Експерти гадаят: Цели ли се вече Борисов в предсрочни избори

Цели ли се Борисов в скорошни нови избори? При нови предсрочни избори може да отпаднат „малките” партии. Потребността от силна ръка ще бъде осезаема, абсолютното мнозинство – постижимо. Или пък голямата коалиция. Борисов вече прилича на президент – той е по-скоро арбитър в отношенията между партии и личности в мнозинството. Това коментират от Института „Иван Хаджийски” в редовния си месечен анализ за политическия ноември.

Анализите се изработват от експертна група, в която са проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев.

Експертите отбелязват, че проектобюджетът за 2015 година рамкира дяснолибералния профил на правителствената политика, независимо от участието на националистическа и лява формация.

"Не беше ли твърде шумна акцията на ДАНС срещу радикалния ислям? Създаде се впечатлението за своеобразен отчет пред западните съюзници: „ние не спим”, коментират още анализаторите.

"Защо „малкият” коалиционен партньор присъства по-стабилно в медиите от „големия”?", питат още експертите и отбелязват, че РБ заприлича на съвкупност от два лагера, които не говорят помежду си, а само с Борисов. Въпреки това е пресилено да се говори за непосредствено предстоящ разпад на реформаторите, смятат от Института „Иван Хаджийски”. Не се знае кое ще е по-опасно за Реформаторският блок – липсата на лидер или форсираният избор, коментират анализаторите.

Миков се раздели с част от „червени фараони“, без да разширява позициите на „богатите младоци“. Вътрешните разделения в БСП далеч не са овладени, твърдят експертите.

Включването на АБВ в дясно управление не изглежда толкова самоубийствено, колкото иначе би било. АБВ действително рискува да отблъсне избирателите, които са виждали в него шанс за ново ляво, свободно от зависимостите и тромавата организация на БСП. Като млада партия обаче АБВ избра да създава свои мрежи на влияние, коментират ситуацията с партията на Първанов анализаторите.

Нестабилната парламентарна конфигурация дава шансове на ДПС. Казуси като новините на турски език са подходящ повод за вътрешна мобилизация и преутвърждаване на собствената идентичност. Изявлението на турския посланик в подкрепа на позицията на ДПС е ново свидетелство за затоплените отношения с Анкара, които не бива да се подценяват", се казва още в анализа.

Според експертите от Института „Атака“ е добила нови шансове да доказва себе си като истинска и последователна антисистемна партия. Тепърва партията ще печели нови привърженици с радикалното поведение и отказа от диалогичност, които ги правят действително единствени на фона на другите парламентарни формации.

Международният възел от ноември

Анализаторите смятат, че „студът” в международния климат се увеличава. Констатации за опасността от нова Студена война (и за необходимостта да се избегне) правят Михаил Горбачов, Хенри Кисинджър, Владимир Путин, Дейвид Камерън и президента на Финландия Саули Нийнстьо. Понятието „Студена война” се актуализира, но не и „разведряване”.

Единствените знакови позитивни действия през месеца изглеждат впечатляващото посещение на папа Франциск в Истанбул и декларацията на председателя на КНР Си Дзинпин за поврат към добросъседски отношения.

Създава се впечатлението, че като цяло международните отношения се усложняват и влошават. Основните действащи играчи на световната сцена попадат в капани, които са трудно разрешими на този етап, изискват повишена гъвкавост и умения за реалистична оценка. Едновременно с това потребността от диалог остава или без достатъчно покритие (Бризбейн, среща на 20-те) или без ясни последици (украинската инициатива на Щайнмайер).

Украинският възел се заплита. Минското споразумение беше двустранно торпилирано. Двете самопровъзгласили се републики – Донецка и Луганска, проведоха избори, с които се легитимират. (Южна Осетия вече призна Донецката народна република).

В отговор Киев отмени законите за автономия и за амнистия, след което фактически обяви икономическа, финансова и транспортна блокада на Донбас: прекрати изплащането на пенсии и заплати, затвори банките, нареди да се изтеглят административните учреждения, държавните предприятия, болниците, театрите, университетите, училищата… Прекратени са и транспортни връзки, включително полетите от летищата в Харков и Днепропетровск, използвани от жителите на Донбас.

Ходът е рисков и безпрецедентен. Вероятно властта се надява неизбежното влошаване на икономическото положение да стимулира завръщането на разбунтуваните територии под нейната юрисдикция. Реалистичен, обаче, е и другият вариант – да се задълбочат разделителните линии и да форсира процесът на разпад на държавата. Киев сам влезе в капан, от който има два изхода: нова война или признаване на статуквото.

Самият Донбас също е в капан. Издържал на основните удари на т.нар. „антитерористична операция” с цената на разрушена инфраструктура и икономически потенциал (80% от каменовъглените шахти са извадени от строя) и подложен на постоянен артилерийски обстрел, той не ще може дълго да се самоиздържа и да крепи жизненото равнище на населението. В Донецк създадоха „Централна републиканска банка на ДНР” и дори изплатиха (за първи път от месеци) пенсиите. Но до кога? Изходите са два: капитулация и връщане към Киев или обръщане към Русия. С това обаче се стига до нов капан.

Русия не разполага с ресурса да поеме Донбас – нито геополитически, нито икономически. Не може и да се откаже от него. През изминалата половин година с изявленията и поведението си Русия повдигаше духа на донбаските жители като част от „руския свят”, пораждаше надежди. Да се дистанцира сега ще бъде възприето като предателство и руското ръководство ще плати не само морална, но и вътрешнополитическа цена. Но външнополитическата и икономическата цена стават също непосилни. Дилемата да се поеме издръжката на Донбас или да се изоставят ДНР и ЛНР съдържа две противоположни, но еднакво неприемливи опции.

От друга страна, ЕС също попада в капан. Европейската антиномия съдържа теза („Русия е необходим партньор”) и антитеза („Санкциите срещу Русия са неизбежни”). Като налага санкции на своя необходим партньор, ЕС ще загуби през 2015 г. 40 млрд. евро. Европейската икономика е едва на ръба на излизане от кризата. Понятно е, че санкциите се посрещат все по-скептично в европейските бизнес среди. И разбираемо е, че Съюзът не може да си позволи да отстъпи безславно именно в този момент, въпреки лекцията на консерватора Клаус и поученията на либерала Геншер.

Дилемите на геополитическия връх изглеждат най-лесни, но може би са най-трудни или поне най-отговорни. САЩ са едновременно в „мек” сблъсък с Китай, както пролича на срещата в Пекин на страните от АТИС (Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество), в „твърд” сблъсък с Русия, както пролича на срещата в Бризбейн на „Големите 20”, и в „остър” сблъсък в Близкия Изток – и с Ислямска държава на новоизпечения халиф, и със Сирия на президента Асад. Генералната дилема е: плавно преминаване към многополюсен свят или силово придържане към ролята на световен лидер. Във Вашингтон е ключът към поредицата „капани”. Но самият Вашингтон попада в своеобразен вътрешен „капан”: президент-демократ и републиканско мнозинство и в Сената, и Конгреса след последните избори. Украинските медии, може би все пак доста преждевременно, ликуват, че се формира проукраинско лоби, което ще издейства доставката на оръжия.

Проличава, че България не е готова за новата Студена война – икономически, политически, морално и психологически. Вече започват да се чувстват икономическите негативи от украинската криза. Информациите за разполагане на американски войски в България са предупреждение за рискове, към които българският политически елит подхожда доста лекомислено.