Басейнова дирекция отряза мераците на известни разложани да строят нов МВЕЦ

Влошеното екологично състояние на Осеновска река е използвано като мотив от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” за поредния отказ за строителството на нов МВЕЦ в Югозапада.

Отрязаният този път е бившият секретар на БКП в Разлог и дългогодишен журналист Бойка Асиова, съдружник на разложанина Костадин Левенов във фирма МВЕЦ „Филипово“ ООД.

Разложката фирма е регистрирана със скромния уставен капитал от 100 лв., в които по 49 лв. имат Асиова и Левенов, а останалите 2 лв. са на Атанас Терзиев. Тя има разрешително за водоползване от 2007 г., решение на РИОСВ от 2011 г. за максимална мощност на бъдещата централа от 550 кВт, но в свое решение от миналата седмица Басейнова дирекция е категорична, че предложението на инвеститорите е недопустимо. Мотивът: и двата им разработени варианта за местоположение на МВЕЦ „Филипово“ са от тази част на реката, която е в защитена зона, обявена за опазване на местообитанията и биологичните видове.

72-годишната Бойка Асиова е от Разлог и в трудовата й биография има над 30 г. работа като журналист в различни всекидневници, 10 книги и 20 публицистично-документални филма.

Съдружникът й К. Левенов пък е собственик на едно от най-големите предприятия за добив и преработка на иглолистен дървен материал в Разлог. Фирмата му произвежда фасониран дървен материал и детайли за мебелната промишленост. Преди 10 г. той спечели един от първите проекти по програма САПАРД за Благоевградска област в размер на 100 000 евро, които инвестира в дървопреработваща линия.

Бизнес съдружието между Асиова и Левенов не започва с МВЕЦ „Филипово“, а с друго дружество, създадено отново за строителството на централа. „МВЕЦ Места“ е с малко по-сериозен капитал от този във „Филипово“ – 1750 лв. Централата е планирана за река Места в района на Банско, за нея има разрешение за строеж от 2009 г., презаверено през август 2012 г., то обаче е загубило правното си действие на 20 януари т.г., когато вецът е трябвало да бъде завършен, а всъщност до момента строителството така и не е започнало.

Причината поне на този етап Б. Асиова и Левенов да не влязат в групата на стотиците българи, занимаващи се с производство на енергия от възобновяеми източници, са въведените през 2010 г. ограничителни мерки за изграждането на малки ВЕЦ в зоните от „Натура 2000“. Мотивите за забраната са, че малките ВЕЦ-ове влияят отрицателно върху количеството и качеството на повърхностните води, тъй като осушават речното корито, нарушават хидроморфологичните, химичните и биологичните процеси на реките. По неофициална статистика дотогава в България са издадени над 700 разрешителни за строеж на МВЕЦ-ове – от тях над 100 са за Струма, 80 – за Места и притоците й. Оттогава положителните становища на институциите за поредното инвестиционно намерение в българските реки е по-скоро изключение, отколкото правило. Още повече че според европейските директиви до 2020 г. България трябва да осигурява 16% от крайното си енергийно потребление от възобновяема енергия, а още отсега този процент е 18,2.Струма