Десетки светилища бдят над Креснеското дефиле
Над дефилето, върху подобното на гигантско стъпало под полите над Пирин са разположени няколко китни села, край които има десетки стари оброчища и църкви, някои от които тънат в руини.
През селата Полето, Брежани, Ракитна, Мечкул, Сенокос и Стара Кресна минава тесен път, който е обходен маршрут при бедствия и аварии в Креснеското дефиле. Пътят започва след пътния възел "Полето-Крупник", намиращ се на ГП Е-79 на километър преди входа на дефилето откъм град Симитли.
Пътят до бившето миньорско село Брежани е добър, широк и асфалтиран. След Брежани, в посока село Ракитна той е също асфалтиран, но става тесен, колкото за един автомобил. Асфалтовата настилка е стара, полагана е поне преди 30-на години.
Първото светилище е непосредствено след село Ракитна. Насред старото гробище, върху могила и под стар дъб има параклис на пророк Илия. Той е изграден, както повечето в района, след пророчески сън, споходил местен човек.
След Яневска махала на село Ракитна край пътя миналата година започна разработката на открит рудник за добив на въглища. Находището в м. "Червилото" е старо, но е изоставено като неперспективно, след като над Брежани добиваха въглища от мината под земята и открития рудник. Той вече е история, затрупан от огромно свлачище, закрит е и добивът от подземното находище на бившата мина "Пирин" в Брежани. Сега частна фирма работи в "Червилото", разкривайки въглищните пластове, установени след 3-годишни сондажи.
Вдясно от "Червилото" е светилището на Свети Мина. За каменния град, известен с редените една върху друга като от исполини скали и тронът на Крали Марко.
В селото със страховитото име "Мечкул" най-известна е черквата "Св. Св. Петър и Павел". Тя е строена през 1892 година, известна е с ктиторския портрет вътре на Чорбаджи Пенка. Камбаната пред храма е крадена два пъти. Навесът, под който има уникални стенописи, се е наклонил застрашително, всеки момент ще се срути.
На около 3 км от Мечкул, в посока на пропастта над дефилето има останки от една черква, в която растат 15-ина метрови дървета. Това е построеният през 1805 г. храм на Свети Илия. Той е опожарен през размирната 1912 година, според преданието в него е кръстено детето на албанката Цилка, гувернантка на отвлечената от четата на Яне Сандански английска мисионерка мис Стоун. В разрушената преди повече от 100 години черква доскоро личеше стенопис на Иисус Христос с избодени очи. Днес насред нея, между полуразрушените стени растат дървета.
В Мечкул, на метри от заключения храм на Петър и Павел има една къща, някога тя е била хан, сега в нея живеят бай Аспарух и съпругата му, пенсионираната учителка от Благоевград Блага Атанасова.
Опасните водостоци по пътя, обходен маршрут при бедствия и аварии в района на Мечкул са "маркирани" със стари и ненужни кофи, нанизани върху колове.
Следващото село - Сенокос се слави с черквата си "Свети Димитър", която е добре поддържана, както и като изходен маршрут за изкачването на връх Пирин. В Сенокос живеят 30-ина възрастни хора, които в този сезон прибират продукцията. Възрастните по обяд седят пред порутените си къщи, напълнили дворовете с тикви и сушейки стар фасул на слънце. В очакване са децата им да дойдат и да си ги приберат преди зимата долу в градовете. Някои остават тук и през зимата. В Сенокос има и къща-хотел за селски туризъм.
Над Сенокос се намира поредното светилище, това на "Света Марина". Както и повечето други светилища, не е строен параклис, а поставени модерните напоследък миниатюрни "манастирчета", високи около метър. Малки, колкото да се побере вътре една икона и къде да се запали свещ.
Света Марина е характерна с един стар и огромен бор, израснал между скали, в клоните, на който на празника на светицата вярващите съзират лика й.
Малко над дървените маси, върху които сядат местните хора и гостите в деня на Света Марина, има една скала със странни знаци и две вдлъбнатини, подобни на езера. Към нея сочи стрелка, издълбана върху друга скала, двата "нишана" будят въображението на иманярите.
По пътя между Сенокос и Пенков чарк има няколко скали, наподобяващи каквото фантазията ви види. След Пенков чарк пътят се спуска надолу към Стара Кресна, след която става отново широк и с добра асфалтова настилка. След 5-6 километра пътят чрез серпентини се спуска надолу, за да слезе на нивото на р. Струма и се свърже с Е-79.
А когато през гореспоменатите и обезлюдели села започнат да преминават един след друг автомобили, значи долу в дефилето пак е станало нещо. Или свлачище или пък не дай Боже - пак поредна тежка катастрофа. А пътят през селата, отгоре над дефилето продължава да се нуждае крещящо от ремонт. На настилката, на пълзящите към него отгоре и подронили го отдолу свлачища. /БГНЕС