Югозападното държавно предприятие със спешни мерки за усвояване на съхнещата дървесина

Усилията са насочени към минимизиране на екологичните и икономически загуби.

Над 66 000 кубични метра е засегнатата от съхнене иглолистна дървесина в териториите, стопанисвани от Югозападното държавно предприятие – Благоевград. Справка на инвентаризираните площи към края на септември т.г. показва, че съхнат основно изкуствено създадените насаждения от бял и черен бор на възраст между 10 и 50 години, създадени в райони с надморска височина до около 800 м.

Най-големи са пораженията в района на Държавно ловно стопанство „Осогово” – гр. Кюстендил, където иглолистните гори заемат 1/3 от територията на стопанството. Първите симптоми на съхнене там се появяват в края на 2006 г. отначало на по-малки площи. От пролетта на тази година обаче специалистите регистрират прогресивно развитие на повредите, които към момента са обхванали общо около 6352 дка.

Засегнати са и съседните горски стопанства – „Невестино”, „Земен” и „Трън”. В обхвата на тези поделения само през настоящата година са инвентаризирани 36 хил. плътни куб. метра поразена от болестта дървесина. За да се избегне увеличаване на засегнатите площи и похабяване на дървесината, са предприети мерки и действия за извършване на неотложните санитарни сечи. „Вече са проведени процедури за възлагане на добива на 14 000 кубични метра, като 7 хил. от тях са събрани и реализирани. Предстои провеждането на процедури за още 22 хил. кубични метра засегната от съхнене дървесина”, посочва зам.-директорът на ЮЗДП инж. Борис Стателов.

Основна причина за масовите поражения на изкуствено създадените иглолистни гори е продължителното засушаване и много високите температури в края на лятото на 2012 г. и пролетта на тази година, категорични са експертите. Според директора на Лесозащитна станция - София доц. д-р Янчо Найденов още при създаването на тези изкуствени иглолистни гори се е очаквало те да достигнат максималното си развитие около 45-50 години. Дърветата вече са достигнали тази възраст, което е довело до намаляване на водните и хранителни запаси в почвата, а изключително ниската влажност на въздуха и високата температура провокират стрес, заради което дърветата съхнат.

Експертите са единодушни, че сечта на изсъхналите и съхнещите в момента дървета трябва да се извърши в рамките на една година. Самото отсичане на дървесината без незабавната й реализация обаче, би довело до развитието на вторични насекомни вредители и болести. Д-р Янчо Найденов подчертава, че в този случай дървесината ще е със силно влошени качества и ще се наложи да се ползва като дърва за огрев и в по-редки случаи като технологична дървесина. Според специалистите по маркетинг в настоящата пазарна конюнктура търсенето на тези сортименти е силно ограничено, което създава сериозен проблем при реализацията на дървесината, добита от санитарни сечи. Освободените площи след санитарните сечи ще бъдат възобновени. В повечето от съхнещите култури е налице интензивно естествено възобновяване. Там, където то е затруднено, ще се извърши изкуствено залесяване с местни широколистни видове, които са добре адаптирани към условията и са много по-издръжливи на засушаване.

„В момента в държавните горски територии мерките срещу съхненето се изпълняват поетапно, съгласно изготвения график за усвояване на дървесината. Проблемът обаче остава в общинските, частни, църковни и др. гори, тъй като там заинтересоваността е много по-малка и се търси много по-голям икономически ефект от стопанисването им”, коментира зам.-директорът на ЮЗДП инж. Дамян Дамянов. Според него има собственици, които не проявяват никакъв интерес и дори не знаят къде е възстановената им гора.

Затова е необходима законодателна промяна, насочена към защитата и опазването от болести и неприятели на недържавните горски имоти.