Люси, наричана "прабабата на човечеството" - най-известният австралопитек, живял в Африка преди 3,18 милиона години, е прекарвала минимум една трета от времето си по дърветата, съобщават Франс прес и Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. "Plos One".

Дебатът дали Люси е прекарвала повече време на земята - като съвременните хора, или по дърветата - като шимпанзетата, продължава от откриването на фосилизираните ѝ кости през 1974 г. в Етиопия.

"Настоящото изследване може да сложи край на този дебат", казва Джон Копелман от изследователския екип от университета на Тексас.

Нов анализ на фосилизираните кости на Люси, направен с усъвършенстван скенер от Копелман и колегите му, разкрива подробности за крайниците на австралопитека.

Вижте още:
Учени откриха гени на неизвестни човекоподобни

Какво наследяваме от гените на неандерталците

Каква е генетичната връзка между древния и модерния европеец

Анализът показва, че горните крайници на Люси са били изключително добре развити и са сходни с тези на шимпанзетата - шампионите по катерене по дървета.

Същевременно долните ѝ крайници са били по-слаби и недостатъчно ефикасни за ходене.

На базата на тези две открития авторите на настоящото проучване са стигнали до извода, че прабабата на човечеството е прекарвала значително повече време по дърветата, отколкото се е смятало досега.

Добре развитите крайници на Люси са ѝ служили да се набира между клоните, да търси храна между тях и да прескача от дърво на дърво. Учените смятат също, че австралопитекът е нощувал по дърветата, за да се предпази от хищници.

Способността на Люси да се катери обаче се е оказала фатална за нея - според скорошно проучване прабабата на човечеството е намерила смъртта си след падане от дърво.