Тристранният съвет се събра заради Бюджет 2024
21 Ноември 2023 | 11:32
0 коментара
Политика
България
Националният съвет за тристранно сътрудничество се събра в Гранитна зала в сградата на Министерския съвет за да обсъди изготвения от Асен Василев проектобюджет за 2024 година.
В дневния ред е предвидено да бъдат разгледани и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за следващата година.
Преди началото на заседанието вицепремиерът Мария Габриел отбеляза, че проектозаконите са били обсъдени в постоянните комисии към НСТС, като единодушна подкрепа по проектите не е била постигната.
Заседанието на НСТС се председателства от заместник министър-председателя Мария Габриел и в него ще вземе участие и премиерът акад. Николай Денков.
Здравният министър проф. Христо Хинков и управителите на НЗОК също са сред присъстващите за обсъждането на бюджета на НЗОК.
Синдикатите от КТ „Подкрепа“ вече обяви принципна подкрепа за проекта за държавен бюджет, както и за проектобюджета на здравната каса, но не подкрепя този на Държавното обществено осигуряване. В становището се посочва, че предложените проекти на бюджети за 2024 година и тригодишната прогноза не могат да откроят изпълнението на поставените цели с Националната програма за развитие „България 2030“, а именно: ускорено икономическо развитите, демографски подем и намаляване на неравенствата.
КНСБ оценява внесения бюджет с измененията, които бяха направени буквално последните дни, и минимизирането на приходите и разходите без съответно таксата за пренос на газ и намаляване на капиталовата програма, като напрегнат, особено в приходната част.А Съюзът за стопанска инициатива обяви, че не подкрепя Бюджет 2024 и има сериозни резерви по отношение на полезния ефект, който ще възпроизведе предложената макрорамка. За съжаление, заложената фискална политика не е насочена към постигане на балансиран бюджет или излишък, посочиха от ССИ.
Като пречки пред развитието те посочиха въвеждане на 15% ставка по данъка върху печалбата за предприятия с приходи над 1,5 млрд. лв., повишаване на максималния осигурителен доход на 3 750 лв., което е твърде високо и увеличаване на минималната работна заплата и на минималния осигурителен праг на 933 лв. Освен това, на фона на цялостната ревизия на данъчната политика у нас, липсва цялостна визия и прогноза как ще се реализира тя в годините занапред и какви биха били ефектите от нея, което поставя българския бизнес и международните инвеститори, клиенти и партньори на тъмно, обясняват от съюза.
В дневния ред е предвидено да бъдат разгледани и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за следващата година.
Преди началото на заседанието вицепремиерът Мария Габриел отбеляза, че проектозаконите са били обсъдени в постоянните комисии към НСТС, като единодушна подкрепа по проектите не е била постигната.
Заседанието на НСТС се председателства от заместник министър-председателя Мария Габриел и в него ще вземе участие и премиерът акад. Николай Денков.
Здравният министър проф. Христо Хинков и управителите на НЗОК също са сред присъстващите за обсъждането на бюджета на НЗОК.
Синдикатите от КТ „Подкрепа“ вече обяви принципна подкрепа за проекта за държавен бюджет, както и за проектобюджета на здравната каса, но не подкрепя този на Държавното обществено осигуряване. В становището се посочва, че предложените проекти на бюджети за 2024 година и тригодишната прогноза не могат да откроят изпълнението на поставените цели с Националната програма за развитие „България 2030“, а именно: ускорено икономическо развитите, демографски подем и намаляване на неравенствата.
КНСБ оценява внесения бюджет с измененията, които бяха направени буквално последните дни, и минимизирането на приходите и разходите без съответно таксата за пренос на газ и намаляване на капиталовата програма, като напрегнат, особено в приходната част.А Съюзът за стопанска инициатива обяви, че не подкрепя Бюджет 2024 и има сериозни резерви по отношение на полезния ефект, който ще възпроизведе предложената макрорамка. За съжаление, заложената фискална политика не е насочена към постигане на балансиран бюджет или излишък, посочиха от ССИ.
Като пречки пред развитието те посочиха въвеждане на 15% ставка по данъка върху печалбата за предприятия с приходи над 1,5 млрд. лв., повишаване на максималния осигурителен доход на 3 750 лв., което е твърде високо и увеличаване на минималната работна заплата и на минималния осигурителен праг на 933 лв. Освен това, на фона на цялостната ревизия на данъчната политика у нас, липсва цялостна визия и прогноза как ще се реализира тя в годините занапред и какви биха били ефектите от нея, което поставя българския бизнес и международните инвеститори, клиенти и партньори на тъмно, обясняват от съюза.