Традициите в Банско: От лазарките до детските игри с непреводими имена

Банско, градът на Паисий и Вапцаров, е празнично украсен в очакване на Възкресение Христово, един от най-светлите български празници.

Старинната част на възрожденския град грее с великденска украса-предимно яйца, закичени с цветя, както и цветни кътове, великденски зайци, момичета в народни носии обикалят града предпразнично, носейки червени яйца и върбови венчета. Четирите момичета позират край емблематичните за Банско места като паметникът на автора на „История славянобългарска” Паисий Хилендарски, черквата „Света Троица” с часовниковата кула и други.

За празниците „Лазаровден, Цветница и Великден, чествани в Банско разказва Гълъбица Тодева, дългогодишен уредник в градския музей и отличен познавач на делото на Никола Вапцаров.

С плам тя разказва за празниците от детството си, за „атлазените фустани” и „алените прескутници” на младите булки, за игрите „Спущам, спущам кърпа”, „Шщембе парцаль” и „Дъга магарица”, за сребърния звън на сребърните камбани над черквата „Света Троица”, отлети в работилницата на братя Велеганови.

„Великден” е един от най-почитаните празници, за него си спомням, връщайки се назад към детството. Но преди него се срещаме с предхождащите го празници Лазаров ден и Цветница.

На Лазаровден момичетата от Банско обличаха празнични дрехи и минавайки от къща на къща поздравяваха стопаните на домовете, наричайки за здраве, берекет, благоденствие и много деца в семейството. Самият ден е празник на новото начало, на пролетния сезон.

В детството ми лазарките, които обикаляха домовете и пееха, бяха млади жени от малцинството, облечени в пъстри дрехи”, спомня си Тодева.

Според нея на следващия празник-Цветница, всички жители на Банско минават през черквата, където са събрани много цветя и върбови клонки, които след като са осветени се занасят вкъщи и поставят на входната врата, гарантирайки благополучие в семейството.

„За мен Великден е един светъл спомен, свързвам го с онези красиви, млади булки, които обличат празничните дрехи, отивайки на църковната служба. На този ден празнуват не само възрастните, но и децата. Забавлявахме се с игрите „Спущам, спущам кърпа”, „Гърненца”, а когато ливадите край града се раззеленеят, в игрите се включват и младите мъже. Те играят на поляните на „Дълга магарица”, „Шщембе парцаль”, „Джамия” и други. Игрите се наблюдават и играят и от деца и възрастни, а местата, на които се провеждат се превръща в една празнична Великденска сцена”, разказва Тодева.

Припомняйки традицията, че преди Великден, на велики четвъртък започва боядисването на яйца, навремето преобладавала традицията да се боядисват само червени яйца, но в последно време започнали да се обагрят в различни цветове, но задължително във всяко семейство първо се боядисва червеното.

Най-много да се боядиса с восък и да се сложи едно листо от здравец.

„Съществуваше традицията, че ако в семейството има млада булка, то тя трябва да занесе определен брой яйца на кума и кумата. Защото от влизането на булката в новия й дом, близките и роднините й донасят така наречената „Плетеница” , в която наред с другите продукти, има и яйца. И за това на Великден трябва да занесе боядисани яйца на кума и кумата, както и на останалите роднини”, разказва бившата вече служителка на музея.

Според нея в предпразничната подготовка, след боядисването на яйцата започва и месенето на козунаците. Те са най-различни, обикновени или преплетени на „осморки”. Наред с козунаците се приготвят и великденските хлябове.

„Основно ястие на трапезата за Великден трябва да бъде банската капама. Капамата идва от една снаха от Банско-Юлияна, която идва от Италия, тя е италианско ястие, впоследствие наложило се в региона като основен местен деликатес.

Местното облекло за празника, обличано от младите невести е много красиво, най-традиционни са т. нар. „атлазени фустани”, оцветени в свежи цветове-предимно зелено, убито или сламено жълто, има ги и в лилаво, розово, алено и винено червено, все свежи пролетни цветове.

Има разлика между „фустан” и „фустанела”. Фустан е женска дреха с ръкави, а „фустанела”-без ръкави.

„Атлазените фустани” се носят от булки, които са се задомили най-много преди година, на главите си те слагат шарени шамий, донесени като армаган от мъжете, пътували по търговия по света. Към празничния „атлазен” костюм задължително се поставя престилка, позната като „ален прескутник”, обяснява Тодева.

Тя си спомня още, че навремето в Банско преди настъпването на Великден, масово се посещавала черквата „Света Троица”, обикаляла се по няколко пъти, за чест на банскалии, за това, че живеят в това селище на възрожденци, има се разрешавало да се качат на 20-метровота часовникова кула, за да чуят звъна на камбаните.

„А той е уникален, различен от всички други, те са произведени от братя Велеганови в леярната им в Пловдив, към месинга е добавено сребро. За това когато на празник камбаните на църквата в Банско зазвънят-те пеят, а когато звънят по тъжен повод-те плачат. Това може да се чуе само в Банско”, спомня се още Гълъбица.

Тя завършва разказа за празничните дни в Банско с една традиция:

На втория ден на Великден с литийно шествие се отива до м. „Свети Петър”, след което с хоругви, клепала и чинкала, се минава през целия град, за да оповести Христовото Възкресение. /БГНЕС