Православната църква почита паметта на свети Стефан - Стефановден

Православната църква почита паметта на свети Стефан - първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община-църква.

В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а св.Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове.

Може да се каже, че това е била първата реална христянска общнина, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили св.Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

В народния календар на Стефанов ден се изпълнява обичая Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени. Названието е от припева-обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: “Ой ладо, ладо, момиче младо”. Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег - пръстен, гривна, обеца и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче “на звездите”. Сутринта една от момите или малко момиче (с живи родители), облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки (“ладанки”). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: “Жълто було трески сбира.” (т.е. Момата ще пристане); “Зряла дюла и презряла.” (т.е. Ще се омъжи стара); “Сам си здравчец на камъче.” (т.е. Ще се омъжи за сирак) и пр. Свети Теодорoвска кушия Песента-наричане е призвана чрез магията на словото да осигури сбъдването на надеждата и съкровената мечта за щастлив семеен живот. Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи.

По това, дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината. Накрая се играе общо хоро. Ладуването на Стефановден е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни места на Западна България.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през ноща, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

Именници: Стефан, Стефана, Стамен, Стоимен, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Стойо, Стойка, Станка, Станко, Стоян, Стоянка, Таня, Таню, Запрян, Запряна, Цанка, Цонко; Венцислав, Венцислава (те празнуват и на 30-ти декември).