Владимир Путин и Реджеп Ердоган имаха различни периоди във взаимните си отношения: бяха приятели, след това врагове, а сега какво? Отново приятели?
Сред победата срещу заговорниците, опитали се да го свалят от власт на 15 юли, турският лидер се старае с все сила да върне симпатиите на своя руски колега. Опасявайки се от захлаждане на отношенията с ЕС и НАТО, а също от задаващите се икономически трудности, Ердоган изглежда е решил да се сближи с Москва, пише Жозе Милязеш в „Обсервадор“ (Observador).
Отслабнала валута, разтревожени инвеститори, удар по туризма в разгара на сезона, значителен дълг в чужда валута, на фона на годишна инфлация от близо 7%, слабо частно спестяване, зависимост от чуждите инвестиции, банков сектор, отслабен от икономика, основана на задлъжняването. Рисковете пред турската икономика са сериозни, а опитът за преврат и реакцията на властта само ги засилва.
Още преди кървавите събития в Анкара и Истанбул Ердоган изпрати „извинение“ за свалянето на руския военен самолет от турски изтребител през ноември миналата година.
Русия и Турция се разбраха и за туристите, и за сирийската криза
Ердоган се извинил на Путин за сваления самолет
Спасеният руски пилот: Свалиха ни без предупреждение
След това властите съобщиха за ареста на турските пилоти, свалили руския самолет, за „съпричастността им към преврата“ и после заявиха, че решението е било взето от един от пилотите без знанието на политиците и командването.
Някои ирански медии пък обявиха, позовавайки се на дипломатически източници в Анкара, че руското Министерство на отбраната е предупредило Ердоган за военния преврат.
На свой ред Кремъл предпочете да забрави обвиненията си срещу Турция, която доскоро беше определяна като един от главните източници на подкрепа за „Ислямска държава“ в Сирия, а руската пропаганда радикално смени тона си към Ердоган. Осен това той получи покана за посещение в Русия през август.
Ако съдим по тези и ред други признаци, по-специално, че Кремъл пръв осъди опита за преврат на 15 юли, може да се направи извода, че сме свидетели на сериозно сближаване между Путин и Ердоган.
На пръв поглед, това може да бъде твърде изгодно за Русия. Представете си Турция, напускаща НАТО. Истински подарък за руския лидер. Югозападният фланг и Черноморският регион вече няма да създават толкова грижи, а и за Средиземно море ще бъде осигурен по-безопасен достъп. Би могла да бъде неутрализирана и система за противоракетна отбрана на НАТО - установките са разположени в Румъния, но необходимият за управлението им радар се намира в Малатия (Турция).
Налице е още една взаимна изгода: Турция би престанала да безпокои руснаците с въпросите за Абхазия и Южна Осетия, а Москва не би акцентирала вниманието върху това как Анкара решава кюрдския проблем.
Въпреки това залагането на диктаторски и авторитарни режими от страна на Москва не ѝ носи особени ползи.
За стабилизирането на обстановката в Турция Ердоган се нуждае от значителни икономически и финансови ресурси, Русия обаче не може да окаже сериозна помощ в тази област. Вярно е, че Москва отново позволи на руснаците да почиват в турските курорти, но това няма да е достатъчно, защото политическата нестабилност кара туристите да търсят по-безопасни места. Същото е в сила и за руските инвестиции в турската икономика.
При възстановяване на двустранните отношения с Ердоган Кремъл трябва да отчита, че турският лидер е загрижен единствено за личната си власт и „дружбата с Русия“ му служи единствено за засилване на собствените му позиции вътре в Турция. Така че всеки един момент тази „дружба“ може да се трансформира в „удар в гърба“ на Путин.
В случая с Турция може да се каже, че не всичко, което е в разрез с интересите на Запада, непременно е благоприятно за Русия.