2022 година: Инфлация, лихви, сделки: Какво стана на икономическия фронт!
Инфлация, лихви, икономическо забавяне.
Това са ключовите думи на изминалата 2022 година, която в много отношения се оказва повратна за ветровете на икономическите процеси по света. В основната на рекордната инфлация, която на практика се разпростря навсякъде, стои историческото поскъпване на енергоносителите.
Докато през миналата година поскъпването на материали и суровини се дължеше на рязкото възстановяване на търсенето след локдауните, наложени заради ковид пандемията, то през 2022 година основен принос за това имаха последиците от нахлуването на Русия в Украйна, пише actualno.bg.
Процесите по спирането на печатницата за пари моментално се отразиха и на най-големи капиталов пазар в света – този в САЩ, където големите технологичните компании претърпяха драстичен спад в цената на акциите, изтривайки част от богатството на технологичните милиардери. Все пак годината предложи няколко вълнуващи сделки на корпоративния фронт, като навярно тази, която разбуди най-сериозен интерес, беше придобиването на социалната медия Twitter от небезизвестния милиардер Илон Мъск.
2022 беше годината на високата инфлация. Всички развити икономики отчетоха ускорение на потребителските цени, невиждано от десетилетия. Инфлацията в еврозоната достигна рекордните 10.6% през октомври, което е най-високото равнище, откакто изобщо се води тази статистика. Поскъпването във Великобритания удари 11.1% през същия месец, което е 41-годишен връх, а инфлацията в САЩ се изстреля до 9.06% през месец юни – отново ниво, невиждано от четири десетилетия. Инфлацията в България достигна пик през месец септември от 18.7%, чупейки 24-годишен рекорд, като водещите компоненти за резкия скок в индекса на потребителските цени бяха цените на енергията и храните.
Известно време през тази година България бе в топ 5 по-най-висока инфлация в Европейския съюз, но през последните месеци страната ни изпадна от челните места в подреждането. Страните с най-висока инфлация в ЕС през тази година са Балтийските държави и Унгария, където годишния ръст на хармонизирания индекс на потребителските цени надхвърли 20%. А защо Унгария: Числата показват, че Виктор Орбан съсипа икономически Унгария.
Според хармонизирания индекс на потребителските цени, които се прилага в ЕС, пикът на инфлацията у нас през септември е бил на ниво от 15.6%. Въпреки че България е лидер по ръст на разходите за труд на работодателите в ЕС през тази година, това не се оказва достатъчно в състезанието между доходи и цени. Средната брутна заплата у нас нараства с 15.81% на годишна база и към края на месец септември възлиза на 1 787 лева, сочат данните на НСИ. Това означава, че реалният ръст на доходите от заплата е на практика нулев, ако използваме хармонизирания индекс на потребителските цени, и откровено отрицателен, ако приложим родния измерител за потребителската инфлация.
Инфлацията започна да намалява през последните два месеца, но остава основен проблем относно евентуалното влизане на България в еврозоната. През тази година страната ни заяви ясно намерението да приеме еврото от 1 януари 2024 година. Въпреки че към този момент България не покрива някои от изискванията за членство в еврозоната, като ценовата стабилност например, международната ситуация прави така, че приемането на еврото изглежда съвсем възможна цел, още повече, че е част от ангажиментите, съпътстващи влизането на България в ЕС. Как ще се преобразуват цени, заплати и пенсии след приемането на еврото? Така или иначе, понастоящем този дебат у нас е пренесен по-скоро на политическото поле, отколкото на икономическото.
2022 година бе белязана от поскъпването на енергоносителите по света и от пренареждането на глобалните енергийни пазари в резултат на руското нахлуване в Украйна и политиката на санкции, ценови тавани и прочее. Цената на природния газ в Европа счупи всички рекорди, достигайки своя пик в края на месец август, когато сесията на нидерландския газов хъб TTF приключи с цена от 345.7 евро на киловатчас. Това представлява поскъпване от 430% спрямо края на предходната 2021 година, когато цената бе 65 евро за киловатчас. Поскъпването се дължеше на прекъсванията в подаването на природен газ от основния доставчик за Европа – руската "Газпром". В последствие, с осигуряването на алтернативни доставки на синьо гориво и запълването на газовите хранилища, цената на газа падна, като към момента на подготвяне на материала стигна до под 85 евро за пръв път от март насам.
Въпреки това, анализаторите са единодушни, че през следващата година цената може отново да се изстреля нагоре, тъй като търсенето отново ще скочи в резултат на запълването на запасите за следващия зимен сезон. Таван на цената на газа в ЕС поставя под риск осигуряването на доставки за следващата зима. Всичко това провокира европейските държави да погледнат масово към втечнения природен газ (LNG), като само за няколко месеца фокусът на Европа се обърна към създаването на инфраструктура за едно бъдеще, където LNG ще има все по-централна роля.
България също направи сериозна стъпка към диверсификация на газовите доставки, като официално беше открита газова връзка с Гърция, чрез която ще тече азерски газ. Проектът, който се влачи едно десетилетие, беше открит на фона на споровете с "Газпром" относно начина, по който трябва да се заплащат доставките на синьо гориво – в рубли или не. Относно петролните доставки към "Лукойл" у нас, страната ни получи дерогация от общия план на ЕС да обърне гръб на руското черно злато, но с изричното условие, че преработените нефтени продукти не могат да се реализират в последствие на европейския пазар, както и на пазари на трети страни, с изключение на Украйна. Това пък доведе до неприятности за директора на "Лукойл" и обяснения.
Пуснаха официално IGB, европейски и регионални лидери го нарекоха свобода.Промяната на енергийната карта през 2022 година провокира и масово насочване на погледите към Африка като следващата дестинация, която може да стане доставчик на газ за Европа. Сътресенията на енергийния фронт провокираха и държавна намеса, под формата на действия по национализация на някои от най-големите енергийни компании в Европа, като Électricité de France (EDF) във Франция и Uniper в Германия. На фона на това, потреблението на въглища се изстреля до десетгодишен връх напук на зелените политики, тласкащи ЕС и други развити пазари към бленуваната въглеродна неутралност.
В същото време САЩ увеличиха доставките си на втечнен природен газ в резултат на засиленото търсене в Европа, което ги превърна в най-големият износител на LNG през първото полугодие на тази година. Китай също взе парче от баницата благодарение на дългосрочните си договори за доставка на LNG, подписани преди събитията в Украйна, което позволи на страната да препродава втечнен природен газ на доста по-високи цени. Освен това Китай и Русия задълбочиха взаимоотношенията на енергийния фронт, като Москва се надява за дългосрочно сътрудничество в доставките към Пекин.
Цената на петрола не изостана от тази на природния газ, като през 2022 година достигна висини, невиждани от повече от десетилетие. Пикът беше в началото на март, като на моменти цената на фючърсите върху суровия петрол тип "Брент", референтен за Европа, надхвърляше 130 долара за барел, след като в края на миналата година бе на ниво от 77.7 долара. Подобно на ситуацията при газа, цената падна до равнище, сходно с това от края на миналата 2021 година. Част от света, включително ЕС, реши да не купува руски петрол, докато по други географски ширини, като Индия и Китай, приеха тази новина като промоция, възползвайки се от сериозни намаления в цените.
Но влизането на таван на цената на руския петрол благодарение на Г-7 променя правилата на играта - Русия се забави с отговора, защото 60 долара на барел всъщност ограничава приходите на Кремъл, но не ги превръща в пълна загуба. В България всичко това се материализира под формата на поскъпване на стоки и услуги, като с настъпването на зимния сезон, кризата започна да се пренася и към сметките за отопление на гражданите.
Ускорената инфлация провокира централните банки по света да започнат рязко повишаване на лихвените си проценти, като подобен процес не бе наблюдаван от десетилетия. Всички основни централни банки в света затегнаха паричната политика, водени от Федералния резерв на САЩ, Банката на Англия и Европейската централна банка, която беше последната основна банка, включила се в новото нормално. Затягането на паричната политика би следвало да намали ликвидността и потреблението, което от своя страна да охлади ускоряващата се инфлация. Цената обаче може да се окаже солена, тъй като процесът има потенциал да удари икономиките по света, тласкайки ги към рецесия. За този сценарий се готвят както САЩ, така и Европа.
Международният валутен фонд очаква през следващата 2023 година растежът на световната икономика да се понижи до 2.7%, спрямо очакван ръст от 3.2% през 2022 година, като подчертава, че има 25% шанс глобалният растеж всъщност да е под 2%. "Над 1/3 от световната икономика ще се свие през тази или следващата година, докато трите най-големи икономики – САЩ, Европейския съюз и Китай ще продължат да са в застой. Накратко – най-лошото тепърва предстои и за много хора 2023 година ще се усеща като рецесия", посочва главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринчас в доклада World Economic Outlook, представен през месец октомври тази година.
Очакванията на МВФ за България са сходни – прогнозиран ръст на икономиката за тази година от 3.9%, след което свиване до ръст от 3% през 2023 година. Прогнозата е малко по-висока от последните данни за развитието на родната икономика на Националния статистически институт. Брутният вътрешен продукт на страната ни забавя годишния растеж вече три поредни тримесечия. След като изненадващо се оказа, че според ревизираните данни, БВП на България е нараснал през миналата година със 7.6%, а не с първоначално посочените 4.2%, растежът започна плавно да се свива. През първото тримесечие на 2022 година икономиката е добивала 5.2% на годишна база, през второто тримесечие растежът намалява до 4.6%, само за да се свие до 3.3% през третото тримесечие. Тенденцията засяга целият Европейски съюз, където за сравнение, средният годишен ръст през третото тримесечие възлиза на 2.5% и 2.3% конкретно за страните от еврозоната.
Новата парична политика на централните банки по света постави край на епохата на нулеви и дори отрицателни лихви, продължила повече от едно десетилетие, която бе в основната на бурното икономическо развитие след световната финансова криза от 2008 година. Повишаването на основните лихви понижава паричното предлагане, като се отразява на цената на кредита за граждани и бизнес – процес, който се очаква плавно да се случи и у нас. Според Българската народна банка, по-сериозно нарастване на лихвите по кредити и депозити може да се очаква през първата половина на следващата 2023 година.
Припомняме, че лихвите по жилищните кредити у нас се намират на историческо ниско дъно, което бе и една от основните причини за рекордите на пазара на недвижими имоти. По данни на БНБ жилищните кредити в България растат с исторически висок годишен темп от 18% към края на септември, а цените на жилищата добавят 14.6% на годишна база през второто тримесечие на тази година – темп невиждан повече от десетилетие, разкриват данните на НСИ.
Паралелно с това, цената на държавния дълг по света също нарасна, което постави прът в колелото на намеренията на правителствата по света, включително родните управляващи, за набиране на средства за финансиране на предстоящи плащания и бюджетни дефицити. Промяната на лихвения цикъл повдигна и въпроса за финансовата стабилност в прекомерно задлъжняли страни като Италия. Все пак страната ни успя да набере приблизително 7 млрд. лева нов дълг през тази година, от които около 4.4 млрд. лева на международните пазари. Това се случи предимно през втората половина на тази година в условията на служебен кабинет.
Според разчетите на служебния министър на финансите, бюджетният дефицит ще расте с бързи темпове през следващата година в резултат на сериозния скок в разходната част. Повишението в разходите през 2022 година бе движено основно от два фактора – помощта за бизнеса заради високите цени на електроенергията и внушителния ръст в разходите за пенсии, които към края на месец октомври вече надхвърлят 14 млрд. лева, по данни на Националния осигурителен институт. Поради факта, че приходите по бюджета на Държавното обществено осигуряване, традиционно са по-ниски от разходите, трансферите към ДОО вървят само нагоре – за 11 месеца през тази година, отчетените трансфери достигат 7.1 млрд. лева. На фона на това, министерство на финансите очаква хазната да излезе на дефицит към края на ноември в размер на около 605 млн. лева, сочат предварителните данни на ведомството.
Затварянето на кранчето от страна на централните банки моментално се отрази и на капиталовите пазари, като основният щатски индекс S&P 500 намаля с над 15% през тази година. Компании като Meta (Facebook), Alphabet (Google) и Amazon загубиха сериозна част от пазарната си капитализация. Само книжата на Meta са загубили над 60% от стойността си през тази година. Всичко това доведе до съкращаване на работници в щатския технологичен сектор, който до скоро се смяташе за недосегаем, особено след бума на технологичните компании в периода на пандемията.
От друга страна, покачването на лихвите от страна на Фед оскъпи щатския долар спрямо останалите основни валути до такава степен, че щатската валута се превърна в най-предпочитаният акив убежище. Така в средата на юли щатският долар стана по-скъп от еврото за първи път от 2002 година. В края на септември месец еврото, британската лира и щатският долар бяха най-близко до троен паритет отколкото някога са били преди.
Силният долар обаче има по-скоро негативни последици за световната икономика, тъй като оскъпява задълженията в щатски долари и цената на стоки и суровини, заплащани в американска валута, каквато например е петролът. От друга страна, силата на долара подпомага износа на други страни, тъй като отслабването на валутите им прави стоките по-изгодни за пазари като американския.
Сътресенията във финансовия свят не подминаха и криптовалутите. През 2022 година пазарът на виртуални валути изтри 1.3 трилиона долара от общата си капитализация, която понастоящем се движи на ниво от 800 млрд. долара, по данни на CoinMarketCap. Най-популярната криптовалута биткойн поевтиня с над 60% през годината, а скандалът с една от най-големите платформи за обмен на виртуални валути в света FTX, само засили призивите за установяването на глобална регулация на този сектор.
Въпреки, че сделки по сливания и придобивания забавиха темпо през 2022 година, периодът бе белязан от няколко големи размествания в корпоративния свят. При все, че прикова вниманието по целия свят, придобиването на Twitter за 44 млрд. долара от Илон Мъск всъщност е четвъртата най-голяма сделка за тази година. Към края на 1 октомври тази година, общата стойност на корпоративните сливания и придобивания по света възлиза на 2.2 трилиона долара, спрямо 3.5 трилиона долара през същия период на миналата 2021 година, сочат данните на компанията за финансова информация SP Global.
Броят на корпоративните сливания и придобивания е намалял от 36 824 броя през тази година спрямо 43 466 броя през първите девет месеца на миналата година. Най-голямата сделка за 2022 година е придобиването на разработчика на видеоигри Activision Blizzard от софтуерния гигант Microsoft за сумата от 68.7 млрд. долара. Въпреки, че сделката все още не е финализирана, тъй като щатският регулатор за защита на потребителите съзира опасност за нарушаване на конкуренцията, сделката счупи миналогодишния рекорд – сливането между At&T Warner Bros с Discovery, което бе на стойност 43 млрд. долара. Ако все пак трансакцията получи зелена светлина, това ще превърне Microsoft в третата най-голяма гейминг компания в света по размер на приходите, като ще изоставя само от китайската Tencent и японската Sony, която е собственик на марката конзоли Playstation и вече изказа критики относно сделката.
Втората най-голяма сделка през 2022 година е придобиването на софтуерния разработчик VMWare от производителя на чипове Broadcom. Трансакцията, обявена през май, се оценява на 61 млрд. долара. VMWare е създател на технологии, използвани в облачните изчислителни центрове, като е партньор с големите играчи в сектора като Amazon, Microsoft и Alphabet. Дом на третата най-голяма сделка през 2022 година е Индия. През април бе обявено, че най-голямата индийска банка HDFC Bank ще придобие компанията за жилищни кредити HDFC Limited в сделка на стойност около 60 млрд. долара. Това ще създаде най-голямата финансова институция в Индия с капитализация от 190 млрд. долара.
Придобиването на социалната платформа Twitter от милиардера Илон Мъск за 44 млрд. долара е четвъртата най-голяма сделка през 2022 година, но навярно най-популярната. Сделката бе белязана от редица сътресения, като Мъск дори обяви, че ще се откаже от придобиването. През април борда на директорите на компанията даде зелена светлина за придобиването, но в последствие милиардерът посочи, че платформата има голям проблем с фалшивите акаунти и сделката е поставена под въпрос.
От своя страна бордът на Twitter заведе дело срещу Мъск с искане договорът да бъде признат за окончателен. Все пак без намесата на съда, милиардерът придоби Twitter в края на месец октомври и постави началото на мащабна реорганизация, съкращавайки хиляди служители.
Всичко това разбуни духовете в САЩ, като Мъск неусетно се превърна от рок звезда на корпоративна Америка в новия голям злодей, застрашаващ установените порядки в САЩ през последното десетилетие. Поевтиняването на акциите на Tesla, бизнесът с който Мъск стана популярен по света, пък смъкна личното състояние на милиардера. По този начин Мъск загуби титлата „най-богат човек в света”. Така, ако няма повече големи събития на този фронт през оставащите няколко дни до края на тази година, ще встъпим в новата 2023 година с нов най-заможен човек на планетата – французинът Бернар Арно, стоящ зад конгломерата за луксозни стоки LVMH, чието състояние се оценява на 163 млрд. долара, според Bloomberg Billionaires Index.Епицентър.бг