„Всичко, което си мислите, че знаете за пристрастяването е грешно“, казва журналистът Йохан Хари в своя разговор TED.
Пристрастяването се приема като разстройство и тези, които са диагностицирани с него, са определяни като „хора с проблем“.Причините за различните зависимости обаче са много и комплексни.
Две големи изследвания, наблюдаващи зависимостта на мишките и хората към хероина, ни дават един важен урок – пристрастяването е един от ефектите на кризата в човешките отношения.
Във видеото горе разберете кои са най-често срещаните зависимости
Пристрастяването е разстройство на обществото,
не на личността, смята журналистът Йохан Хари. Той прекарва три години в изследване на пристрастяването и разговори с експерти.
Хари достига до извода, че обратното на пристрастяване не е трезвеност, а свързаност. През 2015 г. на международния формат TED, Хари отбелязва най-важните изводи от изследването си.
Според Хари не освобождаването на допамин при приема на различни вещества кара хората да се пристрастяват към тях, а факта, че те запълват дупката от липсата на здравословна връзка с други хора.
Проучване от края на 70-те години подкрепя това твърдение
Плъхове са поставени в празни клетки с два източника на вода. Единият съдържа чиста питейна вода, а другият – вода с хероин. Плъховете бързо се пристрастяват към водата с хероина, започват да предозират и измират.
Канадският психолог Брус Александър обаче открива пропуск в изследването – клетките били твърде малки, а плъховете били поставяни вътре винаги сами без възможност да правят каквото и да е друго. Скуката и самотата реално ги подтикват към наркотиците.
Александър пресъздава изследването, но в „парк за плъхове“ –
клетка около 200 пъти по-голяма от тези, използвани в първото изследване, в която отново поставя чист източник на вода и такъв с хероин.
В клетката са сложени още колела за хамстери, цветни топчици за игра, много храна и общо 20 плъха. При това изследване не само, че плъховете почти не пият от водата с хероина, никой от тях не се пристрастява към нея и никой не предозира.
След като на мишките са дадени приятели, с които могат да се социализират и да играят, те губят нуждата от наркотици.
Всичко е част от криза в контактите с другите
Това, че при плъховете нещата стоят по този начин, не означава автоматично, че и при хората е така.
Точно затова в речта си за TED Хари отбелязва, че такъв и дори по-голям експеримент неволно е осъществен и върху хората – Виетнамската война.
По време на Виетнамската война 20 процента от американските военни са пристрастени към хероина. Обществото в САЩ дори било притеснено, че при завръщането им от войната, страната ще бъде ударена от вълна от наркозависими.
Когато войната приключва и войниците се завръщат у дома, те не са изпратени в клиники. Всъщност 95 процента от употребявалите хероин изведнъж спират да го правят веднага щом се прибират при семействата си.
Според Хари да се избавиш от ужаса на военния фронт и да се завърнеш в топлата семейна среда е равносилно на това да преместиш един плъх от малка изолирана клетка в парк за хамстери.
Хората се чувстват щастливи, когато са свързани с други хора
Когато обаче връзката липсва, ние се чувстваме изолирани, депресирани, сломени от живота. В такива случаи е по-вероятно човек да посегне към цигари, алкохол и наркотици и да се свърже с тях.
Пристрастяването може да бъде и към гледане на порно, хазарт и дори нервно ровичкане в телефона, в опит да се намери някаква връзка, някакъв смисъл в ежедневието.
Пристрастяването е просто един от ефектите на кризата в човешките отношения в съвременното общество и когато човек посегне към нещо пристрастяващо, той става още по-отхвърлен от обществото, попадайки в един затворен кръг, от който трудно се излиза.