Днес имен ден празнуват всички с имената...
Днес Църквата почита преп. Ксенофонт и семейството му, както и Св. Амон.
Преподобни Ксенофонт, съпругата му Мария и техните синове Йоан и Аркадий живели през V век в Цариград. Ксенофонт изпратил синовете си да се учат в Бейрут. При изпращането им той произнесъл наставление, което е достатъчно за цял учебник по истинско християнско възпитание.
По пътя корабокрушение разделило братята.
Повече никой никого не видял. Всеки мислел другия за погинал. Но Бог не оставил никого да погине. Всички до един се спасили, изхвърлени на различни брегове.
Йоан решил да скрие своята тъга и да потърси душевното си спасение в някой от близките манастири. Подобна била съдбата и на по-младия брат Аркадий. Той имал щастието да срещне на пътя си един прозорлив и свят старец, който го утешил със съобщението, че брат му и останалите техни спътници от кораба са живи и че всички са постъпили в манастири.
Изминали две години без никаква вест от двамата синове.
Ксенофонт и Мария с растяща тревога напразно чакали вест от своите любими рожби. Бащата изпратил верен слуга да потърси младите си господари. Той намерил един от слугите, които преди две години тръгнали с младите господари за Бейрут. И узнал страшната истина. Този монах също мислил, че е единственият, който е преживял корабокрушението. Преданият служител се завърнал и разказал на Мария за гибелта на кораба и на нейните синове, а тя съобщила на Ксенофонт.
Двамата се затворили в своята молитвена стая
и през цялата нощ променяли сълзите с молитва и спомен за синовете си с надежда за бъдещия живот на своите чисти и праведни рожби. Изморени от силните преживявания, те задремали и Бог ги утешил с чудно видение на техните деца, от което пламнала надеждата им, че те навярно не са загинали. На сутринта решили да заминат за Йерусалим.
Когато били в околностите на реката Йордан, те срещнали прозорливия старец на малкия си син Аркадий.
Той устроил общата щастлива среща най-напред между двамата братя – монаси, а след това и на синовете с техните родители. Тази среща станала в храма Гроба Господен. Братята се познали един друг и прегърнати изливали в радостни сълзи горещата си благодарност към Бога за своето необикновено намиране в ангелския образ на иноческия подвиг. Но родителите не могли да познаят двамата си сина – толкова много били те променени от строгия молитвен и постически живот в своите манастири.
Най-сетне в страноприемницата, където били отседнали Ксенофонт и Мария, старецът накарал Аркадий да разкаже пред родителите си своята и на брата си история. Неизказана била радостта, неспирни били общите сълзи от това богоустроено събиране на цялото благочестиво семейство на Ксенофонт.
Старецът изпълнил молбата на родителите да постриже и тях в монашество, след което ги наставил в пътя на иноческото житие.
Мария постъпила в женски манастир и достигнала върхове на монашеското съвършенство, като била удостоена с дара на чудотворството и с блажено отшествие във вечността на Божиите угодници. Йоан и Аркадий отишли със стареца си в пустинята, където ги последвал и Ксенофонт, след като раздал цялото си имущество на бедните и освободил всичките си роби. Ксенофонт също се прославил с дар на пророчество, а цялото семейство било причислено от Църквата в лика на светците заради дивните подвизи на своя отшелнически живот.
Преподобният Амон бил роден в Египет.
Въпреки че още в най-ранна възраст бил лишен от родителите си, той бил възпитаван в страх Божий и от младите си години придобил любов към четенето на Божествените книги. Когато достигнал пълнолетие, чичо му започнал да го принуждава да се ожени. Като предпочитал девството пред съпружеството, но заедно с това желаейки да изпълни волята на своя чичо, Амон започнал да размишлява, как би могъл да съвмести девствения живот с брачния. След като се жени св. Амон и съпругата му живеят в девство. Девицата се трудела и се занимавала с къщната работа, а свети Амон ежедневно изнурявал плътта си, работейки по цял ден в своята градина. Когато вечер се прибирал в дома си, той вкусвал по малко хляб заедно със своята съпруга, или по-добре да се каже - сестра. В полунощ те двамата ставали на молитва, а в ранно утро Амон отново излизал да работи и се трудел така до вечерта. Така тази двойка, живеейки в младите си години като че посред огън, не изгоряла: защото те преодолели всякакви плътски желания в себе си.
По-късно св. Амон станал монах в Нитрийската пустиня. В Нитрийската планина преподобният Амон започнал да води отшелнически живот, трудейки се и подвизавайки се за Бога, на Когото служел денем и нощем с цялата топлота на духа си.
Имен ден празнуват всички, които носят имената: Живко, Живка и Зоя.
Името Живко има славянски произход и означава „жизнен". То е израз на родителското желание детето да е живо и здраво.
Освен през януари именният ден на Живко, Живка и производните им се чества и в първия петък след Великден. Денят се нарича Живоприемни петък, Животворни петък или Светъл петък