Конферентна връзка Кресна-Троян на млади творци и журналисти

Конферентна творческа среща осъществиха   Ателието за творческо писане „Ловци на фантазии” към СУ ”Св. Паисий Хилендарски” в Кресна и Журналистическият клуб ”Перо” към СУ „Васил Левски”  в Троян.  Двете групи работят по проекта на МОН „Твоят час“.

         Кресненци разказаха на троянци за осъществената от тях акция „Да чуем будителите“, в която „ловците на фантазии“  включиха гражданите и дори кмета на града си, за да им припомнят  светли стихотворения от възрожденски автори. Подариха им някои от вечните стихотворения, които хората да прочетат вкъщи със семействата си.    

   През декември те поднесоха на най-малките ученици преживяването „Прочети ми приказка“, и ги запознаха  с посрещането на Коледа по света. Оказа се, че младите троянски журналисти са включили сходна тема в коледния брой на училищния вестник „Междучасие“ под заглавие „География на Коледата“. Йорданка Якимова от 11. клас запозна децата от Кресна със съдържанието на броя, в който има разнообразие – за всеки вкус по нещо ( репортаж от благотворителен концерт на Ученическия съвет, интервю от рубрика за различни професии и интервю с прочутата млада звезда Радко Петков, информации, кръстословица, лабиринт, загадки…). Компютърният спец Кирил Стоянов, който прави графиката на вестника, разказа за работата в клуба.

    Троянските ученици бяха силно впечатлени от талантите на Кресна и аплодираха техните творби (Емануела Колева прочете стихотворението си  „Изплъзване“, Камелия Григорова - част от есето си „Моля, уважавайте моите права, защото…”, а Йоана Станкова – финала на приказката си „Да повярваш в Дядо Коледа”). „Ловци на фантазии“ бяха поканени да гостуват на страниците на „Междучасие“.

     По предложение на ръководителките на двете групи Галя Лалева и Мая Митова участниците в конферентната връзка създадоха общ творчески продукт – буриме:

 

 *     *     *

 

Бих искал

да стана известен,

да открия любов,

да заменя разплаканото лице на войната

с усмихнатото на мира,

да обиколя света в себе си,

тогава когато

зимата е безкрайно лято,

а всички възрастни хора

са превърнати в деца.

Бих искал

с танц така да се променя ,

че дори най-дълбокият ми мрак

да е издълбан от звука на светлината,

сенките му да са цветни,

а очите ми да пътуват с възхита

през красиви,

неопитомени кътчета

и  да спират времето  в тях.

Бих искал…

 

  Зимната конферентна среща завърши с обещание творческият контакт да продължи.