Анализът на ИСА за март: Войната в Украйна и "голямата игра"

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец март 2022 година под заглавие:

 

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПЕТКОВ В МИННО ПОЛЕ ОТ КРИЗИ.

ВОЙНАТА В УКРАЙНА И „ГОЛЯМАТА ИГРА“

ПРЕЗИДЕНТЪТ ВЛЕЗЕ В СТУДЕНА ВОЙНА С КАБИНЕТА

 

ПРЕМИЕРЪТ – НА ВСИЧКИ ФРОНТОВЕ ЕДНОВРЕМЕННО

 

АРЕСТЪТ НА БОРИСОВ – СБЛЪСЪК МЕЖДУ СТАРАТА И НОВАТА ВЛАСТ

 

БСП – ВНАСЯ БАЛАНСИ В СЛОЖНА СИТУАЦИЯ

 

ДПС – С ОСТРА ПОЗИЦИЯ СРЕЩУ РЕВАНШИЗМА НА ВЛАСТТА

 

ПРЕФОРМАТИРАНЕ НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА

Предлагаме ви
РЕЗЮМЕ ОТ ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

Войната между Русия и Украйна е само началният епизод от преформатирането на международните отношения. Предстои установяването на нов световен ред.

Очертава се период на политическа нестабилност, който няма да приключи с евентуален край на военните действия. Налице са всички индикации за дълбока трансформация в геополитически формат, чиито амплитуди вече започват да оказват влияние и в България.

Свидетели сме на неприкрита борба между Русия и „колективния Запад“, ръководен от англосаксонското му ядро.

 

Ако досега България трябваше да се промушва през иглени уши, маневрирайки между Изтока и Запада, краят на това време наближава. Полето за лавиране ще бъде силно стеснено.

 

В областта на сигурността България няма възможности за маневри. Отделянето на по-висок процент от БВП за отбрана и модернизация на въоръжените ни сили е не само неизбежно, но крайно необходимо.
Членството ни в НАТО няма алтернатива.

 

Колебания от българска страна биха били използвани светкавично от съседни на България страни, чиито амбиции са замразени, но не са изчезнали.

В сферата на икономиката обаче, която засяга благосъстоянието на българските граждани, България трябва да има своя национална позиция.

Налага се изработването на антикризисен план по всички предстоящи предизвикателства. Трябва да е ясно какво прави страната при продоволствена, енергийна, финансова криза.

 

При налагане на санкции срещу Русия от наша страна контра-санкциите могат да бъдат далеч по-тежки, отколкото такива върху Португалия или Испания, например.

 

Държави, които са далеч от конфликта, биха могли да помогнат с оръжие на Украйна, но за България това е изключено. Всеки наш ход ще се разглежда далеч по-тежко и ще има по-сериозни последици.

 

Новата и старата власт в България влязоха в решителен сблъсък „кой кого“.

 

Сюжетът с Бойко Борисов – арест, освобождаване, разпит - се превърна и в точката, която през този месец концентрира в най-пълен обем войната между изпълнителната власт и държавното обвинение.

 

Събитието бе политически допинг за ГЕРБ и разочарование за опонентите на бившите управляващи.

 

В обществото доминират очакванията за резултати, а не за медийни сюжети.

 

Действията на правителството и на премиера се динамизираха в посока на борба с корупцията, като се цели реконструкция на цялостния имидж след първите признаци на ерозия.

 

Кабинетът показа желание да съдейства максимално за работата на Европейската прокуратура в България. Тя вече работи по рекорден брой сигнали.

 

Ако в своите мандати Бойко Борисов приоритетно демонстрираше близост с Меркел и Тръмп, сега Кирил Петков го прави с Байдън и Кьовеши.

 

Към Лаура Кьовеши има огромни очаквания, което е признание за неспособност на българския елит – политически и юридически - да се справи с проблемите сам.

 

Войната подчини на себе си цялата управленска динамика, като замрази в голяма степен предизборните обещания на управляващите формации.

 

Доверието към „Петков“ не е изчерпано, но по повод 100-те дни критики към кабинета дойдоха от всички посоки и кръгове. Отчетливата им многопосочност трябва да е червена лампа за кабинета и управляващото мнозинство, а 100-те дни – отправна точка за пълна мобилизация.

 

Правителството работи в трудна среда, но предсрочни парламентарни избори в обозримо бъдеще са много малко вероятни.
Алтернатива на сегашното управление не е изградена.

Премиерът Кирил Петков е на всички възможни фронтове едновременно, а те се множат и разрастват.

Слабите му страни са поставянето на знак за равенство между корпоративното и държавното управление, малък политически стаж, прибързаност в изявления и решения. Силните – няма политически грехове, успява да балансира коалиционните взаимоотношения.

 

Липсата на последователна законодателна програма на управляващото мнозинство налага в парламента дневния ред и темите на опозицията. В края на 100-те дни коефициентът на полезно действие е нисък. Дебатът за конституционни промени спря.

 

Засиленото присъствие на премиера в Народното събрание създава рязък контраст с мандатите на Борисов и е видима промяна.

 

Отношенията между президентството и изпълнителната власт влизат във фаза на студена война.

 

Началото на военните действия на Русия станаха катализатор за появата на различия и в полето на националната сигурност.
Въпреки напрежението, отворен канал за комуникация има.

 

Радикализацията на ГЕРБ след ареста на Борисов предизвиква реципрочен отговор на сплотяване около тезата, че предсрочни избори в този момент не бива да се допускат чрез партиите и институциите, ангажирани с промяна на статуквото.

 

Самонадценяването се оказва една от детските болести на „Продължаваме промяната“.

 

Реализирането на обещанията за върховенство на правото, прилагане на закона и справедливост са ключови за бъдещето на проекта на Петков/Василев.

 

Показният арест на Бойко Борисов втвърди цялата партия зад лидера.
Реално ГЕРБ получи политически подарък – теми, по които да говори (слаби доказателства, полицейщина, реваншизъм) и аргументи, с които да действа като радикална опозиция.

 

Водещата опозиционна партия изтощава противника, възползва се максимално от неопитността на новите в управлението, печели време да се реорганизира и да получи бонус от кризите.

 

През призмата на националния и обществения интерес БСП се явява нужния коректив в управлението.

Корнелия Нинова показва характер и принципи по възлови точки (оръжие за Украйна, санкции срещу Русия, избор на управител на БНБ), които могат да ни тласнат към политически авантюри, ако не се постигне консенсус.

 

През лидера си Слави Трифонов „Има такъв народ“ развива слаба динамика с изключение на избора на нов управител на БНБ.

 

Заставането на партията зад кандидатурата на Любомир Каримански за управител на БНБ е хазартен ход с неясни мотиви.

Същото се отняса и за ПП по отношение на кандидатулата на Андрей Гюров. И двете номинации крият рискове за управляващата коалиция и са неприемливи за банковия секто

 

Компромисите от участието в четворната коалиция започват да разяждат „Демократична България“ отвътре.

 

В сблъсък са две реалности - „ястребските“ настроения сред част от поддръжниците и необходимостта да се запази правителството.

 

Войната далеч надмина ефектите на ембарго и санкции, които сме виждали от времето на войната в бивша Югославия и очевидно трайно ще промени разпределението на икономическата мощ в света.

Конфликтът в Украйна безапелационно потвърждава необходимостта за намаляване на зависимостта на европейската икономика от Русия.

 

В икономически план военните действия се водят основно на територията на руската икономика и тук жертвите са колосални и трудно поправими. Жертви са и европейските и чуждестранните фирми, които са значителна част от руската икономика. Тяхното оттегляне от Русия във връзка със санкциите дава резултати в сложни правни казуси и огромни финансови загуби, които не e ясно кой, как и дали изобщо ще компенсира.

 

През март 2022 г. общият показател на бизнес климата у нас се понижава с 4.8 пункта в сравнение с февруари. Песимизмът е най-силен в промишлеността със спад от 7.1 пункта, като очакванията за следващите шест месеца се влошават вместо да се подобряват на фона на отпадането на мерките срещу пандемията и традиционното сезонно икономическо оживление.

 

Несигурната външна обстановка и нарастването на цените упражняват натиск върху вътрешното търсене и това потискане допълнително влошава перспективата пред растежа. Забавянето на растежа и растящата инфлация поставя в риск приходите в бюджета и възможностите за фискални стимули и компенсации.

 

Странното е, че България като страна-производителка и износителка на неенергийни стоки с очаквано най-високо поскъпване на международните пазари не дава признаци да се възползва от ситуацията. Очевидно има нужда от преоценка на ситуацията и перспективата, за да се формулират нови и бързи решения.

 

Един добър екип в БНБ, който се справи в три кризи, си отива, за да бъде заменен с нов с неясни предимства.

 

Признак на по-слаби демокрации е новите политици да отхвърлят всичко добро направено от предходните и така да се опитват да се легитимират пред обществото. Случаят с БНБ е друг – видя се незрялост в оценката и неосъзнаване на важността на тази институция.

Русофобията в западните държави и американофобията в Русия достигнаха исторически максимуми и ще бъдат пречка за дипломатическо разрешение на кризата. Тревога би трябвало да предизвикват предприетите както от Русия, така и от колективния Запад мерки за въвеждане на открита цензура, което е удар по един от основните стълбове на съвременната демокрация – свободата на словото.

Според ИСА прекратяването на военните действия в Украйна по всяка вероятност ще бъде реализирано на два етапа. Първият ще бъде след като приключат сегашните преговори между Киев и Москва, които чрез временно примирие на практика ще замразят конфликта. Вторият етап ще оформи траен мир с гаранции за него от страна на основните геополитически играчи и (в най-добрия случай) на ООН.

 

ПРОГНОЗАТА на ИСА е, че първият етап може да бъде реализиран най-рано в края на април – началото на май, а вторият не по-рано от 2023 г.

Очертават се сериозни кризи – продоволствена, енергийна и по-целия периметър на производствената сфера, които ще засегнат в по-голяма или по-малка степен всички икономики без изключение. Това несъмнено ще доведе до нова бежанска криза от Африка, която основно ще бъде проблем на ЕС.

Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи

Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи

Проф. Даниела Бобева (икономика)

Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)

Международни наблюдатели:

Д-р Пламен Христов (Гърция)

Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)

Борислав Ангелов (Северна Македония)

Епицентър.бг