Велики четвъртък - най-важният ден от Страстната седмица

29 Април 2021 | 06:05
0 коментара
Общество

Днес е Велики четвъртък - най-важният ден от Страстната седмица.

В християнската традиция четвъртият ден от Страстната седмица е възпоменание за Тайната вечеря.

На Велики четвъртък Господ Исус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''Не дойдох да служа, а да послужа''.

После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли.

 

По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.

След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.

След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя и залавянето Му. 


Иисус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“.

Тъй като не могат да изпълнят присъдата без да е утвърдена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски.

Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е опасно престъпление.

На въпроса на Пилат „Ти цар ли си на юдеите?“ Христос отговаря „Ти го каза“. Това словосъчетание в еврейската реч има положително-констативен смисъл. Отговорът на Исус е приет за положителен и че като Бог има власт над всички царства.

 

По време на изпитанието на Исус жената на Пилат му пратила слуга да му каже: „Не правете нищо на Този Праведен, защото днес насън много пострадах за Него!”.

 

Пилат го изпраща при тетрарх Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели дрехи (символ на кандидат за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това показва, че го възприема само като забавен претендент за юдейския престол и не го счита за опасен престъпник. Вероятно точно така Пилат разбира Ирод, тъй като споменава пред първосвещениците, че Ирод не е открил в Исус нищо достойно за смърт.

 

В библейските текстове за Велики Четвъртък светите отци са ни завещали да спомняме четири събития в този ден: Божественото умиване (на нозете), Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства, усърдната молитва на Господа и накрая - предателството на Иуда.

В народния календар тайнството на Велики Четвъртък е претворено във вековната традиция да се приготвят шарените яйца и краваи за българския Великден.

Според един текст, запазен в манастира „Св.Анастасий” близо до Солун, ритуалното боядисване на великденски яйце съществува още от времето на апостолите и е свързан с една легенда за Мария Магдалена. Когато девата пристигнала в Рим, тя се представила пред римския император Тиберий, подала му едно червено яйце и казала: „Христос възкръсна”. Така тя показала своята вяра и обич към Иисус. От тогава всички християни, по нейно подражание, започнали да си раздават червени яйца.

Според някои учените обаче този обичай е донесен по нашите земи от славянските племена в края на 5 и началото на 6 в. И днес в някои селища на Западна България шарените великденски яйца се наричат парашки. Етимологично те се свързват с древна славянска дума, която означава „гръм, светкавица” и имат семантична връзка със славянския бог Перун – богът на гръмотевиците. А името на този бог у полабските славяни и днес звучи като Четвъртък.

Традиционно жените боядисвали не по-малко от 40 на брой яйца, които събирали по време на цели пост. Обичайно ги багрели в червена боя, приготвена от люспите на лук, корен на брош и липов цвят. Първо боядисвали първото яйце, снесено на Велики четвъртък.

С него бабите търкали челцата на малките деца и ги благославяли: „Да сте червени и здрави като дядо Великден!”. Него оставяли пред иконата, или носели в черквата да пренощува една нощ.

Пазели го до следващия Великден, защото вярвали, че яйце, боядисано в червено, има магическа сила. Затова червено яйце слагали в чеиза на момите – за щастие и късмет в брака. С такова яйце жените заплашвали градоносните облаци и прогонвали бури и гръмотевици. А други - заравяли в градина или нива, да пази посевите от природни бедствия.

С времето започнали да се правят и писани яйце . В тях девойки и млади невести влагали целия си талант, като ги украсявали с причудливи растителни и геометрични елементи. Димитър Арнаудов не случайно ги е нарекъл „първообраз на народното живописно изкуство”.

Широко разпространено сред българите е поверието, че в полунощ на Велики Четвъртък небето се отваряло и душите на всички мъртви слизали на земята. Те оставали сред близките си чак до Спасовден, до Св.Троица или до Св.Дух. За да ги сгреят, палели огньове. В тяхна чест жените приготвяли обредни питки, които раздавали сред близки и съседи.

По традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така, както боядисаните в червено яйца - кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага също червено яйце.Епицентър.бг

Добавете Вашия коментар

TOP