Директори на училища в Пиринско: Частни лица използват Закона за достъп до обществена информация като бухалка срещу нас

02 Юли 2019 | 21:06
0 коментара
Общество

Напълно законен начин да тормозят директорите на образователни институции и да източват делегираните училищни бюджети прилагат предприемчиви граждани. Позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, частни лица изпращат на официалните училищни имейли писма с всевъзможни въпроси, като например по колко чина има в класна стая, разписа на учебните занятия, колко процедури за възлагане на обществени поръчки за последните 3 години е провело училището. Съответно ако не получат исканата информация в законово определения срок от 14 дни, граждани, подали заявленията, завеждат дела за мълчалив отказ.

Съдът постановява съответният директор да отговори на искането, за да спази закона, и да плати разноските по делото. Жалбоподателят, който работи с един и същи адвокат, представя доказателства за огромен адвокатски хонорар, който трябва да му бъде възстановен.

"За това порочна схема”, сигнализираха директори на училища в Пиринско, силно притеснени от поредното получено наскоро писмо. С него лице, представящо се като Николай Иванов Кожухаров от град София, „бомбардира“ наред училищата в областта и иска от директорите да му отговорят на общо 9 въпроса.

„Уважаеми г-н/г-жо Директор,
Моля да ми бъде предоставена следната информация относно ръководеното от Вас учебно заведение:
1. Брой лица, работещи на трудови и на граждански договори към 31.12.2018 г., и колко от тях имат педагогическо образование.
2. Брой и вид незаети щатни длъжности към 31.12.2018 г. и времето, за което са били незаети.
3. Брой лица, придобили право на пенсия, но продължаващи да упражняват учителска професия.
4. Брой ученици, записани през 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
5. Среден брой неизвинени отсъствия на ученик за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
6. Брой ученици, останали да повторят същия клас през 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
7. Размер на държавни и общински бюджетни средства и субсидии, получени през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., и разходването им по пера.
8. Размер на реализирани собствени приходи през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и от какъв източник са собствените приходи.
9. Брой на проведени процедури за възлагане на обществени поръчки през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., стойността и предмета на всяка от тях.
Моля информацията да ми бъде предоставена по електронен път и в електронна форма на следния имейл адрес… Не възразявам информацията да е обобщена и да не съдържа данни на конкретни лица“, гласи искането на Кожухаров.

Въпросното писмо, което иначе не съдържа никакви реквизити – няма изходящ номер, подпис и печат, стресна директорите и най-вече ги ядоса, най-малко защото пристига в края на учебната година, като всички са претрупани от работа.

„Какво по-напред да свършим. Не стига че правим всевъзможни справки, провеждаме национални външни оценявания в 4, 7, 10 клас, матури, пишем дипломи и свидетелства, работим по приема в 1 клас, а за капак и това. Значи сега трябва да седна и минимум 3 вечери да пиша, да изчислявам, за да отговоря на въпросния господин“, коментира гневно директор на благоевградско училище, убеден, че ДЗОИ се използва като „бухалка“ за рекет над училищата.

С получаването на писмото ръководители на образователни институции масово взеха да се консултират помежду си как да отговорят на въпросите, а на помощ им се притече и Съюзът на работодателите в системата на Народната просвета, като председателят Диян Стаматов изпрати на колегите си инструкции как да процедират.

„Съветът ни към колегите е да отговарят, може да е кратко и сбито, но да дадат отговор на въпросите“, каза директорът на благоевградското VІІ СУ д-р Лилия Стоянова, която е член на Управителния съвет на СРСНПБ. Тя определи исканията на информация от частни лица като тормоз над директорите и допълни, че на тези практики трябва да се сложи край. В тази връзка в най-скоро време ще има заседание на управителния съвет, на което ще бъде обсъдено дали и какви промени в ЗДОИ могат да инициират от СРСНПБ.

Така след като се консултираха помежду си и със Съюза на работодателите, школските шефове отговориха на запитването кратко и ясно, а за 7-и и 8-и въпрос /за размера на бюджетите за последните 3 години и реализираните собствени приходи/ посочиха, че въпросната информация е публична и е публикувана на сайта на учебното заведение.

„Не ме интересува дали г-н Кожухаров ще бъде удовлетворен от предоставената му от мен информация. Важното е, че му отговорих и няма пак да ме съдят“, заяви директор, който бе сред първите, отговорили на питането. По повод „сблъсъка си с Темида“ ръководителят на училището призна, че предишното такова писмо е постъпило в края на календарната година. „Мисля, че беше на 28 декември, когато бяхме в грипна ваканция и не обърнахме внимание на питането, което тогава беше от 3 въпроса. После започна втори учебен срок и съвсем забравихме за въпросното писмо. Съответно заявителят заведе дело и предяви иск за съдебни разноски, за адвокатския хонорар в размер на 500 лв., които трябваше да платим”, разказа за горчивия си опит директорът.

Други школски шефове пък коментираха, че част от схемата е исканията за предоставяне на информация да се пращат през почивните дни/ваканциите, неработни часове или пък, както сега, в края на учебната година, когато натовареността на педагозите е най-голяма.

„Друг е въпросът, че част от тези имейли с въпроси отиват в спам и много колеги изобщо не ги отварят. Вследствие на това имаше заведени над 150 дела срещу директори нарушили ЗДОИ и не отговорили в 14-дневен срок. Тогава през декември въпросите бяха 3, а осъдените платиха разходите за адвокат по 500 лв., но сега исканата информация е много по-обемна, така че нищо чудно претенциите към неотговорилите да са в размер на 3000 лв.”, разясниха директори, неспиращи да се чудят кой е Николай Иванов Кожухаров и за какво му е необходима цялата тази информация.

Те си спомниха, че при предишни постъпили имейли един от заявителите разяснил, че се интересува от училищните данни, тъй като пише докторантура. Друг пък признал, че пратил въпроси не защото се вълнува колко учители работят в даденото училище, а просто искал да проведе нещо като стрес тест и да провери как ще реагират директорите в подобна ситуация.

Репортер на „Струма” опита да се свърже с Н. Кожухаров на посочения от него имейл. Не последва отговор.

Някои директори са на мнение, че такова лице не съществува и идеята е да се заведат дела срещу неспазилите закона.

Междувременно стана ясно, че някои от училищните шефове са направили собствено разследване и са установили, че лице в такова име Николай Иванов Кожухаров фигурира в регистрите и се води управител на фирма за превоз, спедиция, логистика.

„До каква степен и на кого училищата са длъжни да предоставят данни по Закона за достъп до обществена информация? Какво би следвало да предприемат директорите в такива случаи? С оглед на това, че вече има осъдени директори, смята ли Министерството на образованието да инициира промени в Закона за достъп до обществена информация?”. С тези въпроси потърсихме коментар от МОН.

След няколкоседмично чакане служителка на министерството призна: В галимацията около матурите и националните външни оценявания сме потулили някъде въпросите ви“. Все пак пиарката определи темата като много важна, помоли за търпение и взе нещата присърце.

Така, макар и необичайно, от МОН изложиха позицията си не писмено, а в телефонен разговор. От просветното министерство обясниха, че нямат информация за осъдени директори, а само знаят за 40 заведени към момента дела, които практиката сочила, че бивали прекратявани. Обадилата се служителка държеше да подчертае, че МОН и Съюзът на работодателите си сътрудничели, обсъждали подобни казуси и дори имали конкретни мерки срещу недобросъвестни лица, изискващи информация с идея да съдят неотговорилите им директори. Въпросните мерки обаче не могат да бъдат обявени публично, защото щели да станат достояние на всички, включително и на хората, които завеждат съдебните искове.

„Няма как да инициираме промени в ЗДОИ и да изключим директорите от този закон, така че те да не отговарят на такива запитвания, още повече че информацията за делегираните бюджети и заплати е публична. Това, което можем да кажем и е важно да се знае, е, че 14-дневният срок за отговор започва да тече не от получаването на писмото, а от завеждането му в деловодната система на училището“, съобщиха от МОН.

Междувременно стана ясно, че директори от различни области са стартирали подписка с искане за промени в ЗДОИ. Те считат, че законът е важен и необходим, но трябва да има баланс.

„Всеки има право на информация. Въпросът е да има баланс и да се изработи някакъв защитен механизъм, който да предпазва от издевателства над държателите на информация, а срещу това да се регламентира някаква гаранция, че човекът отсреща е този, за когото се представя, както и че няма да злоупотреби с информацията, която иска – дори да не обясни за какво му е нужна тя”, считат ръководители на образователни институции. Те допълват и че не би трябвало ЗДОИ да е толкова либерален по отношение на електронните заявления и би следвало, ако не се изисква електронен подпис, поне да се регламентира задължителна обратна връзка с искателя на информация, но не по имейл, а по телефона.

Според някои директори е най-добре заявленията по ЗДОИ да се подават лично или с писмо, но на хартиен носител. „Колегите са изнервени от цялата тази работа. И без това си имат достатъчно грижи и работа. Изнервени са, защото поради ненавременна реакция или недоглеждане (нерядко тези заявления наистина попадат в спама, а те нямат навика да отварят тази папка), могат да бъдат осъдени по закона и да плащат разходи за съдебни разноски. Трябва да се измисли по-чист ред за получаване на информация. Най-малкото да не се прави по сегашния електронен път, а да бъде поискана собственоръчно – чрез официално писмо, и да се конкретизира в какъв срок се иска тя в зависимост от нуждите на конкретния заявител. А не да се сочи законът, в който сроковете са унифицирани”, считат образователни специалисти, убедени, че трябва да се сложи край на това, по думите им, безумие – всеки да им търси каквато си иска информация, да ги „дебнат” дали ще нарушат 14-дневния срок и да ги съдят.в.Струма

Добавете Вашия коментар

TOP