новото правителство с министър-председател Румен Радев. Съставът на кабинета беше одобрен със 122 гласа „за“, 70 „против“ и 36 „въздържал се“, като решението очерта ясно политическо разделение в Народното събрание. С 122 гласа „за“ от „Прогресивна България“ бе избран новият Министерски съвет, ДПС, ПП–ДБ и „Възраждане“ гласуваха „против“, а ГЕРБ – СДС се въздържаха“ Народното събрание избра новия Министерски съвет на България с 122 гласа „за“, всички подадени от парламентарната група на „Прогресивна България“.
С това беше официално одобрен съставът на новото правителство, което ще поеме управлението на страната с заявен мандат за реформи, икономическо развитие и институционална стабилизация.
Новият Министерски съвет е съставен от министър-председател, четирима заместник министър-председатели и 18 министри. Структурата на кабинета е променена спрямо предходния състав, като са извършени и реорганизации в отделни ресори с цел оптимизация на управлението и по-ясно разпределение на отговорностите.
Управляващата парламентарна група на „Прогресивна България“ единствена подкрепи новия кабинет. От формацията заявиха, че правителството има ясен мандат за промяна и че ще се съсредоточи върху няколко ключови приоритета – овладяване на галопиращите цени, съдебна реформа, борба с корупцията, икономическо развитие, модернизация на държавата и повишаване на доходите. Според тях страната се нуждае от ускорени реформи и стабилно управление, което да възстанови доверието в институциите и да даде ясна посока на развитие.
Парламентарната група на ДПС гласува „против“ състава на Министерския съвет. От формацията не изразиха подкрепа за структурата и политиките на новото правителство, като позицията им се вписва в по-широка опозиционна линия спрямо кабинета.
„Възраждане“ също гласува „против“ кабинета, като мотивира решението си с идеологически различия. От партията заявиха, че не подкрепят политиките на новото управление, свързани с европейската интеграция и икономическия курс на страната. Те поставиха акцент върху необходимостта България да развива по-голям икономически и политически суверенитет, както и да се търсят алтернативни модели на развитие.
Парламентарната група на ГЕРБ – СДС се въздържа при гласуването с 36 гласа. От формацията заявиха, че не подкрепят кабинета, но и не желаят да блокират съставянето му, като мотивираха позицията си с необходимостта от политическа стабилност и отговорност към държавата. Представители на ГЕРБ подчертаха, че ще наблюдават работата на правителството и ще преценяват бъдещата си позиция според резултатите от управлението и предприетите политики.
Новият Министерски съвет започва работа при ясно изразено парламентарно мнозинство от една партия и силно разделена опозиция.
Докато „Прогресивна България“ поема пълна отговорност за управлението, останалите политически сили се позиционират между категорично „против“ и въздържане. Това очертава напрегната политическа среда още в началото на мандата, в която бъдещите законодателни инициативи и реформи вероятно ще преминават през сериозен парламентарен дебат и политически сблъсъци.
С това беше официално одобрен съставът на новото правителство, което ще поеме управлението на страната с заявен мандат за реформи, икономическо развитие и институционална стабилизация.
Новият Министерски съвет е съставен от министър-председател, четирима заместник министър-председатели и 18 министри. Структурата на кабинета е променена спрямо предходния състав, като са извършени и реорганизации в отделни ресори с цел оптимизация на управлението и по-ясно разпределение на отговорностите.
Управляващата парламентарна група на „Прогресивна България“ единствена подкрепи новия кабинет. От формацията заявиха, че правителството има ясен мандат за промяна и че ще се съсредоточи върху няколко ключови приоритета – овладяване на галопиращите цени, съдебна реформа, борба с корупцията, икономическо развитие, модернизация на държавата и повишаване на доходите. Според тях страната се нуждае от ускорени реформи и стабилно управление, което да възстанови доверието в институциите и да даде ясна посока на развитие.
Парламентарната група на ДПС гласува „против“ състава на Министерския съвет. От формацията не изразиха подкрепа за структурата и политиките на новото правителство, като позицията им се вписва в по-широка опозиционна линия спрямо кабинета.
„Да, България“ обяви, че няма да подкрепи кабинета и ще бъде активна опозиция. Божидар Божанов заяви, че формацията ще се противопоставя на „всякакви опити за дозавладяване на държавата“ и укрепване на нелегитимни зависимости.
Въпреки това партията заяви готовност да подкрепя конкретни политики, свързани с борба с корупцията, съдебна реформа и модернизация на държавата. От „Да, България“ подчертаха, че ще участват активно в процеси като избора на Висш съдебен съвет и законодателни инициативи за ограничаване на корупционни практики.
Формацията обаче изрази скептицизъм към способността на новия кабинет да осъществи реални реформи, особено предвид участието на „опитни бюрократи“ и възможни зависимости.
„Възраждане“ също гласува „против“ кабинета, като мотивира решението си с идеологически различия. От партията заявиха, че не подкрепят политиките на новото управление, свързани с европейската интеграция и икономическия курс на страната. Те поставиха акцент върху необходимостта България да развива по-голям икономически и политически суверенитет, както и да се търсят алтернативни модели на развитие.
Парламентарната група на ГЕРБ – СДС се въздържа при гласуването с 36 гласа. От формацията заявиха, че не подкрепят кабинета, но и не желаят да блокират съставянето му, като мотивираха позицията си с необходимостта от политическа стабилност и отговорност към държавата. Представители на ГЕРБ подчертаха, че ще наблюдават работата на правителството и ще преценяват бъдещата си позиция според резултатите от управлението и предприетите политики.
Новият Министерски съвет започва работа при ясно изразено парламентарно мнозинство от една партия и силно разделена опозиция.
Докато „Прогресивна България“ поема пълна отговорност за управлението, останалите политически сили се позиционират между категорично „против“ и въздържане. Това очертава напрегната политическа среда още в началото на мандата, в която бъдещите законодателни инициативи и реформи вероятно ще преминават през сериозен парламентарен дебат и политически сблъсъци.






