Служебното правителство остави 2014 г. нулева за еврофондовете, ЕК може и да не плати за "Околна среда"
Два приоритета си постави служебното правителство в началото на мандата си през август – възстановяване на плащанията по изцяло спряната Оперативна програма "Околна среда" и по частично замразената ОП "Регионално развитие",
както и одобрение от Европейската комисия на седемте програми за програмен период 2014 – 2020 г., предаде репортер на БГНЕС. "Основен приоритет е одобрението на оперативните програми. По план очакваме втората половина на месец септември да проведем консултации с ЕК, като целта ще бъде да финализираме тези оперативни програми. Поемам ангажимента да направим всичко възможно да постигнем тази цел, надявам се да успеем", заяви на 8 август 2014 г. по време на първата си пресконференция вицепремиерът по еврофондовете Илияна Цанова.
Срещата с медиите бе по повод одобрението от ЕК на Споразумението за партньорство, което бе финализирано при управлението на кабинета "Орешарски". Документът осигурява достъп на България до близо 16 млрд.евро до 2020 г., но само срещу провеждането на драстични секторни реформи в администрацията, образованието, здравеопазването, ВиК-сектора и др. Близо два месеца по-късно шансовете за изпълнението на двата приоритета, заявени от служебния кабинет, изглеждат все по-невъзможни.
В закритата част на днешното правителствено заседание служебните министри трябва да одобрят финалната версия на новата ОП "Развитие на човешките ресурси 2014-2020", по която имаше очаквания да започнат плащания още до края на тази годината. По настояване на служебния министър на финансите Румен Порожанов обаче 2014 г. ще е нулева за новия програмен период. Причината – бюджетните средства, с които можеха да стартират част от мерките поне по ОПРЧР, отиват за разплащане по спрените ОПОС и ОПРР. Кабинетът вече одобри извънредни 750 млн.лв. за това. При представянето на решението, преди две седмици, служебните министри изразиха очаквания ЕК да възстанови плащанията по ОПОС до края на октомври месец. За целта България доброволно прие и налагането на плоска финансова корекция в размер на 9,5% от европарите за екология. Все още не е ясно кои и в какъв размер санкции ще понесат и десетки общини, провели неправомерни обществени поръчки в периода 2010-2013 г.
На 10 септември служебният кабинет спести информацията, че ако плащанията по ОПОС и по двете оси – за "Туризъм" и за "Градско развитие" на ОПРР не бъдат възстановени, най-късно до края на октомври или първата половина на ноември, ЕК може да не плати нито един евроцент на България по двата фонда до края на 2014 г. В две поредни години – 2012 и 2013 през месец ноември ЕК спираше плащанията по еврофондовете за всичките държави-членки. Това се налагаше поради приключването на бюджетната година и формирания дефицит в общностния бюджет. Така, дори и Брюксел да размрази финансирането по екология и регионално развитие, парите ще бъдат получени едва през февруари или март 2015 г.
Междувременно от кабинета на вицепремиера по управление на средствата от ЕС индиректно признаха, че до края на мандата на служебното правителство вероятността да бъдат одобрени новите оперативни програми е нищожна. На извънредна среща във вторник, пред ресорните заместник-министри и ръководители на управляващите органи на оперативните програми, Илияна Цанова е настояла "до 15 октомври актуализираните варианти по оперативните програми да бъдат изпратени в Брюксел, след което Комисията може да изпрати отново коментари или да покани управляващите органи на среща". От съобщението на правителствената пресслужба става ясно още, че одобрението на първите програми се отлага най-рано за средата ноември. Очаква се 3-4 от програмите да бъдат финализирани едва в началото на 2015 година.
Този график показва, че България сериозно изостава от темповете, с които се работеше по одобрението на Споразумението за партньорство 2014-2020 и по подготовката на програмите в изминалите две години. Страната ни бе първата държава-членка, която представи вариант на Споразумение за партньорство и 15-та, която официално го финализира, а оперативните програми бяха представени дори предсрочно. Представители на управляващите органи на две от оперативните програми коментираха пред репортер на БГНЕС, че забавянето от последните два месеца идва от желанието на служебни министри да променят вече договорени параметри. "Разместват се приоритетни оси и бюджета по тях, променят се ключови проекти", заяви представител на оперативна програма и призна за натиск от страна на политическото ръководство.
Присъствали на оперативката при Цанова обясниха, че специално внимание било отделено на включването на т.нар. финансови инструменти в част от оперативните програми. Въпросните инструменти представляват основно нисколихвени кредити, по които бенефициентите ще могат да кандидатстват през банки. Илияна Цанова, която напусна работата си в банка в лондонското Сити, подчертала, че се очаква финансови инструменти да бъдат включени в програмите: "Иновации и конкурентоспособност", "Регионално развитие", "Околна среда", "Човешки ресурси". Самата ЕК също препоръчва използването на този модел на финансиране. Инструментите ограничават значително нарушенията при подготовката, провеждането и изпълнението на проектите с европейско финансиране, а банките получават и допълнителни приходи. /БГНЕС