Георги Апостолов: Над 90% от децата и младежите на България ползват интернет през мобилно устройство

Над 90% от децата и младежите на България ползват интернет през мобилно устройство. Колко опасно е това? Слагат ли родителите някакъв защитен софтуер на телефоните на своите деца? Подозират ли българските родители за опасностите, които крият незащитените мобилни устройства, които ползват техните деца? Прочетете отговорите на тези и още интересни въпроси в интервю на Радио ''Фокус'' с Георги Апостолов, координатор на Националния център за безопасен интернет.

Фокус: Г-н Апостолов, вече почти всички деца използват смартфони от най-ранна възраст. Колко опасно е това? Слагат ли родителите някакъв защитен софтуер на телефоните на своите деца?

Георги Апостолов: Това е много актуална тема. На 21 юни за пръв път изпробвахме една инициатива, която ще продължим. Тя се нарича „Полева клиника за мобилни устройства на деца“. Нарекохме клиниката „Доктор Ох Заби”. Игра на думи свързана с така нареченото „забиване” на компютрите. Решихме да направим тази инициатива, защото ползването на мобилни устройства е опасно поради ред причини, а при децата е дори още по-рисковано действие. Идеята на това мероприятие беше да привлечем вниманието на родителите и децата към начините за по-голямо обезопасяване на мобилните устройства, които се използват от деца. Инициативата се оказа много успешна. Мобилните устройства са много рискови за използване.

Фокус: Разкажете ни за самата инициатива. Какво точно се случи? Какво беше констатирано?

Георги Апостолов: Още преди четири години, по време на едно общо европейско изследване на децата в Европейския съюз онлайн изненадващо се оказа, че българските деца между 9 и 16-годишна възраст използват интернет през мобилни устройства в ниво, доста над средното за Европейския съюз. Това беше изненада и за нас, защото до онзи момент нямахме такива изследвания. 41% от интервюираните деца казаха, че по един или друг начин са ползвали интернет през мобилно устройство. Това са данни от 2010-2011 година. Към 2015 година можем да предположим, че този процент рязко е нараснал. Все повече деца и от все по-ранна възраст разполагат с мобилно устройство. Спокойно можем да кажем, че при днешният ранен тийнейджър между 10 и 15-годишна възраст, вероятността да ползва интернет през стационарен компютър е изключително ниска. През лаптоп тази вероятност е малко по-голяма. Почти всички младежи днес имат достъп до някакво мобилно устройство, като най-често това е мобилен телефон. Вече дори и евтините мобилни телефони имат достъп до интернет. В някои от случаите децата имат собствен лаптоп, но родителите преотстъпват своя смартфон за ползване от детето. Спокойно можем да кажем, че над 90% от децата и младежите на България ползват интернет и през мобилно устройство. Като цяло процентът на ползващите интернет български деца между 10 и 18 години отдавна е надхвърлил 95%. Основно трябва да се наблегне върху допълнителните рискове, което използването на мобилно устройство носи. За това ние по линия на мрежата от европейски центрове се свързахме с колегите от Люксембург, тъй като ни хареса една тяхна идея, която те са нарекли „PC Doctor” или „Компютърен доктор”. Това е техният вариант да привлекат вниманието на децата и родителите към различни начини, чрез които мобилните устройства, които се ползват от децата могат да станат по-безопасни. С тяхното съгласие ние леко преформатирахме идеята. На 21 юни ние направихме една бяла шатра, която оборудвахме като клиника. Целият екип на нашия център бяхме облечени в бели медицински престилки и издавахме рецепти на спиращи семейства, като разпитвахме за устройството, което ползва детето в семейството по един въпросник, оформен като рецепта. Въпросникът съдържаше десет основни въпроса, които позволяват да се прецени дали устройството е достатъчно защитено. Започвахме с най-елементарни въпроси от типа дали устройството се заключва по някакъв начин. Питахме и дали на устройството има инсталирани приложения, които са неподходящи за деца. Дали ако има такива приложения те са заключени с парола.

Фокус: Кои приложения са неподходящи за деца?

Георги Апостолов: Такива приложения са различните социални мрежи, които са забранени за деца под 13-годишна възраст, макар, че масово се използва и от такива. Другото, за което родителите трябва да внимават е дали в телефона на децата им са активирани някои потенциално много опасни възможности на устройството. Такава възможност е автоматичното свързване с всяка публична безжична мрежа, която смартфонът прихване. Това е много опасно, защото част от безжичните мрежи нямат никакви защити. Същото важи и за блутуут функцията. Когато блутуутът е постоянно активен, това означава, че в определен радиус всеки друг потребител на мобилно устройство може да се свърже със съответното устройство и ако няма добри намерения може дистанционно да проникне в телефона на детето ви. По време на проведената от нас инициатива проверявахме и дали на телефона на децата има инсталирана антивирусна програма, тъй като се разработват все повече вируси, които са специално за мобилни устройства. За такъв вирус ми съобщи една от международните компании по интернет сигурност, която за съжаление е свързана с най-голямата интернет търсачка. Едва ли има потребител на интернет, който да не я ползва. Оказва се, че браузърът, създаден от компанията, която създава и търсачката, съдържа в себе си един софтуер, който е замислен за да активира гласовото онлайн търсене, но на практика тази способност позволява дистанционно да се активира микрофонът на съответното устройство без потребителят да знае за това. По този начин на сървъри се записва целият разговор, който се провежда около устройството, което се явява живо шпиониране. Следващият проблем е възникването и все по-широкото разпространение на така наречените междинни устройства. Това са устройства, които застават във връзката между мобилно устройство и безжична интернет мрежа или телефон и станция на мобилен оператор. Седейки по средата те прихващат комуникацията и могат да заместят мобилния оператор и да претендират, че те са такъв. По този начин се прихваща цялата комуникация. Това е много добър и лесен канал, през който може да се вкара зловреден софтуер в телефона на вашето дете, чрез който дистанционно може да се получи достъп до цялото съдържание на устройството. За съжаление се оказва, че родителите, които позволяват на децата си да играят на техните мобилни устройва или да ги ползват по един или друг начин, не се замислят върху това, че детето има друг начин на ползване на интернет. Ако не са предвидени защити, различните уязвимости в телефона го излагат на риск. Една от най-големите опасности за децата е постоянно включената геолокация на техния смартфон. Куп приложения, които използват включената локация, включително и такива, за които е необходимо локацията да е включена, като картите за шофиране например. При много от тези приложения включената локация може да е ненужна и дори опасна. При много от приложенията на онлайн комуникация, включенат локация може да покаже на недоброжелател точното местоположение на детето ви и да го изложи на опасност.

Фокус: Можем ли да кажем, че българските родители не подозират за опасностите, които крият незащитените мобилни устройства, които ползват техните деца?

Георги Апостолов: Да, българските родители не са особено наясно с опасностите. Когато дават мобилно устройство на своето дете, малко от тях се замислят, че отстъпвайки своето устройство те трябва да проверят някои основни неща в телефона. Трябва да се проверят кои приложения и функции за неподходящи за техните деца. Но има и капчица оптимизъм в цялата ситуация, за което мога да дам един пример от 21 юни. Едно от семействата, което се спря на нашата мобилни клиника беше с три деца, като се оказа, че 11-годишното момиченце е компютърният специалист вкъщи. Проверката на нейното мобилно устройство показа, че то е абсолютно защитено. Момиченцето дори беше сложило парола за включването на всяко едно от приложенията, за което малцина възрастни биха се сетили да направят. Децата започват да стават по-умни от своите родители по отношение на сигурността, но не трябва да се разчита само на този единичен случай. Много е важно родителите да знаят как да защитят телефоните на децата си.
Фокус: Вие казахте, че постоянно извършвате различни мероприятия свързани с безопасността на децата в интернет пространството. Какво е отношението на държавата по този въпрос? Взима ли някакви мерки за справянето с този проблем?

Георги Апостолов: Това е много наболял проблем. Нека тръгнем от ниво Европейски съюз и Европейска комисия. През 2011 година Европейският парламент прие една директива за борба срещу сексуалната експлоатация на деца през интернет и детската порнография. В тази директива се изтъкваше, че това е изключително приоритетна област, по която трябва да се работи много усърдно. Тази директива беше един вид политически документ, който подкрепя работата на европейските мрежи за безопасен интернет. Ние сме 31 Центъра за безопасен интернет в цяла Европа. На практика, след излизането на тази директива се случиха две неприятни неща. Първото нещо е, че Европейската комисия оряза наполовина бюджетите, с които подкрепя Центровете за безопасен интернет. До 2014 година центровете имаха бюджет, който на 75% беше осигуряван от европейски фондове. Останалите 25% центровете трябваше да си осигуряват сами. От 2015 година съотношението стана 50 на 50, които в едни по-други времена и едни по заинтересовани държавни правителства би могло да бъде аргументирано така, че след като години наред центровете се подкрепят с помощта на европейските фондове е време националните правителства да поемат своят дял от тази отговорност. Времето, в което това решение беше взето обаче е време на финансова и икономическа криза. Това е и причината част от европейските центрове да изпаднат в много голяма криза, защото да се намерят 50% за финансиране е много трудна задача при положение, че националните институции не реагират, въпреки, че на различни конференции те декларират колко важна е безопасността на децата ни в интернет. На практика обаче, за 10 години българският Център за безопасен интернет не е получил никакво финансиране от държавна институция, а сега нещата са дори още по-зле. Освен това, директивата, която споменах, трябваше да бъде транспонирана от национално законодателство в България към декември 2013 година, когато изтече 2-годишния гратисен период. Има изготвен законопроект за изменения и допълнения в наказателния кодекс, които да отговорят на тази европейска директива. Този законопроект обаче все още отлежава в Народното събрание. Въпреки, че от две години ние настояваме тези изменения да бъдат приети за да може да се осъвремени наказателния кодекс и да отговаря на европейската директива, за сега няма никаква реакция. Това означава, че ние сме с година и половина пресрочване, за което България би трябвало да дължи над 7000 евро на ден за неизпълнение на директивата. Това доста красноречиво показва до колко националните ни институции всъщност не са ангажирани с подобна дейност. Тази тема все още не е влязла и в образователната ни система. Не се търсят и подходящи пътища тя да влезе там. Това е и причината ние от Центъра за безопасен интернет да работим от долу на горе – говорим с учители, общини и други институции, които са заинтересовани, без никаква подкрепа от централната власт, което е много жалко. Задавайте такива въпроси по-често и дано някой се усети, защото заинтересоваността на държавата към темата е по-скоро на хартия и документи, отколкото на практика.

Калоян ГАНЧЕВ