Красимир Герчев: Разлог ще бъде индустриален център и целогодишен курорт

Красимир Герчев е инженер по образование. Завършва Висшия минно - геоложки институт – София, специалност „Подземен добив и разработване на полезни изкопаеми”. Работил е в Бюрото по труда в Разлог, в благоевградската митница. От 2000 до 2009 г. е изпълнителен директор на Местна агенция за икономическо развитие – Разлог. От 1 декември 2009 г. е кмет на общината. За 5 години са привлечени 50 милиона лева по европейските програми. 49-годишният управник е женен, има един син.

- Г-н Герчев, какво е финансовото положение на община Разлог?

- Общината е стабилна във финансово отношение. Справяме се, това ни коства много усилия. Към момента нямаме никакви дългове, просрочени плащания към кредитори и фирми, с които работим. Разплатили сме се с всички. По време на големия бум на строителството в региона бюджетът е бил много висок. Аз станах кмет през 2009 г. и малко по-късно приехме бюджет, който бе 3 пъти по-малък от предходния. Необходима бе сериозна пренастройка. След много дебати свихме разходната част. През тези 6 години на няколко пъти имаше и рестрикции от страна на държавата към общините. Това също се отрази негативно. Стига се до парадокс общините да изпълняват вменени им от държавата задължения, но те да не са обезпечени финансово. С оптимизация на разходите, с новите отоплителни системи в общинските сгради успяваме да намираме баланса. 14 473 616 левa е бюджетът на община Разлог за 2015 година.

- На европейските проекти ли разчитате основно, за да подобрявате инфраструктурата и жизнената среда в населените места?

- Това е шанс за всички общини в България и ние не можем да си позволим да го пропуснем. Средствата, които се акумулират, ги използваме, за да привлечем други финансови средства по Оперативните програми на ЕС. За ремонти и ново оборудване на болницата дадохме 180 000 лв. общински средства, но получихме още 4,5 млн. лв., за депото за битови отпадъци съфинансирането от наша страна е 350 000 лв., но проектът е за над 12 млн. лв. Така осигуряваме допълнителен финансов ресурс. Опитваме се да влагаме инвестиции във всички населени места. В с. Бачево сме ремонтирали водопроводната мрежа, 2 улици и училището, направихме и кухня за Социалния патронаж. В село Годлево построихме нов път, правим и нов стадион. В село Баня общинските обекти се отопляват с минерална вода, има нови канализация и водопровод, обновени са пенсионерския клуб, училището, читалището, турската и римската баня са превърнати в туристически атракции. В с. Долно Драглище сега правим водопроводната мрежа, в с. Горно Драглище – изградени са водопровод и канализация. Ще асфалтираме и пътищата до тези две села. В града започна ремонт на централния площад, ще направим нова поливна система в парка, реконструкция на стадиона, два паркинга. Стараем се европейските проекти да допълват реализирането на Общинската стратегия за развитие до 2020 г. и Интегрирания план. За 5 г. сме усвоили около 50 млн. лв. по европейските програми.

- Кои са приоритетите ви до края на тази година?

- Да завършим всички започнати проекти през периода 2007-2013 г. Имаше забавяне на изпълнението на част от тях. Две от програмите бяха спрени за известно време. Сроковете вече са критични. Най-важни са депото за битови отпадъци и пътищата. Приоритет са ни и социалните проекти, защото е много важно хората в неравностойно положение да имат нашата подкрепа.

- Споменахте за регионалното депо за битови отпадъци. Защо има такъв отпор срещу строителството му в с. Баня? Кое накара хората да събират подписка за отделянето на селището от община Разлог?

- В цялата история покрай екологията се преплете и политиката. Политиката е полезна, когато решава проблеми, а не ги създава, както е в този случай. Този дебат винаги ескалира в годините, в които има местни избори. Възползват се от ситуацията някои бъдещи кандидати за управници на населеното място, вещаят апокалиптична картина, ако се построи депото- ще се отрови почвата, ще се съсипе туризмът. Лесно се свири на тази струна. А проектът е бил под мониторинг от страна на различни правителства и на различни министри на МОСВ, стигна дори до Европейската комисия. Водиха се близо 30 дела срещу този проект, общината ги спечели всички. Няма експерт, който да не е категоричен, че депото отговаря на всички европейски изисквания и не представлява никаква опасност за природата и хората. не виждат ли противниците на проекта в какво състояние е сегашното сметище – то се самозапалва, обгазява района. От дъждовете се оттича в река Драглишка. Плащаме високи такси заради забавянето на проекта, който е от 2006 г., но заради протести и съдебни дела не е завършен. Изпълнили сме всички необходими условия. но по-лесно е да се отрича направеното, диалогът ни с тези противници на депото е нарушен. Предвиждаме да изградим и модерни инсталации за сепариране, искаме до 2020 г. 50% от отпадъците да не влизат в депото.

- Необходимо ли е държавата да има специална стратегия за планинските общини?

- В последните години много работа върши Асоциацията за развитие на планинските общини. Искаме подкрепа от държавата. Харчим повече електричество заради климата, даваме повече пари за снегопочистване. През март тази година падна 1,5 метра сняг. Различни са разходите ни в сравнение с други общини, не бива да е водещ принципът – на всеки по равно. А да се приемат обективни критерии и да се подходи диференцирано, когато се отпускат средствата. Проблем и така прокламираната от години децентрализация. При първия мандат на ГЕРБ дадоха на общините концесията на минералните извори. Може да се даде част от някои данъци на общините – ДДС, данък печалба. В момента сме зависими от собствени приходи и държавна субсидия. Искаме повече свобода, за да извършваме стопански дейности и да не чакаме подаяния. Имаме идея да изградим общинска ВЕЦ. Ще ползваме вода от река Язо, получената електроенергия ще е за общински сгради – училища, детски градини, болница, както и за уличното осветление. Така ще плащаме много по-малко за ток.

- Община Разлог има готов проект за изграждане на модерен ски център в местността Кулиното. Продължавате ли борбата за осъществяването му?

- Очакваме приемането на новия План за управление на НП „Пирин” и формирането на зони за туризъм. Проектът е на стойност 200 млн. лв. Няма да се строят никакви сгради в планината. Хотелската ни база е построена в подножието на Пирин, разполагаме с леглова база за над 6000 души. Ски центърът ще помогне за икономическия растеж в общината. В момента се ползват само 2,27% от НП „Пирин”. Искаме до 10% от територията на парка да се ползва за туристически дейности при спазването на всички екологични изисквания. Планината може да се ползва не само за ски. Искаме да направим велоалеи, екопътеки, атракции. Разполагаме с отличен голф комплекс, с добри конни бази. Наскоро открихме Панорамна алея „Стъпалата” над града, в нея има 12-метрова кула с отлична панорама към три планини и цялата Разложка котловина. Амбицията ни е да сме целогодишен курорт.

- По време на сегашния ви мандат работите с пет правителства. Затруднява ли това дейността на общините?

- Да, трудно се работи в такава обстановка. Кметовете искат предвидимост, спокойствие, стабилност. консенсусен парламент. За да има полза за обществото. Честата смяна на управляващите е прът в колелото на развитието. Спират се проекти, които са важни – депа, водни цикли, пътища. Общините са в риск, крайните срокове за тези проекти висят със страшна сила, трябва да се свърши огромна по обем работа, за да успеем. Нестабилното държавно управление превръща общините в някои случаи в „жертвено агне”.

- Как привличате инвеститори?

- Една от основните цели на община Разлог винаги е била да е индустриален център. Тук има доста предприятия и складови бази. Осигурили сме за бизнеса добро административно обслужване, достъпност, предвидимост. Данъците за бизнеса не са променяни от 6 години. Предвиждаме изграждането на нови зони за развитие на промишлените предприятия през следващия програмен период 2014-2020 г.

- С кое не успяхте да се справите като кмет?

- Като свой минус отчитам факта, че все още продължават вандалските прояви, съсипването и унищожаването на общинска собственост. И харчим допълнително пари на данъкоплатците, за да поправим нещата. Опитваме се да възпитаме необходимата култура у гражданите, за да пазят чисто, да не рушат. Има някакъв напредък, но не е достатъчен. Болно ми е, когато някой счупи пейка или лампа, запали контейнер или го хвърли в езерото, потроши оборудване на детски и спортни площадки. Още не бяхме открили Панорамна алея „Стъпалата”, а бе извършено посегателство. Сега монтираме видеонаблюдение и СОТ, за да опазим имуществото там.

- Тази година са местните избори. Ще се кандидатирате ли за втори пълен кметски мандат?

- Аз и още няколко колеги вече получихме доверието на партия ГЕРБ и бяхме номинирани за нов мандат. тази подкрепа е и оценка за нашата работа. Знам, че да управляваш община е отговорност. Най-важната оценка за мен ще я дадат жителите на общината на изборите. Ще се кандидатирам за нов мандат. Има още какво да дам като кмет. Затова приех поканата през 2009 г. – да променя към добро общината с моите познания и с моя екип. Бавно, но сигурно променяме стандарта на живот на местните хора. Като се обърна назад – много неща са реализирани, а това е признак за добра работа. И ми дава основание и мотивация да продължа напред.