Майстори не „кръщават“ виното с вода

Лозари и винари в Пиринския край си отдъхнаха, защото прибраха гроздето в съдовете. Някои дори вече отпиват от омайното вино, в което се е превърнал плодът.

В Благоевградско и тази година не мина без драми. Доста стопани загубиха част от реколтата си заради болести по лозовите насаждения. Те похарчиха доста пари за препарати. В някои райони градушка унищожи продукцията. Но всяко зло за добро. Гроздето пък стана много качествено, тъй като температурите през лятото бяха много високи. Силното слънце осигури на плода висока захарност. А когато има качество, и цените са по-добри. Но всичко това е минало. Сега погледите на всички са вперени в съдовете с руйното вино.

Лозето е като малко дете. Изисква ежедневни грижи. Но няма как да се получи, ако не го правиш с любов и мерак, твърдят майстори на виното. Гроздето е хубаво да се бере, когато има захарност от 23-25 градуса. Съдовете задължително трябва да са измити перфектно. Все повее се ползват пластмасови бидони, те се мият до блясък. Целта е да не остане никакъв мирис в тях, никакви остатъци от стара реколта. Защото ще се усеща във виното и ще развали течния еликсир. Млякото и гроздето искат хигиена на 100%. Затова много стопани се отказват от дървените бъчви, тъй като не могат да се измият толкова добре, както бидоните.

Много важно е течният еликсир да се претака, желателно е това да става дори два пъти на ден. Само тогава напитката на боговете се освобождава от въглеродния двуокис и поглъща чист кислород, по този начин се развива правилно. Но не бива и да се „вкара” много кислород, затова е необходимо да се затвори навреме, да се запечати в точния момент след бурната ферментация. Но не бива да се подценява грижата за лозето, за да има хубаво вино. Всички лозари знаят поговорката: „Ахмак лозе копае, юнак вино пие”. Но са научили и друга – „Лозето не ще молитва, а иска мотика”. Без труд няма как да има добър и качествен плод. Всяко лозе иска много вода. Както ние, хората, пием често вода, тока и то иска живителна течност. Оставиш ли сухи насажденията, не чакай много и добра реколта. Затова някои хвърлят много пот, но си правят малки водоеми, изграждат и капково напояване. И лозето им се отплаща.

„Гроздето бе по-малко, виното също. Но се компенсира с качеството. Червените сортове стигнаха до 26-27 градуса захарност. Чух се с колеги в Хасково, в Свиленград, където също продукцията е по-качествена тази година в сравнение с миналата. Вече пием от виното, то е прекрасно, истински еликсир”, споделя Иван Лулейски, председател на Винената партия в симитлийското село Черниче. В пълна сила вървят пленумите на партийците край бъчвите и бидоните с омайно питие. В селището идват и другоселци, за да искат съвети как да си направят хубаво вино. „В момента тук са група от 5-6 души от разложкото село Елешница, искат да направим филиал на нашата партия в тяхното село. Няма да им откажем, отворени сме към всички партньори, имаме членове от 3 континента – Европа, Азия и Америка”, разкрива Лулейски. Много важно е виното да се затвори навреме. Да се следи каква е киселинността му, да не се допуска тя да пада под 4 г/куб. дм. Най-добре е да е 6-7 г/куб. дм. Често хората не внимават какъв плод слагат в съдовете. Наред с хубавите гроздове се пускат в бидоните и бъчвите загнили и мухлясали гроздаци, които се отразяват зле на качеството на течния еликсир. Трябва да се сортира зърно по зърно, като при чистенето на ориз. Всяка чепка да се оглежда, за да не би по нея да има сухи зърна, а някои слагат дори цели гроздаци, които са съвсем изсъхнали. „Това води до неприятен аромат на виното, то няма да се хвърли, ще става за пиене, но е по-добре да се избегнат тези рискове. Аз купих 1 тон грозде от село Левуново, захарността му бе 26,4 градуса. Пия с приятели истински еликсир. Другият важен съвет е да не се „кръщава” виното с вода”, споделя Иван Лулейски. Най-добре хубавото вино се пие с приятели. Но не бива човек да прекалява с мярката и да се напива. Умереното пийване на еликсира прави живота по-хубав, категоричен е шефът на Винената партия. За него няма ден, в който да не пийне от напитката на боговете. „Защото виното е любов, любовта е вино. С пийването на течния еликсир прогонваме грижите на ежедневието, става ни по-леко и се зареждаме с позитивна енергия. Ако във виното се търси истината, то аз съм я намерил. Глътката хубаво вино е като целувката на обичана жена”, твърди Иван Лулейски.

Той разкрива и част от крилатите фрази, които са закон за него и съпартийците му – „Виното е любов, любовта е вино”, „Където няма вино, няма и любов”, „Вино, щом се лее, над 100 години се живее”,  „Вино има, човещина няма”, „Чрез червено вино към розово бъдеще”, „Земята ще бъде рай, когато има вино без край”. Всички партийци са наясно, че с пийването на течния еликсир прогонват грижите на ежедневието, става им по-леко и се зареждат с позитивна енергия./ Kmeta.bg