Креснеското дефиле - бедствия, катастрофи и легенди

Свлачища, жестоки катастрофи, трусове, иманярски легенди и рафтинг държат първото място в новините за Кресненското дефиле, предаде кореспондентът на БГНЕС от Благоевград.

15-те километра от Симитли до Кресна през пролома, който в продължение на хилядолетия е дълбала река Струма между Пирин и Малешевска планина, е един от най-тежките участъци в страната. Главен път Е-79 между София и Кулата е пътят с най-интензивен трафик от всички пътни артерии в България. За денонощие през този участък преминават над 30 000 моторни превозни средства.

Преминаването по пътя през дефилето е своеобразна "руска рулетка" за шофьорите. Пътят през Кресненското дефиле изобилства от кратки прави участъци, последвани от остри завои, максимално разрешената скорост почти навсякъде, особено в първата половина до Креснеските ханчета, е 60 километра в час. Но много често тя не се спазва. Най-тежките катастрофи на територията на Областната дирекция на МВР-Благоевград са именно в този участък.

През юни 2012 година трима младежи загинаха при сблъсък на "бавареца" им с бус на най-опасния завой след Османската чешма на входа на дефилето откъм Симитли. На 13 август тази година четирима, включително и дете, намериха смъртта си при безразсъдно изпреварване с "Рено Еспейс", което се блъсна челно в ТИР. Шест дни след катастрофа през юли тази година почина и проф. Евгений Николов, експерт по делото за подслушване срещу ексвътрешния министър Цветан Цветанов. На връщане от Гърция джипът, в който пътуваше експертът по компютърна вирусология към БАН, бе ударен от ТИР. При тази катастрофа загина и пътуващият в джипа на Николов американски гражданин. Преди 10-на години, малко преди ханчетата откъм Кресна, недобре укрепена преса, превозвана от товарен автомобил, на завой падна върху автомобила на чешко семейство, което намери смъртта си в дефилето.

Най-тежкото природно бедствие, споходило Креснеското дефиле в по-ново време, е нощта на 4 срещу 5 декември 2010 година. Тогава придошлите води на река Струма отнесоха половината пътно платно при гара "Яворов". При опита на пътноподдържащата фирма да укрепи пътното платно, самосвал падна в реката, шофьорът му се удави. Тогава Главен път Е-79 бе затворен за движение през дефилето за десетина дни.

Другият тежък проблем за движението са висящите над пътя скали и камъни. Най-тежък отново е участъкът на влизане в дефилето откъм Симитли до Креснеските ханчета. Най-опасен е десният скат в посока Кресна. Над пътя, по страховитите над 800-метрови урви, заплашително висят огромни скали. На тези досам пътя са поставени мрежи, но те отдавна са разкъсани и ръждясали. На два пъти някои от тях бяха подменени, но това е капка в морето.

Най-големият проблем на Областно пътно управление е, че дефилето не е обрушвано. За разлика, БДЖ прави това на няколко пъти. Това лято направи мащабен ремонт на трасето и укрепване на опасните скатове. Три месеца влаковете между Симитли и Кресна не пътуваха. Въпреки че влаковете преминават през дефилето през над пет тунела, тези по Е-79 са само два. "Правият" на входа откъм Симитли и "Кривият" преди ханчетата. Вторият е без аналог в страната заради т. нар. му "кошова крива", което предизвика няколко катастрофи, най-тежката бе през 2008 година, когато трима столичани загинаха при удара на туарега им в цистерна.

Кални и скални свалчище на няколко пъти затварят Е-79. Калните бяха на 24 май 2007 година и на 1 октомври тази година. Хиляди кубични метра кал се изляха върху пътя тогава, който бе затварян за 3 и 4 часа. Скалните свлачища са поне три, последното е от 10 април също тази година.

Дефилето е и сеизмична зона. Тук на 4 април 1904 година е епицентърът на най-голямото регистрирано земетресение в България и Континентална Европа. Два труса от 7.2 и 7.8 по скалата на Рихтер. Като легенда възрастните хора предават един на друг, че под сегашния "Крив" тунел се е образувала огромна пукнатина. В продължение на денонощия водите на Струма се изливали в цепнатината без да продължат към Кресна.

За пукнатината в Додев гьол, носещ името си от падналия в него с автомобила си благоевградчанин, се носят страховити легенди. В него са потънали няколко автомобила, включително и ГАЗ-ка. Това обаче е станало преди да бъде прокопан тунелът, старият път покрай него и досега съществува. Водолази, гмуркали се да търсят труповете на удавилите се, разказват за митични сомове с чудовищни размери, въпреки че бракониери са хвърляли в гьола взрив, нищо не е излязло наяве.

Трусът от 1904 година погребва и една иманярска легенда - тази за монетарницата на цар Самуил. Според легендата тя била разположена в пещера, но трусът затворил входа й. Но иманярите не се отказват, продължават да търсят митичните богатства на царя, ослепили войската му.

От десетина години дефилето се превърна в място за атрактивни спускания с лодки по буйните води на Струма. Сезонът започва от април и продължава до октомври месец. Креснеското дефиле е рай и за пеперудите. Преди Кресна се намира резервата "Тисата". Природата над дефилето с щедри шепи е раздавала, причудливи скали във формата на кули има навсякъде, най-известен е т.нар. "Каменен" град в местността "Свети Мина" между селата Ракитна и Мечкул. Там е тронът на Крали Марко и стъпките му, оставил при прекрачването на дефилето. Навремето по склоновете откъм Пирин имало лозя, разположени в тераси, отвоювани от скалите. Нещо като висящите градини на Семирамида. Сега от тях са останали само камъните. /БГНЕС