Наемателите на яз. „Стойковци” свалиха картите: Слагаме такса 8-10 лв. на въдица, лодките и караваните вън от 3-м брегова зона

11 Декември 2016 | 11:25
0 коментара
Общество
Наемателите на яз.  Стойковци” свалиха картите: Слагаме такса 8-10 лв. на въдица, лодките и караваните вън от 3-м брегова зона

Язовир „Стойковци“ ще се напълни с толстолоб, бял амур, пъстърва и шаран, рибата ще се продава на преференциални цени на самия бряг и в нов ресторант, който ще се открие наблизо, ще има денонощна охрана, за бракониерите ще стане невъзможно мятането на мрежи вътре, а любителите риболовци ще могат да клечат край въдиците си и да си измислят на спокойствие рибарските лакърдии, с които после ще впечатляват махалата.

Бъдещето на язовира до благоевградското с. Логодаж обаче ще е свързано и с някои други промени, които не звучат въобще оптимистично. Например освен че трябва да имат риболовен билет заради регулярните проверки на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, те ще трябва да плащат на концесионера и по 8-10 лв. на въдица за ден, ако искат да ловят сладководна риба. Караваните на бреговата ивица, която е около 3 метра около целия язовир, вероятно трябва да се изместят или собствениците им да плащат такса. Срещу заплащане ще става и влизането в язовира с лодки.

Това стана ясно на вчерашната среща между кметовете на с. Логодаж - Пламен Червенков, Селище - Благой Панайотов, и Зелен дол - Ангел Младенов, с наемателите на язовира, които преди месец го взеха за 10 г. от „Напоителни системи“ ЕАД след старателно укриван търг, за протичането на който още няма никаква официална информация. Да се срещнат с двете страни дойдоха и шефовете на държавното дружество наемодател „Напоителни системи” - управителят на благоевградския клон Спас Лазаров, регионалният управител на клон Струма-Места Иво Иванов, а след сериозно закъснение на язовира пристигна дори и националният изпълнителен директор на „Напоителни системи” ЕАД Галина Панайотова.

Главните герои на тристранните разговори всъщност бяха арендаторите на язовира Венцислав Алексиев и брат му Милен. Двамата пристигнаха със стара джипка и още докато групата чакаше пристигането на голямата шефка от столицата, дадоха да се разбере, че случайно са попаднали на обявата за търга, неочаквано и за самите тях го спечелили и всъщност не идват на война в Логодаж, а с идеята да направят рибовъдно стопанство, което да захранва целогодишно с прясна риба най-малко цялата Благоевградска община.

„Имаме с брат ми 4 язовира, никъде нямаме проблеми, само тук кметовете ни посрещат на нож и не мога да разбера защо е така”, заяви Милен, визирайки протестните писма на селските управници около яз. „Стойковци”, които от страх да не пострада напояването на земите им от месец настояват договорът за наем с концесионера Венцислав Алексиев да бъде разтрогнат.

Версията на Милен е, че още не може да проумее как с брат му успели да спечелят търга за язовира. „По някаква чиста случайност този септември се сетихме, че преди години някой бе взел този язовир за садково стопанство, но не направи нищо. Вечерта брат ми седна на компютъра да провери какво е състоянието в момента на „Стойковци“ и неочаквано попадна на обявата за търга, който щеше да се проведе седмица по-късно. Направи ни впечатление, че цената е изумително ниска - 11 000 лв. на година наем. Същата вечер решихме да участваме и бързо приготвихме документите. Никой от „Напоителни системи“ не ни каза колко фирми участват и съвсем случайно разбрах, че сме били 3. Втората фирма бяха едни много сериозни момчета от София, които също като нас бяха дошли случайно, но третата фирма, за която разбрах, че е дупнишка, до последно си остана скрита от нас. Убеден съм, че тя е трябвало да спечели търга, но по някаква причина в последния момент се е отказала.

А това беше много любопитен търг - не бяхме извикани на отварянето на офертите, никой не ни даде протокол от заседанията на комисията, която би трябвало да провежда търга, никой нищо не ни каза. Аз за втори път си зададох въпроса как ние спечелихме язовира, след като дойдохме и видяхме какъв кантон сме получили заедно с него - очаквахме някаква схлупена барачка, а то се оказа масивна 3-етажна сграда със 7-8 стаи за спане и столова, в която смятаме да направим ресторанта”, разказа наемателят на яз. „Стойковци”.

Според двамата братя рибовъдният бизнес, с който те се занимават от 2002 г., е много труден, свързан ежедневно с товарене на риба и фураж сутрин в 4.00 часа на минус 10 градуса, купища документация, която трябва да попълват всеки месец, и с вица за проклятието на шарана към рибаря: „Колкото люспи имам аз, толкова да са кръпките на гащите ти“.

Като доказателство за трудността на бизнеса те предсказаха, че до няколко месеца и трите големи рибарника в Югозапада - в Петрич и в благоевградския кв. „Струмско“, ще бъдат закрити. Последният удар им бил нанесен преди Никулден, когато рибовъдно стопанство от Ямбол наводнило пазара с риба на 2,30 лв./кг и в момента всички складове са препълнени с риба.

През първите 3 г. от наемането на язовир „Стойковци” Алексиеви твърдят, че няма да спечелят нито стотинка, защото това е времето, в което шаранът стига до 3 кг. После още 2 г. щели да го продават, а през това време ще трябва да плащат по 24 000 лв. годишен наем на „Напоителни системи” плюс пари за охрана и за разрешителни за дейност от Басейнова дирекция, 2 пъти годишно да косят тревата около язовирната стена, да пускат всяка седмица тонове риба от язовира в Ихтиман, който те също стопанисват, да захранват ежедневно рибата в садките /дълбоки до 5 метра чаши от мрежа с диаметър 10 метра, във всяка от които могат да се отгледат до 8-10 тона риба/ и т.н. Ще трябва да направят и основен ремонт на „кантона“, който е в окаяно състояние, а според плановете на братята още следващата година той ще стане рибен ресторант, като обещават да наемат за персонал хора от селото. От там ще бъдат и охранителите, за които изискването на Алексиеви е да не пият в работно време, а предимство при назначаването ще имат кандидатите от възрастовата група 40-50 г.

Садките в бъдещото рибовъдно стопанство ще бъдат в строго охранявана зона от язовира, която в договора е фиксирана на 25% от площта му. Останалите 75% ще се ползват за спортен риболов, но срещу заплащане.

За основното притеснение на селските кметове, че полетата им ще останат без напояване, след като арендаторите влязат във владение на язовира, двамата братя твърдяха, че напояването няма да бъде засегнато и, както и досега, то ще се извършва от „Напоителни системи“. Въпреки че братята стопанисват целия язовир, държавното дружество оставало с ръка на ръчката, която пуска водата към полето. Служителите на дружеството щели да имат и безпрепятствен достъп до кантона, където е разположена апаратурата им за следене корозията на язовирната стена. В същото време арендаторите са задължени да охраняват апаратурата на „Напоителни системи” и да носят финансова и всякаква друга отговорност при повреждането й, което също провокира много въпросителни.

Селските управници се възползваха от възможността на срещата да атакуват шефката на „Напоителни системи” с неудобни въпроси от рода на: Как може дружеството да събира по 60 лв. на декар за поливка, при условие че това е половината от пенсиите на избирателите им? Защо вече втора година дружеството не иска да укрепи свлачището до язовира въпреки обещанието му? Знаят ли софиянци, че напоителният водопровод от миналата година е прекъснат, а съоръженията на яз. „Стойковци” до такава степен са амортизирани, че ако за една нощ оставят крановете без наблюдение, водата от язовира ще бъде източена цялата от многото течове и пробойни, и т.н.

Отговорите на Панайотова на различните въпроси бяха еднотипни: „Въпросът за цените трябва да се отнесе към Министерството на земеделието и храните“ и „Знаем, но нямаме толкова пари“. В помощ на висшата чиновничка, която през цялото време нервно си наместваше очилата, се притече само дупнишкият й подчинен И. Иванов, който изтъкна, че „Напоителни системи” не печелели и стотинка - с парите от поливанията можели само да си плащат тока, елементарната поддръжка на съоръженията и заплатите.

Най-недоволен от срещата си тръгна кметът на Логодаж Пл. Червенков, който отново получи „не“ на въпроса, който от години вълнува избирателите му - защо цялата община се ползва от благините на яз. „Стойковци“, само те не могат, въпреки че язовирът е в тяхното землище. Причината е, че 1054-те дка частна земя в Логодаж са над нивото на язовира, поради което могат да се напояват само помпено, а това до такава степен качва цената на водата, че всичките тези земи са оставени необработваеми. Червенков се надяваше на някакъв жест към местните жители от страна на „Напоителни системи” - например 2-3 безплатни поливки на сезон, но софийските и дупнишки шефове не проявиха никакъв интерес към офертата му. Струма

Добавете Вашия коментар

TOP