Защо само в България не се изучава комунистическият режим или едно представяне на „Бивши хора” пред студенти и преподаватели

 

 

Книгата „Бивши хора” бе представена от авторите ѝ проф. Вили Лилков и журналиста Христо Христов пред студенти, университетски преподаватели и граждани в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт (ЕВУИМ).

Във вторник (31 октомври 2017 г.), в навечерието на Деня на народните будители, те гостуваха по покана на ръководството на ЕВУИМ в Академичната база на висшето учебно заведение в София.

„Нашето изследване засяга периода на управлението на Българската комунистическа партия и младите хора, трябва да знаят, че най-отличителната черта на това управление е неговия тоталитарен характер”, заяви журналистът Христо Христов, обръщайки се към студентите в залата.

„Отбелязвам това, защото България е последната страна от държавите от Централна и Източна Европа, попаднали под комунизма, в която тоталитарният комунистически режим не се изучава адекватно в училище”, допълни той.

Христов отбеляза, че подочни документални изследвания са особено важни за българското общество, тъй като вместо да се изучава в училищата и университетите истината за комунистическата диктатура се фалшифицира.

Той посочи, че 28 години след краха на комунистическата система наследниците на компартията в лицето на БСП разчитат на късата памет. И даде следния пример:

„При откриването на есенната сесия на настоящия парламент след прехвърчането на искри и словесни обвинения от БСП обявиха, че ще защитават достиженията на социализма. Не знам къде са били тези депутати в края на 1989 г., когато днес пращат такива политически послания, но сигурно те разчитат на късата памет и че сме забравили, че тяхната бивша партия сама осъди собствения си режим, а наследилия Живков на поста генерален секретар на БКП Петър Младенов определи управлението му като „уродливия режим на Тодор Живков. Сигурен съм, че в началото на прехода, когато стана ясно, че БКП е фалирала държавата, когато магазините бяха празни, а цените скочиха шоково, тези днешни защитници на социализма едва ли биха дръзнали да са такива негови ревностни защитници.”

В заключение Христо Христов подчерта, че наречените от комунистическия режим „бивши хора” всъщност са хората, на които се дължи развитието на България до 9 септември 1944 г. „Тези хора са носители на добродетели, които днес трудно може да открием след елита на българското общество и могат да бъдат образци за младите поколения на истински патриоти и родолюбци, хора на инициативата и трудолюбието”, посочи журналистът

Проф. Вили Лилков заяви, че „бившите хора” е термин, който БКП и Държавна сигурност са заимствали от НКВД и тоталитарния режим на болшевишката партия в СССР.

По думите му с това клеймо са белязани индустриалците, фабрикантите, производителите, търговците, предприемачите, държавните служители до Деветосептемврийския преврат, с който компартията влиза във властта, адвокатите, българските офицери и др.

Проф. Лилков обясни, че до края на режима през 1989 г. „бившите хора” остават истинския класов враг на БКП. Затова и репресията срещу представителите на „бившите хора” се прехвърля срещу техните наследници, нещо, което отличава тази група от всичките останали прослойки в обществото, които ДС е подлагала на преследване.

Вили Лилков направи и сравнение пред аудиторията за това кой идва на мястото на „бившите хора”, изолирани от ръководни позиции след национализацията през 1947 г.

„Това е „новият човек” – социалистическият тип. Онези, които са станали членове на БКП на 10 септември 1944 г., припознали се като комунисти сама за облагата и привилегиите. Тези, които се настаниха в жилищата на „бившите хора”, изпратени в лагери, а семействата им изселени в провинция”, посочи Лилков.

Той говори и за голямата агентурна мрежа, която Държавна сигурност изгражда около „бившите хора” и техните фамилии, за да може да ги следи и държи изолирани от обществото.

В последвалата дискусия проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България, обясни, че една от причините е в българското училище да не се изучава тоталитарния комунистически режим е добре организираното невежество в България по отношение на истинските факти за управлението на БКП.

На представянето присъства историкът Веселин Методиев от НБУ, вицепремиер и министър на образованието (1997-1999), както и други представители на академичната общност.

Проф. Вили Лилков и Христо Христов вече гостуваха през лятото на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт, чийто основен център се намира в Пловдив.

Следващото представяне на „Бивши хора”, което се превърна в най-продаването документално изследване за 2017 г., ще се състои в Регионалната библиотека „Димитър Талев” в Благоевград на 15 ноември 2017, сряда, от 17 ч. с участието на двамата автори.

Книгата вече беше представена в София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Казанлък, Видин, Габрово и Велико Търново.