Проф. Костадин Динчев: Българската есенно-зимна фолклорна обредност е много разнообразна и носи различни смисли

Българската есенно-зимна фолклорна обредност е много разнообразна и носи различни смисли. Това каза за „Фокус“ проф. Костадин Динчев, фолклорист и Почетен гражданин на Благоевград.

По думите му ако погледнем назад във времето ще забележим една много сериозна връзка между обредите и митологията и предимно с основната митологема „Живот - Смърт“.

„Смъртта се приема като временна, след което отново настъпва животът. Имаме и бинарните опозиции добро – зло, горе - долу, правилно - неправилно, ляво - дясно, горещо - студено и други. Затова най-общо може да кажем, че обредите преиграват някакъв мит или митологична ситуации“, каза още проф. Динчев.

Той отбеляза, че това се наблюдава най-вече при сезонните преходи от едно в друго състояние. „Най-наситено време на обреди имаме през късната есен, зимата и ранната пролет. През лятото обредността е силно редуцирана. Важно е да отбележим, че е много здрава връзката на обредността с жизнената практика и със стремежите на човека да предизвика доброто и ако може да омилостиви злите сили, а благополучията да се умножат“, обясни проф. Динчев.

Той уточни, че именно за това човекът приема и различните забрани, наречени от науката „табу“, като например курбаните, месенето на ритуални хлябове други.

Според проф. Динчев тези забрани са ни завещани още от езичеството, като по-късно християнството, мохамеданството, будизма и други религии ги адаптират към своите служения. 

По думите му Коледния пост показва преминаването от смъртта към живота, а след този празник се показва, че всичко „оживява“.

„Коледа е голям празник и затова населението с радост го празнува. Има цял цикъл коледарски песни“, каза още проф. Динчев.

Според него познаването на фолклорната обредност е много важно, тъй като за да вървим напред то трябва да познаваем какво е било преди нас. „Ние не говорим за пълна реставрация на това което е минало, защото както се казва животът е като една река – водата минава и заминава и както се казва човек не може да се изкъпе втори път в една река, но има една непрекъсната приемственост“, заяви фолклористът.

Той добави, че всеки един от нас трябва подборно да подхожда към обредността и да приемаме положителните черти, които формират у нас принадлежност към даден народ, родовост, памет. „От тази гледна точка традициите и обредността имат за мисия да водят човек към добруване, възход и просперитет“, подчерта проф. Динчев.