Кирил Котев: Този археологически парк ни нарежда сред градовете, които са център на християнството

„Този археологически парк ни нарежда сред градовете, които са център на християнството. Можем да претендираме, че от тук е тръгнало християнството по нашите земи.“ Това каза при откриването на Археологически парк Сандански кметът на курортната община Кирил Котев.

„Сами може да прецените това културно историческо наследство какво влияние ще окаже на нашия район и на страната като цяло.

Инвестирани са 6 млн. лева, благодарение на европейските програми.

Благодаря на всички, взели участие в строителството и възстановяването, за подкрепата на правителството, за да се случи това нещо. Благодаря на министър председателят г-н Борисов за това, че гарантира стабилността в България. И благодарение на неговата подкрепа, след повече от 500 години днес за пръв път тук ще пее църковен хор, на което всички ние ставаме свидетели“, каза още в словото си градоначалникът.

 

Преди речта на кмета Кирил Котев водосвет отслужи Негово Високопреосвещенство – Неврокопски митрополит Серафим.

Припомняме, че програмата по откриването на Археологически парк Сандански започна в 11:30 часа. На нея, освен общинското ръководство на Сандански и Неврокопският митрополит Серафим, присъстват и премиерът Бойко Борисов, министърът на културата Вежди Рашидов, заместник-министърът на МРРБ Деница Николова, областният управител Бисер Михайлов, кметовете на Благоевград Атанас Камбитов, на Петрич Димитър Бръчков, представители на Сдружението на хотелиерите, ресторантьорите и туроператорите в община Сандански, много жители и гости на града.

Базиликата е строена между 4-и и 6-и век след Христа. Състои се от 3 части –епископска базилика, баптистерия и базилика на епископ Йоан.

Комплексът е уникален по своя план, архитектура, стенописи и мозайки архитектурен ансамбъл. Археологическият парк Сандански е безценен паметник на културно-историческото наследство на България.

Епископският комплекс  се намира в центъра на града до Археологическия музей. Базиликата е представлявала класическа елинистична трикорабна сграда с вътрешна архитектура в римокоринтски стил. Към нея е съществувал и баптистерий – единствената открита досега в България кръщелня.

Базиликата е сравнително голяма за онова време сграда, а богато изрисуваните стени, както и мраморната декорация показват, че  е строена за обслужване нуждите на епископа на тогавашната църковна област. Добре запазен е атриумът (вътрешен двор), в който според някои летописци, ранните християни са се събирали преди литургия.

Със своята грандиозна архитектура  и изключително богата художествена украса епископският комплекс е най-представителният ансамбъл в града през късноантичната епоха. Тези негови особености го правят и един от най-големите и най-интересните археологически обекти в Югозападна България.