112 години от мъченическата гибел на Стефан Чернев: Елешница и родното му село Стойките
21 Октомври 2024 | 09:33
0 коментара
Общество
Благоевград
Всяка година през октомври село Елешница приема гости от село Стойките, смолянското село, където през 1890 година е роден Стефан Чернев в многодетно семейство. Той е най-малък от петимата си братя и от малък закърмен с подвизите на героите, вдъхновен е от Петко войвода.
На 5 октомври 1912г. 27-и Чепински и 39-ти Солунски полк от трета Родопска бригада започват своята освободителна мисия, като настъпват от района на Велинград в обща посока към Разлог и Неврокоп. От 39-ти пехотен полк изпращат на разузнаване група от 12 войници - доброволци, сред които и Стефан Чернев.
На 8 октомври 1912г. разузнавачите достигат село Елешница в Разложката котловина.
По същото време там пристига чета от двадесетина бойци, изпратена от войводата Христо Чернопеев, защото има сведения, че изтеглящият се турски аскер ще нападне село Елешница.
Войниците и четниците се подготвят за бой, с ясното съзнание, че трябва да спрат на всяка цена турските войски , за да не се допусне разграбването и опожаряването на селото, докато пристигнат главните български сили, които се намират на 7-8 километра.
В утрото на 9 октомври 1912г. турската войска, която стократно превъзхожда българската, обкръжава Елешница и започва неравностоен бой, в който се проявява героизмът на Стефан Чернев. Той загива мъченически...
Спомените разказват:
''Войникът Стефан Чернев от Стойките е залегнал на пътеката вляво от Палагини скали, и със свръхчовешка воля се бори и отбива напада на противника. Никой отникъде не може да му се притече на помощ и той добре разбира това. Би се вероятно повече от 3 часа. Най-накрая му свършиха патроните. Тогава две вражи кюмета се надигнаха към него. Самотният български войник на пътеката скочи прав, взе позата за бой с нож и по всички правила, тренирани в казармения плац, започна да се върти встрани и кръгом и да отбива ударите с нож и приклад."
Загива мъченически, но Елешница е спасена.
И тази година, в похода към лобното място на безсмъртния син на смолянското село Стойките и Елешница се включиха жители на двете села, водени от кметовете Дафина Кехайова и Владимир Фръндев, ученици, учители, зам.-кметът на община Разлог Славчо Фарфаров, граждани и гости.
Признателните поколения припомниха мъченическата смърт на младия герой, неговата потомка Екатерина Чернева прочете есе за своя родственик.
Положиха се венци и цветя.
Високо над Елешница, на лобното място на героя, се извисява самотен бор и паметна плоча, за да се помни – свободата на Елешница и България е извоювана с кръвта на знайни и незнайни воини.
Всяка година, през октомври, две села се отправят към лобното място на своя герой Стефан Чернев – да се помни и предава примерът му от поколение на поколение.
Вечна памет на героя. Вечна памет.
На 5 октомври 1912г. 27-и Чепински и 39-ти Солунски полк от трета Родопска бригада започват своята освободителна мисия, като настъпват от района на Велинград в обща посока към Разлог и Неврокоп. От 39-ти пехотен полк изпращат на разузнаване група от 12 войници - доброволци, сред които и Стефан Чернев.
На 8 октомври 1912г. разузнавачите достигат село Елешница в Разложката котловина.
По същото време там пристига чета от двадесетина бойци, изпратена от войводата Христо Чернопеев, защото има сведения, че изтеглящият се турски аскер ще нападне село Елешница.
Войниците и четниците се подготвят за бой, с ясното съзнание, че трябва да спрат на всяка цена турските войски , за да не се допусне разграбването и опожаряването на селото, докато пристигнат главните български сили, които се намират на 7-8 километра.
В утрото на 9 октомври 1912г. турската войска, която стократно превъзхожда българската, обкръжава Елешница и започва неравностоен бой, в който се проявява героизмът на Стефан Чернев. Той загива мъченически...
Спомените разказват:
''Войникът Стефан Чернев от Стойките е залегнал на пътеката вляво от Палагини скали, и със свръхчовешка воля се бори и отбива напада на противника. Никой отникъде не може да му се притече на помощ и той добре разбира това. Би се вероятно повече от 3 часа. Най-накрая му свършиха патроните. Тогава две вражи кюмета се надигнаха към него. Самотният български войник на пътеката скочи прав, взе позата за бой с нож и по всички правила, тренирани в казармения плац, започна да се върти встрани и кръгом и да отбива ударите с нож и приклад."
Загива мъченически, но Елешница е спасена.
И тази година, в похода към лобното място на безсмъртния син на смолянското село Стойките и Елешница се включиха жители на двете села, водени от кметовете Дафина Кехайова и Владимир Фръндев, ученици, учители, зам.-кметът на община Разлог Славчо Фарфаров, граждани и гости.
Признателните поколения припомниха мъченическата смърт на младия герой, неговата потомка Екатерина Чернева прочете есе за своя родственик.
Положиха се венци и цветя.
Високо над Елешница, на лобното място на героя, се извисява самотен бор и паметна плоча, за да се помни – свободата на Елешница и България е извоювана с кръвта на знайни и незнайни воини.
Всяка година, през октомври, две села се отправят към лобното място на своя герой Стефан Чернев – да се помни и предава примерът му от поколение на поколение.
Вечна памет на героя. Вечна памет.
