10-те най-жестоки транспортни трагедии за българите в годините на прехода

България се прекланя пред невинните жертви на инциденти не един път и го прави искрено разтревожена, скърбяща и с дълбоко съчувствие.

Дните на национален траур администрират скръбта на един народ. Неизменно са свързани с предприети крути мерки на властта срещу причините, които са породили една или друга трагедия, инициативи за промени в законодателството, персонални промени, формиране на нови структури, които да борят проблемите – в крайна сметка размиване на отговорността и утвърждаване на политическото говорене като начин да не се каже нищо.

И все остава без отговор въпросът – дали това не е криза – на морала, на духовността, на отговорността и на съпричастността. Кой знае. А и има ли кой да пита.

Толкова много Дни на траур имаме в най-новото си демократично всекидневие, че остава и друг въпрос – защо преди всяко нещастие сполетяло по-голяма група от хора повтаряме едни и същи грешки, а след Деня на траур ги подминаваме, дори забравяме.

За да ги повторим пак и пак.

10-те най-жестоки транспортни трагедии в годините на прехода

15 август 1995 г. е Деня на траур в памет на 14 загинали войници от Транспортните войски при катастрофа на околовръстното шосе на София. Младите момчета изгарят като факли. Инцидентът става на 11 август, когато камионът, с който пътуват се блъска с трактор. Късно вечерта край столичния кв. "Люлин“, на 200 метра от разклона за Банкя, челно се блъскат военен камион ГАЗ-53 и трактор Т-150 К. Тогава един лейтенант, двама ефрейтори и 11 редници от поделение 58410 в Обеля загиват на място. Войниците се връщали от строителен обект в местността "Манастирски ливади".

 Оцеляват само двама - 19-годишният Кръстьо Дунчев и 49-годишният шофьор на трактора Любен Ковачки.

Случаят по инцидента така и не е изяснен докрай, а близките на загиналите смятат, че много факти около катастрофата са потулени. Делото е било възобновявано три пъти, но все още няма виновни за смъртта на 14-те български момчета. Има десетки свидетели на трагедията, сред които и покойният подземен бос Иво Карамански, който пътува зад военния камион по време на фаталната експлозия.

Носи се слух, че взривът всъщност е бил опит за убийство на Карамански. Ден на траур и повече от 20 години съмнения и неясна истина за случая.

Трагедията стана по времето на социалистическото правителство на премиера Жан Виденов и беше първият индикатор за кризата, която се надигаше и се разрази с пълна сила през следващите 1996 и 1997 г.

На 8 април 2004 г. – знамената на държавните учреждения са свалени наполовина в памет на 12 загинали деца от Свищов при падане на автобус в река Лим (Черна гора). Инцидентът става на 4 април. Тогава траур обявяват Свищов и Смолян (откъдето са шофьорът и фирмата собственик на автобуса), както и съседните на мястото на катастрофата градове – Биело поле (Черна гора) и Приеполе (Сърбия).

Осъден е единият от шофьорите, който години по-късно умира зад кормилото.

На злополучния 4 април 2004 г. 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. При завой на планински път, шофьорът изгубва контрол над превозното средство. Автобусът се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун. Автобусът потъва за броени минути в придошлата река Лим.

Спасени са 38 души, но 12 деца намират смъртта си. За виновен за трагедията бе признат единият от шофьорите – Илия Измирлиев. Съдът го осъди на 7 години лишаване от свобода, но след обжалване присъдата му бе намалена на 4 години.

10 декември 2006 г. също Ден на траур в памет на 18 загинали в катастрофа между градски автобус и камион край град Бяла, Русенско на 7 декември. На 9 декември община Бяла обявява 5-дневен траур в памет на жертвите, всички от града. Пътническият автобус на градски транспорт, пътувал от гр. Бяла за гара Бяла е бил застигнат и ударен от товарния автомобил, който превозвал жито.

Камионът е ударил рейса, влачил го е 10-15 метра, след което автобусът се удря в мантинелата и се преобръща, рухвайки върху покрива си на речния бряг. Вследствие на това покривът на автобуса отхвърча, а хората са загинали от механични удари.

5 март 2008 г. – в памет на 9 загинали пътници при пожара във влака София – Кардам от 28 февруари 2008 г.; Община Шумен обявява траур на 4 март, а община Добрич също на 5 март. Трагедията е голяма, вината се търси и прехвърля на кондуктора. Износеният жп състав се подминава като аргумент или причина. Само се обсъжда, оставяйки корупционен привкус в причините на трагедията.

Трагедията, наричана влака-факла, вагонът - убиец остава трагедия само за близките – панихидата е единствената им утеха в следващите години. Държавата? – тя е някъде в кабинетите, не и сред хората. Трагедията се превърна в политически проблем, след като тогавашният президент Георги Първанов отказа да отмени честванията по случай 3 март и да изрази солидарност със скръбта на хората.

29 май 2009 г. е Ден на траур в памет на 16 загинали при катастрофа на автобус, край местността "Бакаджиците", в област Ямбол. Един овехтял автобус, който помрачи най-големия събор на тракийските дружества в местността Бакаджик, край Ямбол. Повечето от жертвите бяха прегазени от стар автобус, пътуващ от хижа "Дружба" към Ямбол.

На по 10 години затвор бяха осъдени шофьорът на 20-годишния "Чавдар" Господин Димитров и собственикът на фирмата, чийто автобус се повреди, Слави Славов. Собственикът изчезна от България след присъдата. Близките и хората, пострадали от трагедията останаха в самотата си да оплакват мизерното си битие.

Държавата? Тя остана някъде между редовете на папките по делото.

7 септември 2009 г. – в памет на 15 загинали при потъване на туристически кораб в Охридското езеро – едно туристическо пътуване, което остави горчивия привкус на нелепата смърт. 16 юни 2011 г. – във връзка с трагичната гибел на 9 български граждани при катастрофа на автобус на автомагистрала „Тракия“ на 15 юни.
 

12 декември 2016 г. – в памет на жертвите при влаковия инцидент в село Хитрино на 10 декември.

14 април 2018 г. – в памет на жертвите от автобусната катастрофа на автомагистрала „Тракия“ на 13 април.

27 август 2018 г. – в памет на жертвите от автобусната катастрофа край град Своге на 25 август.

Справката винаги може да бъде попълнена – с личната мъка и трагедия на близките на жертви и потърпевши и с отсъствие на институциите. Човешки трагедии, заради които се обявява Ден на траур, които не се превръщат в уроци - грозни уроци за достойнството и отговорността, от които всеки човек има нужда.

Криза. Криза на морала. Май и той има нужда от Ден на траур. Още днес. /БГНЕС