Пловдив е българската номинация в конкурса за Европейска столица на културата 2019

06 Септември 2014 | 05:52
0 коментара
Общество

Пловдив ще е европейската столица на културата за 2019 г. от българска страна.

Това стана ясно днес, след като международното жури с председател Стийв Грийн обяви решението си в галерия "Средец" в Министерството на културата.

Другите три града, одобрени след първия кръг на конкурса през декември 2013 г., бяха София, Варна и Велико Търново. Официалното номиниране на Пловдив от страна на Съвета на министрите на ЕС се очаква да стане през май 2015 г.

"Журито имаше прекрасна, но и много трудна задача - да избере между четири силни и много различни предложения. От мотото на всеки от кандидатите - София, Пловдив, Варна и Велико Търново - се получава чудесна комбинация - споделяне заедно вдъхновение и щастие", посочи Грийн. Той отбеляза, че българските финалисти са работили в много тясно сътрудничество с шестте италиански града, класирани за втория тур от конкурса.

"Уловили сте въображението на гражданите си, поддържайте тази движеща сила", обърна се към представителите на градовете финалисти председателят на журито.

В периода от 29 август до 2 септември 2014 г. делегатите, излъчени от международното жури, посетиха градовете-претенденти за номинация от България за 2019 година - София и Югозападен район, Пловдив, Варна и Велико Търново.

Източник: Thinkstock/Guliver

След като журито обяви номинацията си за български град – столица на културата 2019 тази вечер, предложението им ще постъпи в европейските институции, където трябва да бъде официализирано с решение на министрите на културата на редовното заседание на Съвета на ЕС догодина. Досега няма прецедент те да не са приели избора на експертното жури, дори след претенции от страна другите кандидатури.

"Поздравявам Пловдив, както за спечелването на конкурса, така и за това, че ще бъде първата Европейска столица на културата в България. Конкурсът беше тежък - с 8 първоначални кандидати, от които бяха подбрани 4 финалисти. Убедена съм, че посетителите от Европа и целия свят ще могат не само да открият забележителностите на Пловдив, но и да оценят културното многообразие, история и ценности на нашия континент. Убедена съм, че титлата ще донесе на Пловдив и околностите му значителни дългосрочни културни, икономически и социални преимущества, както видяхме при предишните Европейски столици на културата", заяви Андрула Василиу - европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта.

Източник: Thinkstock/Guliver

Служебният министър на културата доц. д-р Мартин Иванов поздрави градовете, които са имали смелостта да се включат в надпреварата.

"Благодаря им, че дадоха пример за честна игра и се отнасяха с уважение към процедурата и един към друг", добави той.

Според министър Иванов членовете на журито са новите посланици на българската култура по света, след като са се запознали задълбочено с всяка от кандидатурите. Той отбеляза приноса на своя екип и на министрите преди него за организацията и прозрачността на конкурса, потвърдени от представителството на ЕК в България и от кметовете на градовете финалисти.

Инициативата Европейска столица на културата на ЕС, която вече има десетилетна история, постоянно се разраства и сега е едно от най-престижните културни събития в ЕС, цени се високо от гражданите на Съюза и дава възможност за по-добро културно разбирателство между тях, каза на церемонията Силвен Паскуа от ЕК.

По думите му инициативата допринася за устойчивото развитие на цяла Европа и ако се управляват добре средствата, може да има голям принос за съответния град. Паскуа отбеляза огромните постижения в културата на четирите града финалисти в процеса на подготовката на техните кандидатури.

Само един печели, но се надявам, че няма губещи. Наистина зависи от самите градове да се възползват от кандидатурата и да вложат средствата от европейските фондове в инфраструктурата, в подобряване на уменията на неправителствените организации и да финансират част от проектите си, посочи Силвен Паскуа.

Европейски измерения и град и граждани са били двете основни групи критерии, от които се е ръководело журито при оценката си на кандидатурите, обсъждани задълбочено и аргументирано на продължителни дискусии по думите на експерта.

В съответствие с решението на Европейския парламент и Съвета на министрите на ЕС, с което се определят критериите за получаване на титлата "Европейска столица на културата", България и Италия са двете държави членки, които ще си поделят титлата през 2019 г. Окончателният подбор на град в Италия ще се състои през октомври.

В критериите се посочва, че градовете следва да подготвят културна програма с подчертано европейско измерение и да стимулират участието на гражданите от града и цялата страна. Програмата трябва да има трайно въздействие и да допринесе за дългосрочното културно и социално развитие.

Европейското измерение е отразено в избраните теми и начина, по който са организирани проявите в програмата. Насърчава се сътрудничеството между културните среди от различни държави на ЕС.

Процесът на подбор на европейска столица на културата започва с фаза на предварителен подбор, след което се изготвя списък с първоначално одобрените градове. Окончателното решение се взема девет месеца по-късно. След това избраният от комисията за подбор град се определя официално от Съвета на министрите на ЕС.

Комисията, която оценява кандидатурите на градовете, е съставена от 13 независими експерта в областта на културата: шест, от които се назначават от държавата членка, а останалите седем - от европейските институции.

Европейските столици на културата през тази година са Юмеа (Швеция) и Рига (Латвия), през 2015 г. ще бъдат Монс (Белгия) и Пилзен (Чешка република). Вроцлав (Полша) и Доностия Сан Себастиан (Испания) са през 2016 г., Орхус (Дания) и Пафос (Кипър) през 2017 г. и Ла Валета (Малта) и Леуварден (Нидерландия) през 2018 г./БНТ

Добавете Вашия коментар

TOP