ГЕРБ залага на Стоян Стоев от Сандански, спрягат името на Я. Аргиров за листата на партията на Петков и Василев

06 Октомври 2021 | 19:10
3 коментара
Общество

ГЕРБ - Сандански единодушно гласуваха Стоян Стоев, настоящият председател на местната структура, да е кандидатът за депутат в 47-ото народно събрание от Първи МИР в Благоевград. Номинациите в община Сандански са приключили и вече са в Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ в София, потвърди номинираният за трети мандат Стоев.

Най-много номинации от организацията е получил лидерът на партията Бойко Борисов. За водач на листата най-много гласове е получил Росен Желязков. Последното решение кое място ще му бъде отредено в листата е на Изпълнителната комисия на партията, поясни Ст. Стоев.

По-тежка е ситуацията при номинациите на БСП в община Сандански. Там са в патова ситуация, след като на последните парламентарни избори местният лидер Младен Тимчев се оттегли, а неговото място зае съветникът в местния парламент Методи Атанасов. Седмица след парламентарните избори Атанасов напусна общинското ръководство на БСП в Сандански и стана независим съветник в Общинския съвет.

Под въпрос е дали отново войводите ще заложат на адвокат Георги Батев, който спечели най-много гласове, но след като партията не премина 4-процентовата бариера, остана извън парламента. Вторият кандидат бе съветникът Ивелин Терзийски. Той също получи около 1000 гласа.

От партията на Слави Трифонов ИТН ще заложат отново на д-р Христо Глушков. Усилено се спряга името на съветника Явор Аргиров да бъде издигнат от политическия проект на Кирил Петков и Асен Василев “Продължаваме промяната”.

В листата на “Демократична България” от община Сандански все още няма решение дали има представител, това заяви Ради Динев и допълни, че предстои ръководството на ДБ да вземе решение дали ще има и кой ще бъде.в.Струма

България е пред избори, които са на път да счупят всички рекорди по острота на сблъсъка, пропаганда и черен пиар.

Вот „две в едно“ е в интерес на президента Радев и на силите на промяната, тъй като вдига активността и намалява тежестта на твърдите ядра.

46-то Народно събрание произведе много шум и малко реални резултати. Той остава в историята с три неуспешни проучвателни мандата за правителство, актуализиран бюджет и фиаско на амбициите за промени на терена на правосъдието.

Политическата реторика в рамките на парламента деградира до лични обиди и разправии с кухненски характер. България се отдалечи от европейския образец за правене на политика.

Отново всичко е избори. За първи път в България се провеждат парламентарни и президентски избори в един и същи ден. Те се ускоряват взаимно и очакваме по-висока избирателна активност в сравнение с юли, при цялата условност на прогнозите в пандемична ситуация.

Отчитаме нараснал интерес и мобилизация. Облаците над икономиката провокират допълнително желание въпросът за властта най-сетне да бъде решен.

Политическото пространство в зоната на партиите, направили заявки за промяна, е пренаселено. Избирателите са атакувани с послания от всички посоки. Предстоящата кампания ще бъде много динамична.

Бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев разбъркаха политическия пасианс и поставиха всички на нови стартови позиции - и за парламентарните, и за президентските избори.

Като поведение и реторика проектът е абсолютният антипод на „Има такъв народ“. „Продължаваме промяната“ се опитва да запълни дефицита на съгласие, който възниква в протестния сегмент. Силата, която търси пробив през ноември, е поредният проект, чиято легитимация е на базата на харизма. Проектът изглежда с европейска кройка от 21 век, а не от 90-те години на миналия. И засега е по-скоро красива опаковка, без плътно съдържание. Налице е поредната catch-all-party, която ще взима привърженици с различни убеждения и политическа сила, която в съвременните реалности на бърза комуникация може да мобилизира електорат чрез мрежите. 

Петков/Василев вдигнаха много летвата пред себе си и съществува риск да не я прескочат. Гаранции, че ще съберат около себе си само почтени хора няма, а появата на съмнения бързо ще ерозира доверието към тях.

Резултатите от изборите на 14 ноември ще покажат дали има условия за генерационна и манталитетна промяна в българската политика.

Докато липсват базисни ценности в страна от Европейския съюз (справедливост, върховенство на правото), винаги ще има терен за нов политически проект, който може да се изстреля към парламента с обещания за почтеност.

Ролята на президента е проблематична в контекста на новото партийно строителство. Румен Радев не може да се идентифицира изцяло с проекта, но не може и да се разграничи. Идентификацията би му попречила да привлече гласове от целия спектър, а дистанцирането е трудно, тъй като Петков и Василев бяха част от екипа, на който той делегира абсолютно доверие. „Промяната продължава“ се освети като инженерингов проект, чиито следи водят към президентската институция.

Румен Радев се насочи към битката за втория мандат с ветрило от партии и с много ясни врагове от партийния лагер – ГЕРБ и ДПС. Радев изгради мрежова структура на подкрепа и играе сложна игра, като се движи по цялото политическо пространство.

Кандидатурата му бе издигната от Инициативен комитет, който обедини необединимото – либерали и консерватори, русофили и русофоби, националисти и глобалисти. Президентът се оказа гъвкав и хлъзгав на геополитическия терен.

Целта, която той постави - укрепването на държавността, е над идеологиите и се родее с „няма ляво, няма дясно“, което налагат бившите му служебни министри, насочили се към партийно строителство.

В последния ден на септември стана ясно, че ГЕРБ застава зад ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков за държавен глава, като формулата е същата като тази на Радев – Инициативен комитет.

Основното послание, с което кандидат-президентската двойка проф. Герджиков-Невяна Митева влиза в кампанията, е за обединение ("Наистина обединени"). Това е лайтмотивът, с който се търси контраст с фигурата на Радев.

Проф. Герджиков е антиподът на сегашния президент, който вече не е сам в състезанието.

Интригата за президентския вот се заплете допълнително с включването в надпреварата на председателя на ВКС Лозан Панов, подкрепен от "Демократична България". Така наречената градска десница изглежда силно мотивирана.

С издигането на Лозан Панов се намесва трети силен играч, защото той е легитимен представител на демократичната общност и ще успее да мобилизира огромната част от този вот. Кандидатура му се приема практически безкритично от тази общност. Това без съмнение е лоша новина за Радев, защото той разчиташе, че част от тези привърженици ще гласуват за него още на първи тур.

Прогнозата на социолозите, че балотажът става неизбежен, а преизбирането на Радев не е сигурно.

Зад проф. Герджиков на балотажа имаме сигурни 1 милион гласа – твърдите електорати на ГЕРБ и на ДПС. Към това трябва да прибавим и някаква периферия, чиято големина ще зависи от неговата кампания в оставащите 40 дни.

За Радев вторият тур е проблемен. Няма кой да работи на терен за него между 14 и 21 ноември. Ръководството на БСП очевидно има сериозна дистанция от Радев и надали ще даде всичко от себе си между двата тура. Не виждам никакви знаци, че за него силно мотивирано ще работят ИТН или "Продължаваме промяната". Общо взето, Радев ще трябва да разчита на себе си между двата тура. Но да се върнем към активността – при така подредените числа, при 3 милиона активност на втори тур Радев печели втори мандат. При 2 милиона активност на балотажа, Герджиков ще е президент. 

Инициативните комитети са политическата мода на Президентски избори 2021, но зад всички кандидати личат строените партийно корпуси.

ГЕРБ води в социологическите проучвания, но без да регистрира прилив на доверие.

БСП е в зоната на партиите, които имат шанс за второто място.

Партията се стреми да се дистанцира и от модела на ГЕРБ, и от деструктивната сила на революционния ентусиазъм.

Очертава се предизборна кампания, която ще се движи в трасето на умереността, като тушира огромното напрежение в и около партията. То е генерирано както от вътрешната опозиция, така и от новия проект, който носи родилното петно на (про)президентска партия.

Традиционната за България партийна система е в стрес.

„Има такъв народ“ трайно загуби възможността да лидира политическите процеси. Сривът в електоралната подкрепа я изважда от позицията да получи мандат за правителство. Два пъти го държаха в ръцете си и два пъти го изпуснаха. Трети шанс най-вероятно няма да имат.

Коалицията „Демократична България“ е в нова ситуация. Потенциалът й да привлича центристки и реформаторски гласове е блокиран от новия проект. Чува се скърцане със зъби в посока на „Дондуков“ 2.

Обединение тип СДС, наложено на самия старт на прехода, не се състоя.

ПП иска да измери собствената си електорална тежест – капитал, с който да седне на масата за преговори след изборите.

ДПС направи заявка за много активна роля в президентските избори.

Исторически новото е, че Движението най-вероятно ще излезе не просто със собствена кандидатура, а с кандидат за президент с турско име.

Това е продължение на вълната от недоволство сред българите от турски произход, отключила се след въпроса на президента към лидера на ДПС коя е неговата родина-майка.

Конфликтът Радев-ДПС е дълбок и незатворим.

Изправи се.БГ. Ние идваме!“ попадат в застрашената зона, която не им дава сигурност за присъствие в следващия парламент.

Групата бе някакъв мини прототип на ПП в обединението на десни, леви и центристки формации. Тя е най-засегната от появата на ПП, тъй като въпросът за нея става екзистенциален.

Икономиката и енергетиката стават топтема в предстоящите горещи предизборни дебати.

Цената на тока е Рубиконът, който служебното правителство трябва да премине. Всички бомби, залагани в енергетиката от години, могат да избухнат с пълна сила.

След забавената ваксинация надвисналата екокатастрофа в Черно море от заседналия Vera Su е вторият провал на служебното правителство. Рискът бе подценен, върви се след събитията.

Имунизацията не ускорява темповете си, въпреки всички произтичащи от това рискове – претоварване на здравната система, превръщането на страната в ендемична зона, икономическо изоставане, поява на български щам и др.

Липсва политическа воля за разширяване на мащаба.

Инфлационната и ковид-кризата вече образуват взривоопасна смес.

Регистрираме и друг феномен – политически сили, които подкрепят Радев, нямат кураж да излязат срещу него, но критикуват все по-видимо действия на служебните министри.

Зелената сделка/въглищните централи, Република Северна Македония, корупцията и върховенството на правото са горещите точки в актуалния диалог София-Брюксел, и те образуваха неделимо цяло.

Служебното правителство не може да отстъпи за Република Северна Македония, както и не е в ситуация да поеме високата социална цена за затварянето на електроцентралите от Маришкия басейн.

И в изявленията на Румен Радев, и на Кирил Петков/Асен Василев присъства защитата на българското малцинство в РСМ като условие за промяна на нашата позиция. Това означава, че сваляме летвата по-ниско, тъй като въпросите за тълкуването на историята, за основите на антибългаризма, върху който се гради северномакедонската нация, отиват на заден план.

Преодоляването на българското вето е цел и на Брюксел, и на Вашингтон, които търсят пробив с всички възможни инструменти. Интересът на Вашингтон за евроинтеграцията на РСМ е по-силен, отколкото този на ЕС, където могат да се отличат нюанси в наша полза.

В последните 30 години България влиза от експеримент в експеримент, което е белег на перманентна криза в отношенията между елит и граждани. Страна, която не съумява да създаде трайни политически традиции може да бъде лесно управляема от външни интереси.

Новините за енергийните пазари валяха през месеца, предвещавайки бури в сектора.

Високото търсене на суровини и енергия в постпандемичното възстановяване на световната икономика стимулира покачване на техните цени, което започна със суровините и металите, а през септември се пренесе върху газа и петрола.

Българските проекции на енергийната криза са амалгама от хаос, съмнителни истини и откровен популизъм. Покачването на цените на електрическата енергия в България започна преди скока в международните цени. Да се обяснява увеличението на цените с международните фактори не е цялата истина. Дебалансирането на българската енергетика, липсата на инвестиции и дефектите на либерализацията на пазара се отразяват върху българските цени.

Подкрепата на бизнеса и домакинствата срещу скока на цените на енергията е в плен на политическата криза.

През последните дни правителството инициира мерки за намаляване на негативните ефекти от ценовия шок – тоест предвижда се редуциране на ефектите, но не и причините.

Вътрешните фактори на инфлацията, сред които дебалансираност на вътрешния пазар, незаконен внос и други, ще продължават да движат инфлацията нагоре. Цената на отлаганите структурни реформи все повече ще се показва в цените на стоките и услугите.

Добавени коментари

Сандански публикува:
08 Октомври 2021 | 17:55
"Най-големият враг на народа- това е интелигенцията, отгледана от колонизаторите." Джавахарлал Неру
GERB публикува:
06 Октомври 2021 | 22:45
СТОЯН НЯМА ШАНС ЧОВЕКА СЕГА С МАНОЛЕВ НЕМОГАТ ДА КУПУВАТ СИ ОТИВАТ ЗАВИНАГИ ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА СЦЕНА
видов ден публикува:
06 Октомври 2021 | 20:14
ГЕРБ умират братя Българи. Партията на Кирил Петков и Асен Василев Продължаваме промяната ще размаже статуквото и Слави с фалшивата партия ИТН.

Добавете Вашия коментар

TOP