Опасен ли е спадът на инвестициите в България с над 18% - защо, как? А оттук накъде?

21 Август 2016 | 10:01
0 коментара
Общество
Опасен ли е спадът на инвестициите в България с над 18 - защо, как? А оттук накъде?

Наскоро излязоха предварителни данни на БНБ, според които преките инвестиции в страната ни за периода януари-юни на 2016 г. спадат със 179,5 милиона евро, или с 18,7% спрямо същия период на миналата година. До какво ще доведе този спад и може ли тази негативна тенденция да се преодолее? С тези въпроси БГНЕС се обърна към икономистите.Проф. Ганчо Ганчев, икономист:

Това е един много неблагоприятен факт – очевидно е, че в дългосрочен план не може да имаме икономически растеж без инвестиции, тъй като спада производственият потенциал на страната. От което следва забавянето или нулевия растеж. Въпросът с инвестициите е много важен. Основаната причина, за ниското равнище на инвестициите са проблемите в банковия сектор. Банките се въздържат от кредитиране. Неотдавна бе направен стрес тест, който дава добри резултати, но те са нож с две остриета. Високата капиталова адекватност и високата ликвидност в нашите банки, които са в пъти по-големи от тези показатели на банките в европейските стани, имат и обратна страна.

Това означава ниска рентабилност и нейното компенсиране с високи лихви по кредитите. Очевидно е, че през последните години се забелязва много голяма разлика между лихвите по депозитите, които са почти нула и лихвите по кредитите, които са много високи – от порядъка на 7-8%, което ограничава кредитирането и затруднява инвестиционния процес. Да, има презастраховане на банките. И аз не споделям мнението на тези икономисти, които твърдят, че високата капиталова адекватност и ликвидността правят нашите банки по-добри. Ами по всички показатели тези т.нар. „мъртви пари” не се въртят, не влизат и не излизат от оборота на икономическите дейности, за да ги определим като нещо добро.

В крайна сметка тяхната задача е да финансират, да кредитират инвестиционния процес, търговията, така че, ако те не вършат тази функция какво значение има, че са ликвидни? Проблемите се крият във финансовия сектор и според някои аналитици поведението на банките у нас е свързано със самия стрес тест. Тъй като те са се стремили да поддържат високи показатели и са се въздържали от кредитиране. Евентуално може да се надяваме, че след стрес тестовете ще има съживяване в банково-кредитната система, с растеж на кредитирането. Но като цяло съживяването на инвестиционния процес изисква и по-голямо доверие в икономическата политика, както и по-ясна стратегия, която да ориентира бизнеса в посоката на инвестиране.

Митков Хитов, д-р по икономика, преподавател в УНСС:

За спада на инвестициите през първото шестмесечие на тази година несъмнено роля оказва приключването на предишния отчетен период по линия на европейските средства. През миналата година, като последна за периода, се усвоиха максимални обеми евросредства, включително по линия на инвестиционното строителство. А през тази, в началото на новия програмен период, когато все още утвърдените програми не са влезли в активна фаза на изпълнение, липсват и сериозни обеми, които да се регистрират от статистиката.

Съвременният модел на икономическо развитие предполага два пътя за неговото осъществяване: монокултурно или инвестиционно взаимодействие между развити и развиващи се икономики. В момента в света се водят валутни войни: всяка от големите икономики се стреми да девалвира своята валута, за да направи по-конкурентоспособни стоките си на международните пазари. Такава политика се води от Китай, Япония, Германия (чрез еврото-бел.а.), Великобритания. Дори американците нямат нищо против да имат по-слаба национална валута, за да съкратят търговските си дефицити. В тези условия може със сигурност да се твърди, че българският лев е най-стабилната валута в света, като от 18 години силата му непрекъснато нараства. В какво се изразява това? За търговците става все по-евтино да внасят стоките си отвън (виждаме, че вече почти цялата селскостопанска продукция по пазарите и магазините е вносна – бел.а.), за гражданите става все по-изгодно да пътуват за отпуските си в чужбина, вместо да ползват българските курорти, например. За младите е все по-привлекателно да учат в някой западен университет, вместо да записват висше учебно заведение в родината си, което разбира се, е път към сигурна емиграция.

Другата страна на медала е, че вътре у нас става все по-неизгодно да се произвежда каквото и да било, т.е. да се инвестира и да се мисли позитивно и креативно от страна на бизнеса. В такива условия гражданите и предприемачите предпочитат да държат парите си в банките, което временно подобрява показателите на последните, но в дългосрочна перспектива е бомба със закъснител. Защото банките са създадени, за да кредитират икономическата активност. Не е такава ситуацията в една Румъния, която непрекъснато ни се дава като положителен пример за икономическо развитие. Спомням си колко ужасяващо бедна бе северната ни съседка преди четвърт век, спрямо тогавашната ситуация в нашата страна. Друг пример е Полша, която единствена от страните в Европа не регистрира спадове при първата вълна на глобална дефлационна криза през 2009 г. Там местните власти също имат свободата да провеждат гъвкава парична политика, каквато липсва у нас. Ако опитваме да привличаме инвестиции отвън (т.н. чуждестранни инвестиции – бел.а.), ние отново се сблъскваме със същия проблем. В конкуренцията с други развиващи се пазари ние губим тотално, тъй като не сме в състояние да поддържаме необходимите пропорции между производителност на труда и цена на работната сила. Казано по друг начин, нашата инфлация, която е по-висока от тази в развитите икономики, не се „обира“, не се „нивелира“ чрез механизмите на паричната политика и бизнес-климатът в страната ни става все по-непривлекателен за чуждите инвеститори.

Някаква светлина в тунела ни дава фактът, че от Китай започва сериозен отлив на инвестиции, и в тази ситуация можем да се надяваме, че част от тези потоци могат да намерят пристан при нас. Проблемът е, обаче, че поради липсата на всякаква трудова перспектива, все повече българи в трудоспособна възраст напускат страната. Статистиката показва, че само за година повече от 10 хил. деца напускат училище заради емиграция на техните родители. В страната ни остават да пребивават хора, които по една или друга причина не са в състояние да потърсят щастието си извън нея. В резултат на тези тенденции се променя и етническият състав на населението, което пък предизвиква безпокойството на етническите българи. В тези условия някакво палеативно решение би било вкарването на няколкостотин хиляди украинци, например, които да се заселят на пустеещите територии. Защото трябва да е ясно, че само при наличие на хора, при това - в трудоспособна възраст, населяващи определена територия, при минимално изискуема плътност на населението, може да се разчита на устойчиво икономическо развитие в дългосрочен период.

Разбира се, необходими са и други условия, но това е най-важното. Смятам, че са необходими кардинални промени, както в икономическата политика на страната, така и в кадровия потенциал, който да ги осъществява. Защото е очевидно, че политиците по върховете, вкарали ни в подобно състояние, няма как да намерят вътрешни сили и воля, за да се отрекат от себе си и от идеологията, която изповядват, за да започнат да служат на българския национален интерес. Дефицитът до голяма степен е в управляващите – на тяхно място трябва да дойдат хора с друго мислене, с подготовка, с опит, които да предлагат гъвкави и точни решения. В противен случай ни престои свободно падане… икономическо и ментално. /БГНЕС

Добавете Вашия коментар

TOP