Три, пет, две: На 3 март стартира 5-та предизборна кампания за 2 години

03 Март 2023 | 08:12
0 коментара
Общество
Три, пет, две: На 3 март стартира 5-та предизборна кампания за 2 години

Предизборната кампания стартира официално в полунощ на националния празник на България – 3 март, а очакванията са политическите формации да се отнесат малко по-сериозно този път, предвид факта, че страната ни отива за пети път на предсрочни парламентарни избори в рамките на две години.

Политическите формации, които ще се изправят в официална битка за гласовете на избирателите, са общо 21 – 14 партии и 7 коалиции. Това са „БСП за България“, ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, „Има такъв народ“ (ИТН), „Народна партия „Истината и само истината“, Коалиция „Неутрална България“, „Българско национално обединение – БНО“, Коалиция „Заедно“, Български национален съюз „Нова демокрация“, „Национално движение за стабилност и възход“ (НДСВ), „Консервативно обединение на десницата – КОД“, „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), „Движение за права и свободи“ (ДПС), Коалиция „Левицата!“, „Български възход“, МИР, „Българска социалдемокрация – Евролевица“, „Български съюз за директна демокрация“, „Глас народен“, Социалистическа партия „Български път“ и Коалиция „Вън от ЕС и НАТО“.

На изборите през октомври 2022 г., се явиха общо 29 политически формации.

Едно от последните социологически проучвания показва, че пет са сигурните политически формации, които ще влязат в 49-ото Народно събрание (НС) – ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане“ и БСП.

Хронология на вота

Третото правителство на премиера Бойко Борисов, избрано от 44-то Народно събрание на 4 май 2017 г., приключи работа на 16 април 2021 г., изкарвайки пълен 4-годишен мандат.

На редовните избори на 4 април 2021 г. партията на Бойко Борисов спечели 75 депутатски места, на Слави Трифонов – ИТН, получи 51, а „БСП за България“ спечели гласове, достатъчни за 43 депутати.

 

Трите проучвателни мандата, връчени от Румен Радев на ГЕРБ-СДС, ИТН и БСП, не можаха да съберат достатъчно подкрепа за съставяне на правителство, и това доведе до следващо насрочване на нови избори – на 11 юли 2021 г.

На вторите за годината предсрочни парламентарни избори партията на Слави Трифонов – ИТН, получи най-много депутатски места – 65, ГЕРБ-СДС се наредиха на второ място с 63, а БСП спечели гражданско доверие, достатъчно за 36-ма депутати. Процентно гласовете се разпределиха така: за ИТН – 24,08%, ГЕРБ-СДС – 23,51%, и за БСП – 13,39%.

След пореден опит за съставяне на правителство, при който отново три проучвателни мандата бяха връчени на партиите, но никоя от тях не успя да състави кабинет, президентът насрочи трети избори за годината – на 14 ноември. На тях ПП зае първото място, като спечели 25,67% от гласовете, достатъчни за осигуряването на 67 депутатски места. ГЕРБ-СДС се оказа втора политическа сила с 22,74% подкрепа, или 59 депутати, а третото място гражданите отредиха за ДПС – с 13% подкрепа, или 34 депутати.

След връчване на проучвателния мандат на ПП, които излъчиха Кирил Петков за премиер, беше съставено „Правителството на Кирил Петков“, по-известно като „Четворна коалиция“. То бе избрано точно месец след вота – на 13 декември 2021 г. от 47-ото НС със 134 гласа „за“ и 104 „против“. На 22 юни 2022 г. беше сложен краят на „Четворната коалиция“ след гласувания вот на недоверие със 123 гласа „за“ и 116 гласа „против“. За пръв път в най-новата история българско правителство си отиде след вот на недоверие.

Последва ново връчване от страна на президента Румен Радев на проучвателни мандати за съставяне на правителство. ПП не успяха да съберат достатъчно гласове, ГЕРБ-СДС получиха и веднага върнаха мандата, а третата партия, на която Радев реши да връчи папката – БСП, също след консултации не успя да състави правителство.

Това доведе до насрочването на нови четвърти избори в рамките година и половина – на 2 октомври 2022 г., на които се гласува с машини – в 9364 секции в страната, в 1104 от тях се гласува с една машина, а с 290 машини се гласува извън страната. И първите два опита за съставяне на редовен кабинет се провалиха.

При първия мандат, връчен на ГЕРБ-СДС, кандидатът за премиер проф. Николай Габровски събра само 115 гласа подкрепа, а 125 депутати гласуваха „против“. Подкрепа за кандидатурата на проф. Габровски дойде от ГЕРБ, ДПС, и „Български възход“, но гласовете на депутатите от тези формации не достигнаха. По правилник, когато кандидатът за премиер не е одобрен от Народното събрание, следващите две решения за структура и състав на кабинета не се гласуват. Преди гласуването депутатите цели три часа дебатираха по проектокабинета.

 

След неуспеха на ГЕРБ-СДС да сформират правителство, ПГ на ПП издигна кандидатурата на акад. Николай Денков за премиер, който покани всички партии на разговори за съставяне на правителство. ПП състави декларация с общи приоритети, която събра едва 63 гласа подкрепа в пленарна зала. Седмица по-късно от ПП върнаха неизпълнен втория мандат на президента Радев.

Държавният глава връчи третия проучвателен мандат на БСП, но левицата го върна неизпълнен точно седмица след като го взе, което беше и последният шанс за формиране на кабинет в рамките на 48-то НС.

И отново избори…

Вследствие на невъзможността да бъде съставено правителство, президентът насрочи следващите извънредни парламентарни избори за 2 април 2023 г. и издаде Указ, с който разпусна НС на 3 февруари 2023 г.

За изборите през април кандидатите за депутати са 5621. Административният съд не одобри вписването на резултатите от машинния и хартиения вот да се отбелязват заедно и сега се обсъжда какви да бъдат новите варианти на тези нови изборни книжа. Избирателните секции ще бъдат най-малко 11 818, без да се включват подвижните такива, така че броят ще расте. В 9 366 секции към момента ще има машинно гласуване. До момента са подадени малко над 25 000 заявления за гласуване в чужбина. Има и седем регистрирани неправителствени организации с наблюдатели на изборите.

До 18 март имат възможност избирателите, които имат вече регистриран настоящ адрес и желаят да бъдат включени в списъка за гласуване по настоящ адрес, да подадат заявление за това, включително през интернет страницата на ГРАО, до същия срок избирателите с трайни увреждания, които не им позволяват да гласуват в изборни помещения, могат да подадат заявление, че желаят да гласуват с подвижна избирателна кутия. Срокът за подаване на заявление за гласуване в чужбина е 7 март, а след това до 11 март ЦИК трябва да вземе решение, с което да определи броя на избирателните секции зад граница.

Официалната предизборна кампания ще продължи до полунощ на 31 март 2023 г.

На 1 април не на шега е Ден за размисъл и агитацията е забранена.

На 2 април изборните секции ще отворят в 7.00 ч. сутринта и вотът ще продължи до 20.00 ч., или до изчерпване на чакащите да гласуват. /БГНЕС

Добавете Вашия коментар

TOP