Бившият гард на Доган Ерол Челеби: Ахмед Доган е горе, всички други са пълнеж

Охранявал съм и други мастити бизнесмени, а не само Ахмед Доган. Бил съм охрана на Младен Михалев – Маджо, на Венци Стефанов. Това сподели пред Нова телевизия Ерол Челеби, който е сред първите гардове на Ахмед Доган и е бил плътно до него дълги години.„След като бях охрана на Доган, никой не ме искаше на работа и тогава Маджо ме покани. Това бяха мътните години. На тия момчета оставиха България за Българите. Имаше инвазия от криминални руснаци, чеченци да навлязат у нас, но тия момчета ги изгониха”, обясни Ерол.

Той разказа още, че Иван Костов тогава е бил на власт. „Който ме вземеше на работа, казваше, че Костов ще стовари цялата държавна власт върху него. Така станах неискан. От нищо не ме страх, но от върха в държавата, слязох на върха на групировките. Имам семейство, деца. Трябва да ги гледам”, споделя още той.

„Доган е горе, а всички други са пълнеж. Той си е на мястото, а всички останали са клоуни, които се мислят за нещо. Доган е много благороден, но ако някой сбърка, е много жесток. Ако някой сбърка, си отива. Ако е дошъл от село, си отива на село и му се взима всичко. Коли, секретарки, всичко, което му се полага. И това става, ако се загубят изборите”, споделя Ерол.

В момента бившият охранител на Ахмед Доган е шофьор на линейка в столичната Бърза помощ. В първия се работен ден той се е сблъскал с ужаса на „Цариградско шосе”, когато такси помете куп хора.

„На Цариградско на спирката беше касапница. Взех детето на ръце, качих го ви линейката и го закарах в болница „Света Анна”. Преживявам болката с мълчание, това моята рецепта”, споделя за работата си той.

Челеби също така се връща и години назад, за да си спомни как са пренасяли купища пари в багажниците на колите, когато е бил охрана на Доган. 

„Ако бях щипнал с два пръста от парите в багажниците, сега нямаше да съм в това положение. Но не съм”, разказва още той.

„Няма срив в отношението ми с Доган. За него лошо не мога да кажа. Той може би е единственият, който остана жив от хората след 1990 година. Взехме си довиждане, станах и си тръгнал. Напълни се около него с ласкатели. Не мога да работя с такива хора. Идват, баламосват го. Аз лягам, той ляга. Идва ласкател и го извежда да пият. Доган излиза. Става и заминава, а яз съм в спалнята. Обаждат ми се на другия ден от заведенията и ми казват какво е било. Това не ми харесва. Говорим за лоялност, самурайска лоялност. Той се довери на тайните служби, а му опряха пистолет в главата. Съответните хора зад завесите явно са направили добър план на сценария и го направиха за смях. С това, че той не ми казваше, а излизаше, ме засегна. Беше ми болно. Нарциси, хамелеони, влязоха под кожата му. Това беше уронване на професионалното ми реноме. Но го опазих жив. Имаше после емисари, но дотук. Когато едно огледало се счупи, колкото и да го лепиш, винаги си личи”, разказва Ерол. 

„Ако сега каже, отивам. Закачам оръжието и отивам, но с това ръководство на ДПС, сегашното, – не. Аз съм се заклел във вярност към него за цял живот”, добавя бившият гард. 

„Нито един от хората, които основахме партията, ги няма. Сега не можеш да се добереш до него – обръчи, секретариати, хора. Сега около него са хамелеони и политически номади. Ако нещо стане, никой няма да остане около него”, смята гардът./БЛИЦ